Отново е това време на годината, когато дните стават по-къси,

Есенното равноденствие настъпи. Вижте какво значи астрономическото събитие

Отново е това време на годината, когато дните стават по-къси, а температурите по-ниски. Това значи, че есента е пристигнала за наслада на феновете на тиквите и астрономите. Нейното начало е есенното равноденствие, написа Ваня Милева за nauka.offnews. Астрономическото събитие на Есенното равноденствие (или Пролетно равноденствие за тези в Южното полукълбо) се случва в тъкмо несъмнено време всяка година.

Тази година есенното равноденствие ще настъпи у нас в петък, 23 септември, в 04:03 ч. българско време.

През това време Слънцето ще бъде тъкмо над екватора на Земята и ще се появи от горната страна по обяд, гледано от екватора. Това се случва почти едновременно всяка година, когато Слънцето грее непосредствено над екватора и разпределя същото количество светлина от двете страни на планетата.

За този къс миг през есенното равноденствие нощта и денят са съвсем изцяло равни, преди денят да стане по-кратък от нощта. Това е времето, когато Северното и Южното полукълбо всъщност разменят позицията си под Слънцето.

За тези в Северното полукълбо той отбелязва началото на астрономическата есен като дневните часове не престават да се редуцират до зимното слънцестоене през декември. За тези на юг от екватора е началото на пролетта.

По-долу е малко изложение на някои обстоятелства за първия ден на сезона.

Какво съставлява равноденствието и за какво се случва?

Всяко равноденствие и слънцестоене е астрономическо събитие, което се случва поради наклона на оста на Земята и непрестанното й придвижване в орбита.

Равноденствието може да го преглеждаме и като събитие, което се случва на въображаемия купол на нашето небе. За наблюдаващ от нашата планета с един геоцентричен взор небесният екватор е огромен кръг разделящ небето на Земята на Северно и Южно полукълбо. Небесният екватор пресича небето тъкмо над екватора на Земята. При равноденствие Слънцето пресича небесния екватор, с цел да навлезе в небесната сфера над Северното полукълбо.

Ако следим Земята от космоса, ще забележим че оста на Земята е наклонена на 23.5 градуса. Имаме равноденствие два пъти годишно – пролет и есен – когато наклонът на земната ос и орбитата на Земята към Слънцето се комбинират по този начин, че оста е тъкмо перпендикулярна на орбитата.

При равноденствие двете полукълба на Земята получават поравно слънчеви лъчи. Нощта и денят са почти равни по времетраене. Но защото Земята в никакъв случай не стопира да се движи към Слънцето, това систематизиране на слънчевата светлина ще се промени бързо.

Наклонът – евентуално породен от удар на солиден обект преди милиарди години – значи, че половин година Северният полюс е ориентиран към Слънцето (както е показано на схемата по-долу). През другата половина на годината Южният полюс получава повече светлина.

Ето за какво имаме сезони.

Есенното равноденствие настъпи. Вижте какво значи астрономическото събитие

Днес, 23 септември границата сред деня и нощта ще стане отвесна. По време на равноденствие земният терминатор – разграничителната линия сред деня и нощта – става отвесна и свързва Северния и Южния полюс.

Това видео на НАСА показва феномена през цялата година от космоса. Във видеото се вижда по какъв начин линията, разделяща деня от нощта, се колебае през годината.

Видеото демонстрира както равденствието, по този начин и една цяла година на планетата Земя в дванадесет секунди. Спътникът Meteosat, намиращ се на геостационарна орбита, записва тези инфрачервени фотоси на Земята всеки ден по едно и също локално време. Видеото стартира от равноденствието през септември 2010 година с отвесна линия – терминатор. Тъй като Земята се върти към Слънцето терминаторът се вижда по какъв начин се накланя и Северното полукълбо получава по-малко дневна светлина и на север от екватора е зима. Годината напредва, идва равноденствието през март 2011 по средата на видеото, следва наклоняване на терминатора в противоположната посока, което води до зима в южното полукълбо и лятото на север. Годината приключва още веднъж с равноденствието през септември.

Какво предизвиква сезоните?

