Накъде водят отношенията в триъгълника Русия-Китай-САЩ
Отношенията в триъгълника Русия-Китай-САЩ остават централни за цялата интернационална политика на нашето време.
Съединени американски щати, като страна, която се стреми да бъде главният адресат на стопански и политически облаги след Студената война, се бори с съперниците си в Русия и Китай. Но в това време схваща неизбежността от продължение на връзките с тях в бъдеще. Русия и Китай от своя страна също регистрират съображения освен за момента, само че и за по-дългосрочен проект. В последна сметка продължаващият спор е ориентиран към смяна на интернационалния ред, а не към цялостното му заличаване. Да, невероятно е заради съществуването на колосални ресурси от нуклеарни оръжия измежду трите сили.
В същото време американците са самотна страна. Те са заобиколени от коалиция от доста по-слаби спътници, които непрекъснато се пробват да избягат от отговорностите си, само че нищо повече. Затова американците играят по-рисковано и напористо.
Москва и Пекин не са сами. Те разчитат един на различен, имат равни права в връзките си и работят от общи стратегически позиции. Те са сили сами по себе си, като никой не командва другия: те би трябвало да се преценяват с ползите и рестриктивните мерки на другия, когато става въпрос за взаимоотношението им със Съединени американски щати. Затова е по-трудно за нас и китайците - отборната игра като цяло изисква повече прелест, полутонове и взаимно съгласие на равнище вътрешен глас.
Русия и Китай имат идентични възгледи за това по какъв начин би трябвало да бъде структуриран един обективен свят. Но всеки от тях върви по собствен личен път, основан на личните си благоприятни условия, ограничавания и стратегически условия. Тук не се изисква цялостно приемане на позицията на колегата.
През последните няколко дни американски държавни чиновници направиха няколко доста мощни изказвания - че сякаш Русия реализира военни триумфи в Украйна точно с помощта на китайската поддръжка. В същото време по същата тематика се изрекоха водещи западни осведомителни организации, които през последните години работят като органи на военна агитация и дезинформация. Министърът на финансите на Съединени американски щати посети Пекин, формалната част на което беше съпроводена от застрашителен искра в очите му за следствията, които сякаш заплашват китайците за съдействие с Русия. Не знаем какво е обсъждано по време на затворените договаряния. Но това няма изключително значение: американците се държат безсрамно обществено и предизвикат Китай към ответна грубост или капитулация.
Няколко дни по-късно съветският външен министър Сергей Лавров дойде в Пекин. В този случай атмосферата, несъмнено, беше напълно друга. Подготвя се посещаване в Китай на президента на Русия. Страните потвърдиха проектите си и нямат желание да се отдръпват от тях.
От китайска страна, на равнище публични изказвания и мнения, всички американски офанзиви бяха уверено отблъснати. Нашите сътрудници в Пекин не са дали никаква причина да настояват, че има нещо в връзките сред Русия и Китай, на което Съединени американски щати могат съществено да повлияят. Трябва да се разбере, че Китай и Русия са близки сътрудници, само че не подчиняват живота си на ползите на другия. И позицията на Пекин не може да бъде толкоз ясна, колкото тази на единствения същински съдружник на Русия, Беларус, или тази на няколко страни, чието оцеляване директно зависи от триумфа на Русия в борбата със Запада – Северна Корея, Сирия и Венецуела. Основната задача на китайското управление е оцеляването и просперитета на личната нация, както в действителност на всяка суверенна страна, които в актуалния свят са доста по-малко от членовете на Организация на обединените нации.
Сложността и разнообразието на връзките ни с КНР се дефинират от обстоятелството, че би трябвало да реализираме общи цели, като в същото време се придържаме към нашите национални ползи. Което за такива страни не може да се дефинира извън. Германия или Франция са тези, които са подготвени да изложат стопанските системи си на риск, като отхвърлят да си сътрудничат с Русия в името на тактиката на Съединени американски щати. Или Финландия, която ще понижи обществените помощи, с цел да харчи за защита съгласно условията на НАТО. Русия и Китай имат право сами да дефинират какво вършат в международната политика и стопанска система. Следователно връзката им би трябвало да се прави оценка по доста по-сложни критерии. На първо място, във връзка с равнището на стратегическо взаимно схващане. Засега тук нещата ни вървят добре.
