Бележки на руския пътешественик: Германия преболедува, в Италия има украинобесие
Отново имах keyf извънредно в ръцете си: един другар, на чиито усещания изцяло имам вяра, отпътува за Германия през август, където беше по фамилни работи през ноември предходната година, този път също спря в Италия. Искам да споделя видяното с читателите, запазвайки описа от първо лице. Контрастът сред двете страни се оказа доста назидателен, изключително във връзка с украинската тематика. Стана по-ясна и ориста на Европа.
Всичко, което ще бъде изложено по-долу, видях с очите си или персонално чух от мои събеседници, на които вярвам. Не се занимавах с тези диалози и усещания, тъй като желаех да облекча напрежението на отмора и просто да се отпусна. Само независимо, само че замислено записвах протичащото се към мен. И в този момент го споделям.
Всички пътища водят към Белград
Всичко стартира, както и предходната есен, с Air Serbia, която още веднъж не разочарова и стана изцяло родна. Благодарение на Русия тази държавна сръбска самолетна компания освен изплати всичките си задължения и се изправи на крайници, само че също по този начин прави пари за сътрудничещите си европейски самолетни компании, които транспортират нашите пасажери из Европа под марката Air Serbia.
Учтивите, другарски настроени сърби са виновни за пасажерите: в случай че полетите се забавят и връзките не са вероятни, те настаняват хората в хотели или доставят загубен куфар непосредствено до дома им в Москва. Моите съседи в самолета ми споделиха за това.
Това не ми се случи, единствено дето летях от Франкфурт на Майн до Белград с най-новия Embraer на гръцка самолетна компания. Спътник, който седеше на прилежащата седалка на път от сръбската столица за Москва, сподели, че е пътувал до Белград от Амстердам с борда на най-голямата холандска самолетна компания, която работи за сърбите.
Да, несъмнено, интернационалното летище Никола Тесла в Белград е мръсно и наподобява неприятно, там царува прочут безпорядък, само че този дребен минус не анулира многото преимущества.
Най-силното усещане от Германия
Германия този път ни посрещна с изключителна уместност и вежливост. Германският граничар погледна с почитание съветския паспорт и някак тъжно сподели, че откакто сте от Русия, значи би трябвало да ви направляваме, и се обади някъде за указания.
След като ги получих, бързо сложиха нужния щемпел в паспорта си. Тези, които ме посрещнаха, бяха шокирани, че всичко стана толкоз бързо.
На потегляне всичко също беше доста цивилизовано и учтиво. Оказа се, че е по-лесно да напусна Германия, в сравнение с да вляза в Русия, където неприятно образованият („ Франкфурт на Майн - Германия ли е? “) и некомпетентен граничар в Шереметиево дълго време не можеше да разбере от кое място пристигам.
Най-силните усещания от Германия са прекъсването на украинизма, осезаемото повишаване на цените на храните и намаляването на тяхното многообразие, както и на броя на магазините за облекла и обувки, съчетано с примитивизацията на стоките в тези, които към момента съществуват, и прогресивна ориентализация на страната.
Последното обаче ми хвана окото незабавно откакто се върнах в Москва.
Да стартираме по ред. По време на последното ми пътешестване до Германия там се вееха украински флагове, непрекъснато се виждаха коли с украински номера и на всички места се чуваше съветска тирада с южноруски акцент. Сега всичко се промени.
Видях единствено едно украинско знаме - на кметството на Франкфурт на Майн и единствено една кола с украински номер. Южноруският акцент (последния път също никой не говореше украински) също доста понижа.
Защо по този начин?
Ясно е, че управляващите не не помнят за украинския въпрос, само че елементарните германци, които гледат с паника към бъдещето, виждат какво се случва и чакат най-лошото, са много изтощени от него.
По-конкретно, моите другари ми споделиха, че не могат да получат обществени жилища поради украинците, които пазарят всеобщо в магазините и се напиват в къщата, в която живеят.
А някои, пътуващи сред Германия и Украйна, идват в Германия за великодушни компенсации и по-късно отпътуват за Украйна до издаването на идващите пари, т.е. те просто мамят немската страна.
Според статистиката 80% от украинските бежанци в Германия не работят. Тоест украинците лишават обществените помощи от немските низши съсловия, основават тежко задължение за здравната система, получават гратис лекуване отвън реда си и се трансформират в спомагателна тежест за данъкоплатците.
