Отровата на тарантула може да помогне в борбата срещу хроничната болка
Отровата на тип тарантула (паяк птицеяд) може да помогне за създаването на нови медикаменти против хронична болежка, написа Science Alert, базирайки се на резултатите от австралийско проучване.
Авторите му от университета на Уолонгонг са анализирали отровата на източноафрикански тарантули от типа Pelinobius muticus, който се среща в Кения и Танзания.
Известно е, че ухапването на паяка Pelinobius muticus предизвиква болежка при убождане. Други аспекти на въздействието на отровата върху човешкия организъм обаче остават едва проучени.
Австралийските откриватели са открили, че отровата на паяците съдържа висока централизация на инхибиторния протеин Pm1a. Този протеин управлява реакциите в група сетивни неврони, наречени дорзални коренови ганглии.
Протеинът Pm1a въздейства върху метода, по който централната нервна система изпраща сигнали за болежка към мозъка. В случай на захапване от паяк той кара рецепторите за болежка да се задействат още веднъж и още веднъж, което води до ясно изразена реакция при хората.
Учените са основали синтетична версия на протеина и са го тествали върху лабораторни мишки. Експериментът е посочил, че Pm1a предизвиква нараснала възбудимост в нервните кафези на три йонни канала: калиев, калциев и натриев. Тези канали оказват помощ на невроните да управляват реакциите на външни тласъци като болежка.
Изследователите означават, че свръхвъзбудимостта, регистрирана при мишките, е сходна на тази, която се следи при хора с някои типове хронична болежка. Специалистите са стигнали до извода, че въздействието върху йонните канали може евентуално да облекчи положението на такива пациенти. Според учените е допустимо е да бъдат създадени медикаменти, които да понижат възбудимостта на рецепторите за болежка.
Авторите му от университета на Уолонгонг са анализирали отровата на източноафрикански тарантули от типа Pelinobius muticus, който се среща в Кения и Танзания.
Известно е, че ухапването на паяка Pelinobius muticus предизвиква болежка при убождане. Други аспекти на въздействието на отровата върху човешкия организъм обаче остават едва проучени.
Австралийските откриватели са открили, че отровата на паяците съдържа висока централизация на инхибиторния протеин Pm1a. Този протеин управлява реакциите в група сетивни неврони, наречени дорзални коренови ганглии.
Протеинът Pm1a въздейства върху метода, по който централната нервна система изпраща сигнали за болежка към мозъка. В случай на захапване от паяк той кара рецепторите за болежка да се задействат още веднъж и още веднъж, което води до ясно изразена реакция при хората.
Учените са основали синтетична версия на протеина и са го тествали върху лабораторни мишки. Експериментът е посочил, че Pm1a предизвиква нараснала възбудимост в нервните кафези на три йонни канала: калиев, калциев и натриев. Тези канали оказват помощ на невроните да управляват реакциите на външни тласъци като болежка.
Изследователите означават, че свръхвъзбудимостта, регистрирана при мишките, е сходна на тази, която се следи при хора с някои типове хронична болежка. Специалистите са стигнали до извода, че въздействието върху йонните канали може евентуално да облекчи положението на такива пациенти. Според учените е допустимо е да бъдат създадени медикаменти, които да понижат възбудимостта на рецепторите за болежка.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