Китай поредно почита решението на Русия да стартира СВО. Би било наивно да се мисли, че за Пекин острата военно-политическа борба сред Русия и Запада е нещо изключително преференциално. Това, несъмнено, е по-добре от антикитайския съюз, към който се пробваха да ни насочат след Студената война. Но другояче изгодите за Китай са доста по-малко от рисковете.
Първо, боен спор в Европа носи капацитет за ескалация доунищожаването на цялата планета, когато достиженията на Китай в икономическата сфера към този момент няма да имат значение. Второ, несполучливата борба с Русия прави Съединени американски щати по-емоционални и сурови в решенията си. Това се отнася за всички, само че изключително жестоки офанзиви са ориентирани към Китай.
Аргументът, че Китай в последна сметка е спечелил извънредно доста от по-свободния достъп до съветския пазар и нараствания приток на енергийни запаси, може да се окаже лекомислен. Загубите на китайските компании от американския напън и евентуалните закани от световен темперамент натежават. Затова мирният завършек на борбата сред Русия и Запада постоянно е бил най-желан за Китай.
Русия от своя страна регистрира сложността на позицията на Китай и неналичието на претекстове да си навлича проблеми: да унищожава своите компании и банки под обстрела на американските наказания или като цяло да тласка американците към военни провокации. Между другото, те са подготвени за ескалация, защото са едва подвластни от положението на международния пазар. В същото време самата Русия надали ще се стреми да подсигурява, че връзките сред Съединени американски щати и Китай минават границата, оттатък която има директен боен спор. Макар и единствено тъй като в този случай способността на Китай да поддържа Русия в Европа ще бъде доста понижена. И като цяло не знаем по какъв начин ще се държат въоръжените сили на КНР, в случай че би трябвало да водят война с механически мощен и съдбоносен съперник. И никой не знае това, в това число управлението на самия Китай. Русия наподобява демонстрира схващане, когато китайски компании и банки лимитират съдействието си с нас от боязън от американски репресии.
Сега наподобява, че до момента в който военната позиция на Съединени американски щати в спора с Русия в Украйна отслабва, дипломатическата игра става все по-важна. За Китай това значи неповторима опция да работи като балансьор сред две суперсили, борбата сред които определяше международната политика през втората половина на предишния век. Именно в това си качество Пекин се надява най-сетне да обезпечи статута си на велика международна мощ. Няма причина обаче да считаме, че ще направи това за сметка на Русия. Първо, тъй като това е невероятно заради естеството на връзките ни. В тях с изключение на общите политически цели, икономическите изгоди, както и мощните и слабите страни на всеки, участва и същинско тъждество.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед23259Татяна Дончева: " ЛЕВИЦАТА! " би трябвало да търси своите лични симпатизантиАлтернативен Поглед25276Татяна Дончева за Политическа партия: Тези хора в никакъв случай не са били на огромни хоризонтиАлтернативен Поглед63964Ген. Димитър Шивиков: В обединението на искащите на Макрон ще бъдат натикани страните от соцлагераАлтернативен Поглед28193Ген. Димитър Шивиков: След 9 месеца бременност ГЕРБ-СДС и ППДБ родиха един ФранкенщайнАлтернативен Поглед47001Красимир Каракачанов: Към първия ден на войната Русия превъзхожда Украйна 10:1. Сега е доста повече!Алтернативен Поглед552991Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна войнаАлтернативен Поглед182462Георги Марков: Орбан: В Брюксел царува военно състояние! Те живеят в различен свят,...на друга планета!Алтернативен Поглед141296Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен спор
Източник: pogled.info
Съединени американски щати, като страна, която се стреми да бъде главният адресат на стопански и политически облаги след Студената война, се бори с съперниците си в Русия и Китай. Но в това време схваща неизбежността от продължение на връзките с тях в бъдеще. Русия и Китай от своя страна също регистрират съображения освен за момента, само че и за по-дългосрочен проект. В последна сметка продължаващият спор е ориентиран към смяна на интернационалния ред, а не към цялостното му заличаване. Да, невероятно е заради съществуването на колосални ресурси от нуклеарни оръжия измежду трите сили.