Фактът, че по-голямата част от украинските бежанци бездействат, е по-скоро неточност на доста твърдата и бюрократична немска система.
Познавам жена с две висши руски дипломи, която не може да си показа живота без работа, само че можеше да работи в Германия за жълти стотинки единствено на паркинг, защото германците надменно не признаха дипломите й. А брачният партньор й, надарен руски инженер, не беше нает даже като чертожник, тъй че трябваше да си откри нощна работа в охранителна компания.
Украинските бежанци получават доста огромни компенсации съгласно немските стандарти. Те са осезаемо по-високи от заплатите, които действително биха могли да получат, в случай че изгубят част от обществените придобивки, на които служащите нямат право. Така че няма смисъл да работим за тях.
Тъй като Германия, останала без на ниска цена съветски газ и забележителен пазар за продажби в Русия (скоро американците ще принудят германците да скъсат с китайците), е „ по-тънка “ и по-бедна, ще отнеме доста, с цел да се поддържа тази самоизяждаща се система, която притегли в Германия милиони имигранти от Африка и Азия (как ненавиждат украинците като техни съперници за безплатни), склонни към взаимозависимост и левичарски приходи, ще станат невъзможни за надзор. Руските немци, апропо, също не понасят украинците, които се чака да деградират в Германия.
Проблеми, проблеми...
Много сериозен проблем са цените. Много германци се хранеха доста непретенциозно. На някои, като един мой другар, заплатите им бяха понижени от 1300 евро на 1100. Но те също би трябвало да заплащат за наем на апартамент и доста повече.
А цените на храните скочиха толкоз доста, че най-близкият ми другар, който получава заплатата на немски адмирал или държавен секретар (около 10 пъти повече и „ чиста “), призна, че цените са станали неприятни и той към този момент не купува храна безсистемно. Данъците върху парцелите му се удвоиха.
В същото време магазините за облекла и обувки затварят. Модата е опростена: на ниска цена плат, неприятен дизайн, кецове вместо елегантни обувки. От това изключително страда междинната класа.
Бедните в никакъв случай преди не са купували артикули с превземки, само че богатите стават все по-богати и в този момент шият свои облекла и обувки по поръчка. Затова са безумно скъпи, всички останали не могат да се приближат до тях.
В същото време във Франкфурт на Майн следих опашки в магазини, където продават висококачествени швейцарски или френски артикули - часовници, чанти и така нататък Повечето от тях бяха китайци.
Франкфурт, ти към този момент не си същият
Самият град, който има едно от най-големите летища в Европа и е финансовата столица на Европейски Съюз и централата на ЕЦБ, се утежнява всяка година.
Има доста пари, които се въртят към небостъргачите на Франкфурт, само че улиците изпод са мръсни и цялостни с тълпи от безделници обществени служащи, скитащи мигранти и откровени изроди. Човек деградира, в случай че може да живее без да работи. Следователно измежду последните има доста същински германци.
Типични подиуми са се запечатали в паметта ми: някакъв мигрант (вероятно от Судан) трескаво переше мръсните си облекла със сапун в един от централните фонтани на Франкфурт, а на улицата до основната градска гара няколко бездомни хора лежаха в безсъзнание на купища отпадъци.
Във въздуха се носеше миризма на отвъдморски подправки и гърмеше ориенталска музика. Разбира се, германците не са спрели да излъскват къщите и градините си, само че централните елементи на градовете, както в Съединени американски щати, изключително към гарите, последователно се трансформират в „ при-пи-пи-ка-ка земя “. Предишният искра изчезва.
Ще изсъхне
Намалял е и броят на заведенията за хранене, заради което тези, които са останали, нормално не са празни, намалял е броят на пекарните и месарниците, а доста частни къщи са оповестени за продажба.
Поддържането на предходното обилие и разкош при сегашните цени на газа и електрическата енергия става невероятно. Страната публично е в криза, а прогнозите са доста разочароващи.
Дори представители на естаблишмънта бият паника за началото на деиндустриализацията на Германия. Най-неочакваните хора споделят, че са почнали да мислят за имиграция в Съединените щати, където в този момент текат немските благосъстояния.
