От БПЦ: Русия няма права върху Руската църква в София
Относно отправени към нас запитвания за статута на храм „ Св. Николай Мирликийски ” в София, прочут като „ Руската черква ”, бихме желали да споделим с публичната публика следната информация, с която разполагаме за този молитвен дом, това написа някогашният основен секретар на Светия Синод на Българската православна черква, а понастоящем Русенски митрополит Наум.
Храмът е издигнат с благословението на Св. Синод на Българската православна черква като легационна черква (1914 г.), намирала се в общия двор на тогавашната Руска легация, находяща се на ъгъла на ул. „ Раковски ” и ул. „ Московска ”. Осветен е на 11 ноември 1914 година от нашия приснопаметен предходник и тогавашен председателстващ Св. Синод в София Доростолски и Червенски митрополит Василий (1847-1927), като в богослужението не са взели участие съветски архиереи, поради схизмата в която БПЦ се е намирала, добави той.
" Припомняме, че съветски архиереи не са взели участие и в освещаването на храм-паметника в с. Шипка през 1902 година по същите аргументи ", написа още митропилит Наум.
" След 1917 година храм „ Св. Николай ” е обслужвал богослужебните потребности на съветската емиграция в София, отпред с архиеп. Серафим Соболев, а от 1936 година по гледище на руското държавно управление църквата се лишава от съветските емигранти и се предава на българското държавно управление, което от своя страна го предава на Българската православна черква, под омофора на Софийския митрополит ", добави той.
" През 1944 година храмът е мощно развален, като през 1945/1946 година е реставриран от Софийската митрополия, а в него през идващите години са назначавани разнообразни български свещенослужители-ефимерии, а дружно с тях са служили и съветски духовници-белоемигранти, непрекъснато пребиваващи в страната ни след Октомврийската гражданска война ", уточни още Наум.
" Съгласно решение на Св. Синод на Руската православна черква (РПЦ ) от 10 ноември 1952 година, прот. № 8, всички други съветски православни енории, манастири и клир в България, минават в пълномощия и притежание на Българската православна черква ", зяьви той.
Отново по решение на РПЦ, през м. ноември 1953 година в някогашната легационна черква „ Св. Николай ” в София е намерено подворие, с представителни функционалности, като ефимериите в него не престават да бъдат назначавани от Софийската митрополия, а Руската черква стартира да изпраща от време на време собствен формален представител ", допъни Наум.
През 1977 година в него са приключени следващите реставрационни работи, а през 1981 година по случай честването на 1300 години от основаването на българската страна, е позлатен и интериорът на храма.
През последните години българските свещеници-ефимерии по неразбираеми за нас аргументи бяха поредно отстранени от този храм, което кардинално е неуместно, заради събитието че функционалностите му имат единствено и само внушителен темперамент. И надлежно, неговата материална благосъстоятелност не може да бъде считана за съветска, поради изброеното нагоре, както и БПЦ не може да претендира, че храмът-подворие в Москва, е българска благосъстоятелност, защото характерът на двете подвория е взаимен ", съобщи Наум.
" Считаме, че заключването на храм „ Св. Николай ” от странични лица е неприемливо, като следва Софийският митрополит незабавно да се разпореди той да бъде отворен, като се възстановят навреме и богослуженията в него ", заями митрополитът.
Храмът е издигнат с благословението на Св. Синод на Българската православна черква като легационна черква (1914 г.), намирала се в общия двор на тогавашната Руска легация, находяща се на ъгъла на ул. „ Раковски ” и ул. „ Московска ”. Осветен е на 11 ноември 1914 година от нашия приснопаметен предходник и тогавашен председателстващ Св. Синод в София Доростолски и Червенски митрополит Василий (1847-1927), като в богослужението не са взели участие съветски архиереи, поради схизмата в която БПЦ се е намирала, добави той.
" Припомняме, че съветски архиереи не са взели участие и в освещаването на храм-паметника в с. Шипка през 1902 година по същите аргументи ", написа още митропилит Наум.
" След 1917 година храм „ Св. Николай ” е обслужвал богослужебните потребности на съветската емиграция в София, отпред с архиеп. Серафим Соболев, а от 1936 година по гледище на руското държавно управление църквата се лишава от съветските емигранти и се предава на българското държавно управление, което от своя страна го предава на Българската православна черква, под омофора на Софийския митрополит ", добави той.
" През 1944 година храмът е мощно развален, като през 1945/1946 година е реставриран от Софийската митрополия, а в него през идващите години са назначавани разнообразни български свещенослужители-ефимерии, а дружно с тях са служили и съветски духовници-белоемигранти, непрекъснато пребиваващи в страната ни след Октомврийската гражданска война ", уточни още Наум.
" Съгласно решение на Св. Синод на Руската православна черква (РПЦ ) от 10 ноември 1952 година, прот. № 8, всички други съветски православни енории, манастири и клир в България, минават в пълномощия и притежание на Българската православна черква ", зяьви той.
Отново по решение на РПЦ, през м. ноември 1953 година в някогашната легационна черква „ Св. Николай ” в София е намерено подворие, с представителни функционалности, като ефимериите в него не престават да бъдат назначавани от Софийската митрополия, а Руската черква стартира да изпраща от време на време собствен формален представител ", допъни Наум.
През 1977 година в него са приключени следващите реставрационни работи, а през 1981 година по случай честването на 1300 години от основаването на българската страна, е позлатен и интериорът на храма.
През последните години българските свещеници-ефимерии по неразбираеми за нас аргументи бяха поредно отстранени от този храм, което кардинално е неуместно, заради събитието че функционалностите му имат единствено и само внушителен темперамент. И надлежно, неговата материална благосъстоятелност не може да бъде считана за съветска, поради изброеното нагоре, както и БПЦ не може да претендира, че храмът-подворие в Москва, е българска благосъстоятелност, защото характерът на двете подвория е взаимен ", съобщи Наум.
" Считаме, че заключването на храм „ Св. Николай ” от странични лица е неприемливо, като следва Софийският митрополит незабавно да се разпореди той да бъде отворен, като се възстановят навреме и богослуженията в него ", заями митрополитът.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