Отрицателните цени на енергията може да изглеждат като добре дошло

Отрицателните цени на силата може да наподобяват като добре пристигнало облекчение на фона на рецесията с цените на живота, само че в действителност това събитие може да попречва вложенията във възобновими енергийни източници.

Ръстът в производството на слънчева и вятърна сила се приписва на скока в негативните цени на електрическата енергия, който обхвана цяла Европа.

Според аналитичната компания Montel негативните цени на електрическата енергия на Иберийския полуостров доближиха нов връх през първото тримесечие на 2026 година Това е моментът, в който пазарът на едро на електрическа енергия пада под нулата, защото предлагането надвишава търсенето.

Испания беше най-тежко наранена, като означи 397 часа с негативни цени сред януари и март – забележителен скок спрямо 48-те часа, регистрирани през същия интервал на 2025 година, до момента в който Португалия доближи 222 часа с цени под нулата през същия интервал.

Още по тематиката

Отделен разбор на Bloomberg, направен въз основа на данни от Epex Spot SE, откри, че във Франция броят на часовете с негативни цени съвсем се е удвоил тази година спрямо 2025 година, до момента в който в Германия също е маркиран растеж от 50 %.

Повечето от негативните цени са регистрирани през април, което се дължи на скока в производството на слънчева сила заради по-дългите интервали на дневна светлина. Бурните условия, обхванали цяла Европа, също са подкрепили производството на вятърна сила, което значи, че се създава повече сила, в сравнение с е належащо.

Испанската консултантска компания AleaSoft Energy Forecasting откри, че Германия е отбелязала най-ниската междинна дневна цена на електрическата енергия от -16,34 евро за МВтч на 5 април. На същия ден френският пазар означи негативна междинна дневна цена на електрическата енергия от -3,56 евро за МВтч, до момента в който Белгия означи междинна цена от 0,05 евро за МВтч.

Британският, скандинавските и холандският пазари означиха най-ниските си дневни междинни стойности от октомври 2025 година насам, надлежно 6,85 евро, 7,61 евро и 14,46 евро за МВтч.

Макар негативните цени на електрическата енергия да звучат като добре пристигнало облекчение на фона на растящите разноски за сила, това все по-често срещано събитие в действителност няма да понижи сметките ви, напомня Euronews.

Защо се появяват негативни цени на електрическата енергия?

Цените на електрическата енергия стават негативни, когато предлагането надвишава търсенето. На европейския пазар за идващия ден производителите на сила подават предложения, в които показват какъв брой електрическа енергия ще продадат и на каква цена. Обикновено тази цена е позитивна.

С настъпването на пролетта обаче, когато дните стават по-дълги, идеалните метеорологични условия могат фрапантно да усилят производството на слънчева и вятърна сила – което значи, че се създава повече сила, в сравнение с е належащо. Това постоянно се случва по време на публични празници, когато хората нормално употребяват по-малко сила, в сравнение с нормално.

Производителите могат да наддават един против различен, въз основа на разноските за употреба и рестартиране, с цел да избегнат изключването (ограничаването). Това се дължи на обстоятелството, че или въпреки всичко печелят пари посредством субсидии/договори, или тъй като ще изгубят повече пари посредством ограничението.

Миналата година, да вземем за пример, Англия изгуби зашеметяващите 1,47 милиарда паунда (около 1,67 милиарда евро), като изключваше вятърни турбини и плащаше на газови електроцентрали да се включат.

Как Европа може да спре негативните цени на електрическата енергия?

Решаването на казуса с негативните цени на електрическата енергия не е лесна задача. Остарялата енергийна мрежа на Европа в никакъв случай не е била проектирана предвид на взрива на възобновимите енергийни източници, а е основана за централно ситуирани електроцентрали. Това значи, че вятърната и слънчевата сила – които нормално се създават в отдалечени региони – постоянно не могат да доближат до местата, където са нужни, като домове и офиси.

Въпреки че вложенията в енергийната мрежа в Европа са се нараснали с 47% през последните пет години до към 70 милиарда евро годишно, специалистите предизвестяват, че това към момента не е задоволително.

В скорошен отчет на енергийния мозъчен концерн Ember се предизвестява, че над 120 GW от предстоящите възобновими енергийни източници са изложени на риск заради „ незадоволителния потенциал на енергийната мрежа “ в Европа. Това включва 16 GW слънчеви съоръжения на покриви, което визира повече от 1,5 милиона семейства в цяла Европа.

Предоставянето на безвъзмездна или на по-ниска цена сила е различен метод за справяне с негативните цени на електрическата енергия – тласък, който към този момент се обмисля във Англия. Грег Джаксън, основен изпълнителен шеф на Octopus Energy, който от дълго време упорства за промени за обезпечаване на по-евтина сила, вместо да се лимитира вятърната сила, споделя, че такива начинания би трябвало да станат непрекъснати, с цел да убедят потребителите да влагат в електрификация.

Дали системите за предпазване са решението?

Основният проблем, обвързван с негативните цени на електрическата енергия, е, че непотребната електрическа енергия е сложна за предпазване. Това докара до апели за подсилване на европейските системи за предпазване на сила в акумулаторни акумулатори (BESS).

Миналата година Европейски Съюз конфигурира 27,1 GWh нови BESS – отбелязвайки 12 следващи години на рекорден напредък.

Според отчет на Solar Power Europe от 2026 година, макар десетократното разширение на батерийния парк на Европейски Съюз от 2021 година насам, достигащ през днешния ден над 77 GWh, Европа остава „ надалеч от това, което би трябвало да бъде “.

За да реализира задачите си за 2030 година, Европейски Съюз би трябвало да повтори десетократния си напредък още един път – като усили потенциала за предпазване на сила в акумулатори до 750 GWh в границите на идващите пет години.

Пет пазара в Европейски Съюз осигуриха повече от 60% от целия нов потенциал на BESS през 2025 година, като Германия и Италия водеха в конкуренцията. България се трансформира в най-бързо растящия пазар, изкачвайки се на трето място, следвана от Нидерландия и Испания.