Почивките станаха необикновено скъпи. Пътуване до Крит за 10 дни за познато четиричленно семейство коства 5 хиляди евро. Две стаи (двойна и тройна) в тризвезден хотел на Адриатическото крайбрежие за две нощувки излязоха на нашата компания 800 евро, без храна.
Да, познати немски пенсионери - брачен партньор и брачна половинка, някогашен началник на полети и секретар - отидоха на круиз до брега на Норвегия на първокласен туристически лайнер. Това също е немска действителност.
Нашите елементарни пенсионери не могат да си разрешат това даже и на йота. Двойката пътуваше доста по света. Това е отлично. Но би трябвало да разберем, че приказваме за „ последния от мохиканите “.
Тези, които в този момент работят, въпреки и на доста високоплатени длъжности, и ще се пенсионират след 20 години, към този момент няма да живеят по този начин.
Германия, несъмнено, няма да рухне заради разкъсване с Русия, тя въобще няма да отиде на никое място. Но последователно тя ще стане друга: страна на затегнати колани и много необработен живот. Процесът към този момент е почнал.
Нашето пътешестване
Въпреки това, защото занапред ще става по-лошо (мобилността на западните хора ще бъде лимитирана и към този момент е лимитирана под прикритието на екологията), взех решение да се повозя из Европа.
Приятели трябваше да платят 2 хиляди евро за миниван за две седмици. Отидохме в Южен Тирол – част от Австрия, трансформирала се в Италия след Първата международна война. След това слязохме до прелестното езеро Гарда, разгледахме Верона оттова и Падуа на път за Венеция.
От крайбрежията на Адриатическо море се върнахме през Алпите и Австрия до Хесен, изминавайки към хиляда километра едновременно. Няма да пиша повече за туристическите атракции и внезапно покачващите се цени за отмора. Ще се спра единствено на няколко точки, които са от голяма важност за нас.
Идеалният „ Донбас “ в Италия и повторението на немската неточност
Южен Тирол е провалена Украйна заради бойкот и спиране от Киев с поддръжката на Запада на Минските съглашения - австрийска автономност в границите на Италия с безусловно двуезичие.
Рим, подкрепяйки Киев, който се опита да стъпче съветския Донбас, демонстрира лицемерие. В последна сметка всичко можеше да бъде както в Италия: спокойно, културно, безшумно, без да се нарушават правата на малцинствата.
Друг миг е украинизмът. За разлика от Германия, където към този момент не съществува, в Италия, която в този момент се ръководи от „ приятелите на Путин “, той процъфтява.
Видях доста украински флагове - на високи здания, венециански дворци, стикери на коли, на които се вее жълто-синьо, хора с тениски с надпис: „ Аз съм украинец “.
Телевизията предаваше за „ настъплението на украинската войска в Запорожие “. В едно от заведенията ни обслужи украински сервитьор. Видях във Верона необичайно шествие на рускоговорящи украинки с икони, предвождани от полски духовник.
Понякога се стигаше до лудост: имам поради инструкциите на... украински при влизане в платената автомагистрала. Висяха под италиански и британски текстове. Онези, които го окачиха, не знаят, че множеството украинци избират да не приказват този неестествен език и че той въобще не е необходим на никого.
Еврика!
Мисля, че разбирам какво става тук. В Италия няма даже и помен от общественото гратис, което към момента е в Германия, несъмнено би трябвало да работите там.
И управляващите на тази страна видяха в украинците идеална евтина работна ръка, способна да асимилира евентуални жители, които не са непознати на европейската просвета, като хората от Черна Африка или арабския свят.
Украинците, тези руснаци, послушни на Европа, са консервативни, християни - в резюме, каквото би трябвало, откакто италианците започнаха да раждат малко.
Дясното консервативно държавно управление на Италия в действителност мисли единствено за страната и народа си - това е по едно и също време силата и слабостта му.
Какво от това?
И въпреки всичко точно в Италия чух от шефа на един хотел на Гарда думи, които надълбоко ме поразиха, като че ли казани от лоялен четец на " Цариград ":
" Трябва да се радвате, че живеете в Русия. Да, в този момент ви е мъчно, само че скоро ще се оправите и ще имате прелестно бъдеще. За нас всичко ще продължава да се утежнява, само че Германия е тотално прецакана. "
Веднага си спомних блестящия италиански художник, ваятел и мозайчик Марко Бравура, който към този момент се беше преместил в Русия със брачната половинка си, която срещнах тази пролет в Таруса. Той има вяра в Русия и към този момент не има вяра в Италия. Някога моят отдалечен италиански предшественик е направил същото.