Съществува заблудата, че сезоните на Земята се трансформират поради особеното разстояние на нашата планета от Слънцето. Тоест, колкото по-далече от Слънцето е Земята, толкоз е по-студено и би трябвало да е зима. Но в този момент е юли и е лято и фактът, че Земята минава през най-отдалечената точка от своята орбита, не е обвързван със сезоните.

Причината за смяната на сезоните е наклонът на земната ос по отношение на равнината на въртенето на Земята към Слънцето. В наше време оста на планетата образува ъгъл от 66,56° с орбиталната низина.

В интервала сред пролетното и есенното равноденствие заради наклона на земната ос Северното полукълбо е изложено към Слънцето през по-голямата част от денонощието, тъй че северните ширини получават повече топлота и светлина, в сравнение с Южното, където е тъкмо противоположното. Там е зима, дните стават по-къси, а позицията на слънцето в средата на деня е по-ниска, в сравнение с в Северното полукълбо, където по това време е лятото. Шест месеца по-късно Земята минава в противоположната точка на своята орбита. Наклонът на оста остава еднакъв, тъй че в този момент Южното полукълбо е обърнато към Слънцето през по-голямата част от денонощието, дни са по-дълги, слънцето по обяд е по-ниско и отдава по-малко топлота и светлина. По това време в Северното полукълбо е зима.

Когато нашата планета е най-отдалечена от слънцето по своята елиптична орбита съгласно закона на Кеплер тя се движи по-бавно, в сравнение с след половин година. Скоростта на Земята в перихелий (най-близката до Слънцето позиция на Земята) е 30,27 км/сек., а в афелий (най-отдалечената позиция на Земята) – 29,27 км/сек.

Анимация, илюстрираща закона на Кеплер. Кредит:: Erik Martin Willèn

Това значи, че астрономическото лято (времето от лятното слънцестоене до есенното равноденствие) продължава по-дълго в Северното полукълбо, в сравнение с зимата с цели пет дни.

Така че в Северното полукълбо есента продължава 89 дни, 20 часа, 44 минути, зимата – 88 дни, 23 часа, 36 минути, пролетта – 92 дни, 17 часа, 33 минути, лятото – 93 дни, 15 часа, 49 минути.

В Южното полукълбо, надлежно, 92.8, 93.6, 89.8 и 89 дни.

Имаме шанс да се радваме на 4 дни повече лято от австралийците. Не е неприятно, нали?

Дали денят на 23 септември ще е тъкмо еднакъв на нощта?

Думата „ равноденствие “ не се нуждае от пояснение, а Equinox безусловно значи „ равна нощ “, т.е. Слънцето ще бъде над хоризонта толкоз дълго, колкото е под него. И по време на равноденствието на множеството места на Земята, отвън полярните райони, ще имат почти 12 часа дневна светлина и 12 часа нощ.

Но защо има спомагателната дневна светлина над 12-те часа, която варира от няколко минути на екватора до над 20 минути по-близо до полюсите?

Факт е. че в София на 23 септември денят ще продължи 12 часа и 07 минути и 44 секунди.

Тimeanddate.com

Част от отговора е, че виждаме Слънцето като разграничен диск с размери 0,5º, а не като точков източник.

Астрономическата спогодба дефинира времето на изгрев и залез като първия и последния миг, в който слънчевият диск може да се види, а не когато центърът му пресича хоризонта.

Следователно изгревът и залезът са надлежно по-рано и по-късно от моментите, в които Слънцето е подравнено с хоризонта.

Това „ в допълнение “ на ден време се получава два пъти дневно, до момента в който през хоризонта минават 0,25º между периферията и центъра на Слънцето.

Пречупването е прегъване на вълните, когато те минават през субстанции с друга компактност, както прави слънчевата светлина, когато навлиза в нашата плътна атмосфера от междупланетното пространство.

Дневното време се удължава още повече заради пречупването на слънчевата светлина в земната атмосфера.

Съществуват разнообразни степени на здрача според от това какъв брой надалеч под хоризонта се намира центърът на слънчевия диск. Причината – изкривяване и разпръскване. Графика: wiki

Когато гледаме Слънцето покрай хоризонта, го виждаме през пласт атмосфера, който огъва светлината му към нас с цели 0,5º, заради което то наподобява по-високо в небето, в сравнение с е в реалност.

