Отразява ли нашата сцена динамиката на обществените процеси? Какво е

Отразява ли нашата сцена динамичността на публичните процеси?
Какво е драматургия на митинга и по какъв начин може драматургично да бъде погледнат един митинг?
Може ли въобще да има драматургия в митинга?

На тези въпроси беше отдадена полемика, провела се в Гьоте-институт на 14 юни, в която участваха културологът доцент Валентина Георгиева, писателят Иван Димитров, поетът Манол Глишев и журналистът Георги Ангелов. Дебатът беше, а съответният мотив за организирането на дебата " Драматургия на митинга " е навършването на тъкмо 10 години от началото на най-дългите митинги в България от интервала 2013-2014 година

Дискусията беше предшествана от. " Дневник " показва акцентите в него.

Има ли драматургия в митинга и по какъв начин наподобява тя?

Писателят Иван Димитров споделя, че има драматургия във всичко, в това число и в митингите. Според него митингите от 2013 и тези от 2020 година имат безусловно една и съща конструкция: " В същината си те имат една провалена драматургия с някакъв индиректен позитивен резултат. Драматургията е следната:

В първо деяние нещо се случва, всички са ужасени и излизат на площада. Във второ деяние се развива самият развой, който включва своите специфики. Ако вкараме действието в петактовата конструкция, която е по-типична за старите времена, тук ще има някакво превръщане. Ако го заключим по модела на модерната конструкция, то трето деяние е главното. Като в холивудските филми - началото е 20 минути, второто деяние е много дълго и трето деяние идва късо като първото, с цел да позволи всичко заложено. Във второ деяние се случват всички тези разнообразни неща, които при другите видове митинги надлежно се отличават.

През 2013 година това бяха пърформансите, артистични акции на фона, на който минаха митингите. Но тук има едно " само че ", което мина като лайтмотив:

Трябва ли да протестираме постоянно спокойно и с артистични акции или би трябвало в някакви моменти митингите да се радикализират, тъй като имайки поради предишното ни, когато митингите са се радикализирали, постоянно е имало резултат.
Иван Димитров, публицист

През 2020 година бяха по-радикални, имаше и полицейско принуждение. И към този момент трето деяние беше едно и също и при двата митинга, тъй като то не реализира задачите си. Протестите нито смъкнаха Пеевски, нито смъкнаха ГЕРБ. Най-големите претенции на митингите бяха осъществени по външни аргументи ".


© Тихомира Методиева Тихич

Иван Димитров, 2013

Според Иван Димитров митингите у нас търпят неуспех в главните си цели и имат косвени победи. Косвената победа от 2013 година съгласно него е била зараждането на партиите, които сега са доста дейни, както и събирането на една доста млада сериозна маса. Също по този начин основаването на " Да, България " и осъзнаването, че би трябвало да се търси някаква коалиция, което се изрази в " Демократична България " и сега се разшири, като е противоречиво дали е за положително или за неприятно. През 2020 година митингите също не реализираха директната си цел, само че съгласно него се е появила доста мощна гражданска сила.

Еволюцията #ДАНСwithme, или добре че предложиха Пеевски

Към драматургичната конструкция, която очерта Иван Димитров, доцент Валентина Георгиева добавя по един увод и един завършек. Тя даде образец с това, че преди да избухне недоволството от назначението на Пеевски за началник на ДАНС, най-малкото преди този момент е имало построени информационни мрежи, по които известието за идния митинг да доближи до верните хора. В това отношение съгласно нея митингът от 2013 година стъпва на построени предишни информационни мрежи, както и на мрежи на доверие, които дават резистентност и организация, която ще продължи съществуването си и след трето деяние. Нещо, което седем години по-късно още веднъж ще накара хората да излязат на площада.

" Това в действителност е предписание в обществените придвижвания - нещо да не завършва от първия път. В множеството случаи обществените придвижвания извоюват нещо след 50-60, даже 100 години борба. А епилогът аз виждам в така наречен изборна рулетка. Това не е нещо, което идва директно след края на митинга, а може би година-две по-късно ", споделя доцент Георгиева.

Какви са аргументите за митингите и за какво те не реализират директните си цели?

Според Манол Глишев в България има доста аргументи да се стачкува и живеещите имат аргументи да са недоволни от метода, по който страната се ръководи. Основният проблем съгласно него идва от високите равнища на корупция.

Проблемът на протичащите се митинги в България е, че те фактически са неефективни. Целта може да отнеме десетилетия, само че бедата е, че човешкият живот не трае толкоз дълго. Дори да живеем 100 години, няма да забележим резултата от това, което вършим, което е тъпо.
Манол Глишев, историк и стихотворец

Протестите съгласно Глишев могат да бъдат по-ефективни с повече четене и " персонална смелост ". По думите му, " ченгетата са се усетили по какъв начин да създадат по този начин, че митингите да стихват " и да не реализират директните си цели. Според него това се случва, тъй като се дава глас на хората, които желаят диалогичност, а не на тези, които желаят да доведат митинга до разумния му свършек, а точно рухване на държавното управление. Според него по този начин се уталожва силата и митингите не реализират директно задачата си. Той даде образец с митингите през 1997 година, които са били радикални, само че в последна сметка са постигнали задачата си - рухването на държавното управление на Жан Виденов.


© Юлия Лазарова

Манол Глишев (вдясно) на митинг пред Народното събрание.

Доц. Валентина Георгиева добавя, че митингите в България разчитат на персоналната страст и на самостоятелния ангажимент на всеки един съзнателен жител. Според нея в България има придвижване за демократизация, само че зад него не стои обществено придвижвания, което съгласно нея е проблем и причина митингите да стихват без да са постигнали огромната си цел.

Тя даде образец с Мартин Лутър Кинг и именитата му тирада " Имам една фантазия ", която той произнася по време на така наречен " Поход до Вашингтон ". Тя напомня, че преди да изгрее неговата звезда, преди този момент жителите бойкотират повече от 300 дни градския превоз поради сегрегация. Т.е. преди да се стигне до упоменатия поход, са се построили общности, до момента в който у нас митингите се провалят, тъй като зад тях не стои точно тази построена групова еднаквост. В основата на митингите у нас съгласно нея стоят опозиционни партии, а доверието в тях в действителност не е високо.

Повече за това по какъв начин реагираме на комплицираната реалност посредством избрани условности, както и за жанрови специфики на митингите у нас.

" Или гласуваме Пеевски, или кабинетът пада "...