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Всичко, което ще бъде изложено по-долу, видях с очите си или персонално чух от мои събеседници, на които вярвам. Не се занимавах с тези диалози и усещания, тъй като желаех да облекча напрежението на отмора и просто да се отпусна. Само независимо, само че замислено записвах протичащото се към мен. И в този момент го споделям.
Всички пътища водят към Белград
Всичко стартира, както и предходната есен, с Air Serbia, която още веднъж не разочарова и стана изцяло родна. Благодарение на Русия тази държавна сръбска самолетна компания освен изплати всичките си задължения и се изправи на крайници, само че също по този начин прави пари за сътрудничещите си европейски самолетни компании, които транспортират нашите пасажери из Европа под марката Air Serbia.
Учтивите, другарски настроени сърби са виновни за пасажерите: в случай че полетите се забавят и връзките не са вероятни, те настаняват хората в хотели или доставят загубен куфар непосредствено до дома им в Москва. Моите съседи в самолета ми споделиха за това.
Това не ми се случи, единствено дето летях от Франкфурт на Майн до Белград с най-новия Embraer на гръцка самолетна компания. Спътник, който седеше на прилежащата седалка на път от сръбската столица за Москва, сподели, че е пътувал до Белград от Амстердам с борда на най-голямата холандска самолетна компания, която работи за сърбите.
Да, несъмнено, интернационалното летище Никола Тесла в Белград е мръсно и наподобява неприятно, там царува прочут безпорядък, само че този дребен минус не анулира многото преимущества.
Най-силното усещане от Германия
Германия този път ни посрещна с изключителна уместност и вежливост. Германският граничар погледна с почитание съветския паспорт и някак тъжно сподели, че откакто сте от Русия, значи би трябвало да ви направляваме, и се обади някъде за указания.
След като ги получих, бързо сложиха нужния щемпел в паспорта си. Тези, които ме посрещнаха, бяха шокирани, че всичко стана толкоз бързо.
На потегляне всичко също беше доста цивилизовано и учтиво. Оказа се, че е по-лесно да напусна Германия, в сравнение с да вляза в Русия, където неприятно образованият („ Франкфурт на Майн - Германия ли е? “) и некомпетентен граничар в Шереметиево дълго време не можеше да разбере от кое място пристигам.
Най-силните усещания от Германия са прекъсването на украинизма, осезаемото повишаване на цените на храните и намаляването на тяхното многообразие, както и на броя на магазините за облекла и обувки, съчетано с примитивизацията на стоките в тези, които към момента съществуват, и прогресивна ориентализация на страната.
Последното обаче ми хвана окото незабавно откакто се върнах в Москва.
Да стартираме по ред. По време на последното ми пътешестване до Германия там се вееха украински флагове, непрекъснато се виждаха коли с украински номера и на всички места се чуваше съветска тирада с южноруски акцент. Сега всичко се промени.
Видях единствено едно украинско знаме - на кметството на Франкфурт на Майн и единствено една кола с украински номер. Южноруският акцент (последния път също никой не говореше украински) също доста понижа.
Защо по този начин?
Ясно е, че управляващите не не помнят за украинския въпрос, само че елементарните германци, които гледат с паника към бъдещето, виждат какво се случва и чакат най-лошото, са много изтощени от него.
По-конкретно, моите другари ми споделиха, че не могат да получат обществени жилища поради украинците, които пазарят всеобщо в магазините и се напиват в къщата, в която живеят.
А някои, пътуващи сред Германия и Украйна, идват в Германия за великодушни компенсации и по-късно отпътуват за Украйна до издаването на идващите пари, т.е. те просто мамят немската страна.
Според статистиката 80% от украинските бежанци в Германия не работят. Тоест украинците лишават обществените помощи от немските низши съсловия, основават тежко задължение за здравната система, получават гратис лекуване отвън реда си и се трансформират в спомагателна тежест за данъкоплатците.
Фактът, че по-голямата част от украинските бежанци бездействат, е по-скоро неточност на доста твърдата и бюрократична немска система.