Това значи, че на зазоряване виждаме целия диск на Слънцето над хоризонта, когато то към момента е напълно под него!

За да може Земята да се завърти под този спомагателен ъгъл, е належащо повече „ в допълнение “ време с дневна светлина.

Големината на тези два резултата зависи от географската широчина.

На екватора, където траекторията на Слънцето е перпендикулярна на хоризонта, забележимото придвижване на Слънцето от 1º на всеки четири минути води до това, че денят е с към шест минути по-дълъг от нощта.

С приближаването към полюсите траекторията на Слънцето по отношение на хоризонта е все по-наклонена, тъй че забележимото придвижване на Слънцето във отвесна посока е по-бавно и му е належащо повече време, с цел да се скрие от хоризонта.

На 50º с.ш. има спомагателни 10 минути от деня, преди да стартира първата есенна нощ.

Слънцето изгрява тъкмо от изток и залезът е на запад

Най-общо казано, да, слънцето изгрява тъкмо от изток и залязва на запад при равноденствията. И това е правилно, без значение къде живеете на Земята. Защо? Защото всички виждаме едно и също небе.

Навсякъде по Земята, като се изключи Северния и Южния полюс, имате на хоризонта източна и западна точка. Тази точка маркира пресечната точка на вашия небосвод с небесния екватор – въображаемата линия над същинския екватор на Земята.

При равноденствията слънцето се появява тъкмо от горната страна по обяд, в случай че се гледа от екватора на Земята, както демонстрира илюстрацията по-долу.

Кога листата стартират да трансформират цветовете си?

Когато дните стартират да порастват по-къси, широколистните дървета започват да сигнализират към листата си да понижат производството на хлорофил (зелен пигмент, виновен за цвета на листата и фотосинтезата) и листата избледняват.

Промяната в цвета на листата зависи повече от светлината, в сравнение с от температурата и се реализира всъщност едновременно на годината.

Температурните и атмосферните условия обаче могат да повлияят на интензивността на есенните цветове и какъв брой дълго ще се задържат. Те могат също по този начин нищожно да повлияят на момента по кое време листата ще стартират да се трансформират. Сушата също може да промени скоростта, с която листата се оцветяват в кехлибарено и медено алено. (вж „ Защо листата пожълтяват?„ )

Навсякъде към нас дърветата и растенията приключват годишния си цикъл на напредък.

В нощното небе всяка вечер Фомалхаут – Есенната звезда – си проправя път през небесата.

Фомалхаут, есенната звезда – най-самотната звезда, покрай Юпитер и Сатурн

Фомалхаут е най-ярката звезда в съзвездието Южна риба и една от най-ярките звезди в нощното небе.

Понякога се назовава най-самотната звезда, тъй като е единствената ярка звезда в необятен сектор от небето.

От Северното полукълбо през есента Фомалхаут се издига в уединен искра по южното небе. Някои я назовават „ Есенна звезда “.

Фомалхаут достига своята кулминационна точка – най-високата си точка в небето – към среднощ в средата на септември.

Фомалхаут е гореща синя звезда на към 25 светлинни години от нас. Тя е с съвсем два пъти по-голяма маса и размер на нашето Слънце, само че излъчва над 16 пъти слънчевата сила.

Фомалхаут е млада звезда, единствено на 440 милиона години. (Нашето слънце е на към 4.5 милиарда години. Фомалхаут е от необикновен интерес за астрономите, тъй като има няколко пръстена прахуляк и газ към себе си, ранни индикации за процес на образуване планети към тази звезда.

Диск парчета към Фомалхаут – Есенната звезда. Кредит: NASA/Hubble – Rochester.edu

Какво е специфичното на есенното равноденствие през 2022 година за астрономите?

С намаляването на дните има доста повече благоприятни условия за астрономия – една позитивна страна на това време от годината, което мнозина считат за неприятна.

Два дни след есенното равноденствие на небето ще настъпи Новолуние. Това значи, че Луната ще бъде напълно скрита, което ще даде опция на феновете астрономи да видят бледи обекти, които нормално са заглушени от светлината на Луната в други етапи.

