За календара и църквата
Относно календарния въпрос: би трябвало да се напомня, че на никое място в Евангелието или в Новия завет на хората не се предлага да почитат Бога на тъкмо избрани дати. Вместо това е разказана историята за това, редно ли е да се лекува в събота. И по този мотив се споделя, че не индивидът е сътворен поради съботата, а назад – съботата е учредена поради индивида.
Разбира се, Мойсей споделя кой празник по кое време да се отбелязва, само че тогава това е било належащо, с цел да се вкара един първичен ред в богослужението. Но самият предмет на празника, т.е. това, което се чества, е по-голям от датата, на която се чества.
Тази година се навършват 50 години от замяната в богослужението на БПЦ на Юлианския календар със основания през първата половина на XX в. Новоюлиански (подобен на прелюдия от Рим през XVI в. Григориански). По този метод църковните дати се уеднаквяват с гражданските. Оказва се, че тази смяна може да послужи като мотив за противоречие след християните, което, в случай че не бъде преодоляно, разумно води към ерес. Така че това разграничение е добре пристигнало за тези, което са срещу единството на Църквата, т.е. срещу нея самата. Всъщност на тях им е все едно по кой календар ще се служи – не това ги интересува, а точно разделянето.
Но смисълът от приемането на новия календар не е просто в това, че той е по-точен – никой не оспорва, че е по-точен. То е в това, че в православието Църквата и страната не се опълчват, а са в единодушие (съ-действие, синергия). Затова възражението, че на Атон и в Иерусалим се служи по остарелия календар, е несвоевременно, защото в единия случай става дума за поместна черква без страна, а в другия - за монашеска република, също без страна. Очевидно, Църквата не може да следва страната в нейното безбожие или разкол, само че въвеждането на астрономически по-точен календар не е нито безбожие, нито разкол.
Колкото до Русия, там без подозрение архиереите схващат, че уеднаквяването е за предпочитане. Но те знаят, че промяната ще усили позицията на локалните старостилци (старообрядци), които незабавно ще кажат: „ Ето, видяхте ли къде е същинското православие? При нас, а Московската патриаршия – това са едни съучастници на масона Вартоломей и прислужници на Ватикана... “ И с цел да избегнат това разтърсване, се въздържат.
Разбира се, Мойсей споделя кой празник по кое време да се отбелязва, само че тогава това е било належащо, с цел да се вкара един първичен ред в богослужението. Но самият предмет на празника, т.е. това, което се чества, е по-голям от датата, на която се чества.
Тази година се навършват 50 години от замяната в богослужението на БПЦ на Юлианския календар със основания през първата половина на XX в. Новоюлиански (подобен на прелюдия от Рим през XVI в. Григориански). По този метод църковните дати се уеднаквяват с гражданските. Оказва се, че тази смяна може да послужи като мотив за противоречие след християните, което, в случай че не бъде преодоляно, разумно води към ерес. Така че това разграничение е добре пристигнало за тези, което са срещу единството на Църквата, т.е. срещу нея самата. Всъщност на тях им е все едно по кой календар ще се служи – не това ги интересува, а точно разделянето.
Но смисълът от приемането на новия календар не е просто в това, че той е по-точен – никой не оспорва, че е по-точен. То е в това, че в православието Църквата и страната не се опълчват, а са в единодушие (съ-действие, синергия). Затова възражението, че на Атон и в Иерусалим се служи по остарелия календар, е несвоевременно, защото в единия случай става дума за поместна черква без страна, а в другия - за монашеска република, също без страна. Очевидно, Църквата не може да следва страната в нейното безбожие или разкол, само че въвеждането на астрономически по-точен календар не е нито безбожие, нито разкол.
Колкото до Русия, там без подозрение архиереите схващат, че уеднаквяването е за предпочитане. Но те знаят, че промяната ще усили позицията на локалните старостилци (старообрядци), които незабавно ще кажат: „ Ето, видяхте ли къде е същинското православие? При нас, а Московската патриаршия – това са едни съучастници на масона Вартоломей и прислужници на Ватикана... “ И с цел да избегнат това разтърсване, се въздържат.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