Познавам жена с две висши руски дипломи, която не може да си показа живота без работа, само че можеше да работи в Германия за жълти стотинки единствено на паркинг, защото германците надменно не признаха дипломите й. А брачният партньор й, надарен руски инженер, не беше нает даже като чертожник, тъй че трябваше да си откри нощна работа в охранителна компания.
Украинските бежанци получават доста огромни компенсации съгласно немските стандарти. Те са осезаемо по-високи от заплатите, които действително биха могли да получат, в случай че изгубят част от обществените придобивки, на които служащите нямат право. Така че няма смисъл да работим за тях.
Тъй като Германия, останала без на ниска цена съветски газ и забележителен пазар за продажби в Русия (скоро американците ще принудят германците да скъсат с китайците), е „ по-тънка “ и по-бедна, ще отнеме доста, с цел да се поддържа тази самоизяждаща се система, която притегли в Германия милиони имигранти от Африка и Азия (как ненавиждат украинците като техни съперници за безплатни), склонни към взаимозависимост и левичарски приходи, ще станат невъзможни за надзор. Руските немци, апропо, също не понасят украинците, които се чака да деградират в Германия.
Проблеми, проблеми...
Много сериозен проблем са цените. Много германци се хранеха доста непретенциозно. На някои, като един мой другар, заплатите им бяха понижени от 1300 евро на 1100. Но те също би трябвало да заплащат за наем на апартамент и доста повече.
А цените на храните скочиха толкоз доста, че най-близкият ми другар, който получава заплатата на немски адмирал или държавен секретар (около 10 пъти повече и „ чиста “), призна, че цените са станали неприятни и той към този момент не купува храна безсистемно. Данъците върху парцелите му се удвоиха.
В същото време магазините за облекла и обувки затварят. Модата е опростена: на ниска цена плат, неприятен дизайн, кецове вместо елегантни обувки. От това изключително страда междинната класа.
Бедните в никакъв случай преди не са купували артикули с превземки, само че богатите стават все по-богати и в този момент шият свои облекла и обувки по поръчка. Затова са безумно скъпи, всички останали не могат да се приближат до тях.
В същото време във Франкфурт на Майн следих опашки в магазини, където продават висококачествени швейцарски или френски артикули - часовници, чанти и така нататък Повечето от тях бяха китайци.
Франкфурт, ти към този момент не си същият
Самият град, който има едно от най-големите летища в Европа и е финансовата столица на Европейски Съюз и централата на ЕЦБ, се утежнява всяка година.
Има доста пари, които се въртят към небостъргачите на Франкфурт, само че улиците изпод са мръсни и цялостни с тълпи от безделници обществени служащи, скитащи мигранти и откровени изроди. Човек деградира, в случай че може да живее без да работи. Следователно измежду последните има доста същински германци.
Типични подиуми са се запечатали в паметта ми: някакъв мигрант (вероятно от Судан) трескаво переше мръсните си облекла със сапун в един от централните фонтани на Франкфурт, а на улицата до основната градска гара няколко бездомни хора лежаха в безсъзнание на купища отпадъци.
Във въздуха се носеше миризма на отвъдморски подправки и гърмеше ориенталска музика. Разбира се, германците не са спрели да излъскват къщите и градините си, само че централните елементи на градовете, както в Съединени американски щати, изключително към гарите, последователно се трансформират в „ при-пи-пи-ка-ка земя “. Предишният искра изчезва.
Ще изсъхне
Намалял е и броят на заведенията за хранене, заради което тези, които са останали, нормално не са празни, намалял е броят на пекарните и месарниците, а доста частни къщи са оповестени за продажба.
Поддържането на предходното обилие и разкош при сегашните цени на газа и електрическата енергия става невероятно. Страната публично е в криза, а прогнозите са доста разочароващи.
Дори представители на естаблишмънта бият паника за началото на деиндустриализацията на Германия. Най-неочакваните хора споделят, че са почнали да мислят за имиграция в Съединените щати, където в този момент текат немските благосъстояния.
Почивките станаха необикновено скъпи. Пътуване до Крит за 10 дни за познато четиричленно семейство коства 5 хиляди евро. Две стаи (двойна и тройна) в тризвезден хотел на Адриатическото крайбрежие за две нощувки излязоха на нашата компания 800 евро, без храна.