Любителите на астрономията ще имат опция да следят и метеоритните потоци Дракониди и Ориониди през октомври.

Северното зарево по време на есенното равноденствие

За тези, които се намират във високите ширини на Северното полукълбо, есенното равноденствие проправя пътя за нараснали шансове да видят полярното зарево. Според НАСА равноденствието е най-хубавото време за Северно зарево и геомагнитните действия е по-вероятно да се правят напролет и есента, в сравнение с през лятото или зимата.

Има ли равноденствие на други планети?

Да! Всички планети в нашата слънчева система се въртят около наклонена ос и затова имат сезони. Някои от тези наклонявания са незначителни (като Меркурий, който е накривен на 2.11 градуса). Но други са по-скоро като Земята (23,5 градуса) или са още по-екстремни (Уран е накривен на 98 градуса).

Долу се вижда красиво съставно изображение на Сатурн по време на неговото равноденствие, снимано от галактическия транспортен съд „ Касини “ през 2009 година Газовият колос е накривен на 27 градуса по отношение на слънцето и равноденствията на планетата са по-редки, в сравнение с Земята. На Сатурн се случва равноденствие един път на 15 години, тъй като за Сатурн са нужни 29 години, с цел да приключи една обиколка към Слънцето.

По време на равноденствието на Сатурн неговите пръстени стават извънредно тъмни. Това е по този начин, тъй като тези пръстени са с дебелина към 10 метра и когато светлината падне върху тях директно, нямат огромна повърхнина, която да я отрази.

Ранните хора наблюдават придвижването на Слънцето

Древните хора са прекарвали повече време на открито от нас. Те са употребявали небето като часовник и календар. Те са забелязали, че пътят на Слънцето през небето, продължителността на дневната светлина и местоположението на изгрева и залеза се трансформират по един и същи начин всяка година.

Нашите предшественици са построили първите обсерватории за следене на придвижването на Слънцето. Един от образците е в Мачу Пикчу в Перу, където е камъкът Интихуатана (Intihuatana), показан по-долу, е прецизен знак за датата на двете равноденствия и други значими небесни интервали. Между другото, думата Intihuatana безусловно значи за „ обвързване на слънцето “.

Камъкът Intihuatana – именуван още Слънчев дирек – в Мачу Пикчу, Перу. Използва се за следене на слънцето през цялата година. Кредит: Wikimedia Commons

Хората празнуват есенното равноденствие от хилядолетия

Всъщност хората отбелязват есенното равноденствие като празник на реколтата от хилядолетия по целия свят.

В антична Гърция осхофория е празник, провеждан през есента, с цел да се означи гроздобера за вино.

През 1700 година баварците измислят Октоберфест, който в действителност стартира през последната седмица на септември, и това е време на огромни пиршества и забавление, което съществува и през днешния ден.

Празникът на средата на есента в Китай се чества в нощта на Жътварската Луна и е фестивал в чест на единството на фамилията.

Празненства по случай есенното равноденствие (Мабон) в Стоунхендж през 2014 г. Есенното равноденствие е значимо за друидите, които го считат за един от осемте случая, с които означават „ Кръговрата на годината “. Съвременните друиди употребяват това събитие, с цел да благодарят за реколтата и да се приготвят за „ пътуването си към зимата “. Кредит: Stonehenge Autumn Equinox (Mabon) Celebrations 2014/Flickr (CC BY 2.0)

Мабон е актуален езически обред, с който се отбелязва есенното равноденствие. Този фестивал е кръстен на бога от уелската митология Мабон. Ритуалът показва признателност за богатата годишна продукция и признава нуждата от шерване на плодовете на Земята през идните зимни месеци. В интерес на истината има малко доказателства, че Мабон се е чествал в келтските страни и терминът Мабон е бил употребен едвам през 70-те години на предишния век.

В японската просвета есенното равноденствие се чества по традиция с празника Хиган. Това е време, в което се загатват умрелите родственици, както и се отбелязва прекосяването на сезоните. Официално Хиган продължава седем дни, като стартира три дни преди равноденствието и приключва три дни след него.