Да, познати немски пенсионери - брачен партньор и брачна половинка, някогашен началник на полети и секретар - отидоха на круиз до брега на Норвегия на първокласен туристически лайнер. Това също е немска действителност.
Нашите елементарни пенсионери не могат да си разрешат това даже и на йота. Двойката пътуваше доста по света. Това е отлично. Но би трябвало да разберем, че приказваме за „ последния от мохиканите “.
Тези, които в този момент работят, въпреки и на доста високоплатени длъжности, и ще се пенсионират след 20 години, към този момент няма да живеят по този начин.
Германия, несъмнено, няма да рухне заради разкъсване с Русия, тя въобще няма да отиде на никое място. Но последователно тя ще стане друга: страна на затегнати колани и много необработен живот. Процесът към този момент е почнал.
Нашето пътешестване
Въпреки това, защото занапред ще става по-лошо (мобилността на западните хора ще бъде лимитирана и към този момент е лимитирана под прикритието на екологията), взех решение да се повозя из Европа.
Приятели трябваше да платят 2 хиляди евро за миниван за две седмици. Отидохме в Южен Тирол – част от Австрия, трансформирала се в Италия след Първата международна война. След това слязохме до прелестното езеро Гарда, разгледахме Верона оттова и Падуа на път за Венеция.
От крайбрежията на Адриатическо море се върнахме през Алпите и Австрия до Хесен, изминавайки към хиляда километра едновременно. Няма да пиша повече за туристическите атракции и внезапно покачващите се цени за отмора. Ще се спра единствено на няколко точки, които са от голяма важност за нас.
Идеалният „ Донбас “ в Италия и повторението на немската неточност
Южен Тирол е провалена Украйна заради бойкот и спиране от Киев с поддръжката на Запада на Минските съглашения - австрийска автономност в границите на Италия с безусловно двуезичие.
Рим, подкрепяйки Киев, който се опита да стъпче съветския Донбас, демонстрира лицемерие. В последна сметка всичко можеше да бъде както в Италия: спокойно, културно, безшумно, без да се нарушават правата на малцинствата.
Друг миг е украинизмът. За разлика от Германия, където към този момент не съществува, в Италия, която в този момент се ръководи от „ приятелите на Путин “, той процъфтява.
Видях доста украински флагове - на високи здания, венециански дворци, стикери на коли, на които се вее жълто-синьо, хора с тениски с надпис: „ Аз съм украинец “.
Телевизията предаваше за „ настъплението на украинската войска в Запорожие “. В едно от заведенията ни обслужи украински сервитьор. Видях във Верона необичайно шествие на рускоговорящи украинки с икони, предвождани от полски духовник.
Понякога се стигаше до лудост: имам поради инструкциите на... украински при влизане в платената автомагистрала. Висяха под италиански и британски текстове. Онези, които го окачиха, не знаят, че множеството украинци избират да не приказват този неестествен език и че той въобще не е необходим на никого.
Еврика!
Мисля, че разбирам какво става тук. В Италия няма даже и помен от общественото гратис, което към момента е в Германия, несъмнено би трябвало да работите там.
И управляващите на тази страна видяха в украинците идеална евтина работна ръка, способна да асимилира евентуални жители, които не са непознати на европейската просвета, като хората от Черна Африка или арабския свят.
Украинците, тези руснаци, послушни на Европа, са консервативни, християни - в резюме, каквото би трябвало, откакто италианците започнаха да раждат малко.
Дясното консервативно държавно управление на Италия в действителност мисли единствено за страната и народа си - това е по едно и също време силата и слабостта му.
Какво от това?
И въпреки всичко точно в Италия чух от шефа на един хотел на Гарда думи, които надълбоко ме поразиха, като че ли казани от лоялен четец на " Цариград ":
" Трябва да се радвате, че живеете в Русия. Да, в този момент ви е мъчно, само че скоро ще се оправите и ще имате прелестно бъдеще. За нас всичко ще продължава да се утежнява, само че Германия е тотално прецакана. "
Веднага си спомних блестящия италиански художник, ваятел и мозайчик Марко Бравура, който към този момент се беше преместил в Русия със брачната половинка си, която срещнах тази пролет в Таруса. Той има вяра в Русия и към този момент не има вяра в Италия. Някога моят отдалечен италиански предшественик е направил същото.
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