В същото време американците са самотна страна. Те са заобиколени от коалиция от доста по-слаби спътници, които непрекъснато се пробват да избягат от отговорностите си, само че нищо повече. Затова американците играят по-рисковано и напористо.
Москва и Пекин не са сами. Те разчитат един на различен, имат равни права в връзките си и работят от общи стратегически позиции. Те са сили сами по себе си, като никой не командва другия: те би трябвало да се преценяват с ползите и рестриктивните мерки на другия, когато става въпрос за взаимоотношението им със Съединени американски щати. Затова е по-трудно за нас и китайците - отборната игра като цяло изисква повече прелест, полутонове и взаимно съгласие на равнище вътрешен глас.
Русия и Китай имат идентични възгледи за това по какъв начин би трябвало да бъде структуриран един обективен свят. Но всеки от тях върви по собствен личен път, основан на личните си благоприятни условия, ограничавания и стратегически условия. Тук не се изисква цялостно приемане на позицията на колегата.
През последните няколко дни американски държавни чиновници направиха няколко доста мощни изказвания - че сякаш Русия реализира военни триумфи в Украйна точно с помощта на китайската поддръжка. В същото време по същата тематика се изрекоха водещи западни осведомителни организации, които през последните години работят като органи на военна агитация и дезинформация. Министърът на финансите на Съединени американски щати посети Пекин, формалната част на което беше съпроводена от застрашителен искра в очите му за следствията, които сякаш заплашват китайците за съдействие с Русия. Не знаем какво е обсъждано по време на затворените договаряния. Но това няма изключително значение: американците се държат безсрамно обществено и предизвикат Китай към ответна грубост или капитулация.
Няколко дни по-късно съветският външен министър Сергей Лавров дойде в Пекин. В този случай атмосферата, несъмнено, беше напълно друга. Подготвя се посещаване в Китай на президента на Русия. Страните потвърдиха проектите си и нямат желание да се отдръпват от тях.
От китайска страна, на равнище публични изказвания и мнения, всички американски офанзиви бяха уверено отблъснати. Нашите сътрудници в Пекин не са дали никаква причина да настояват, че има нещо в връзките сред Русия и Китай, на което Съединени американски щати могат съществено да повлияят. Трябва да се разбере, че Китай и Русия са близки сътрудници, само че не подчиняват живота си на ползите на другия. И позицията на Пекин не може да бъде толкоз ясна, колкото тази на единствения същински съдружник на Русия, Беларус, или тази на няколко страни, чието оцеляване директно зависи от триумфа на Русия в борбата със Запада – Северна Корея, Сирия и Венецуела. Основната задача на китайското управление е оцеляването и просперитета на личната нация, както в действителност на всяка суверенна страна, които в актуалния свят са доста по-малко от членовете на Организация на обединените нации.
Сложността и разнообразието на връзките ни с КНР се дефинират от обстоятелството, че би трябвало да реализираме общи цели, като в същото време се придържаме към нашите национални ползи. Което за такива страни не може да се дефинира извън. Германия или Франция са тези, които са подготвени да изложат стопанските системи си на риск, като отхвърлят да си сътрудничат с Русия в името на тактиката на Съединени американски щати. Или Финландия, която ще понижи обществените помощи, с цел да харчи за защита съгласно условията на НАТО. Русия и Китай имат право сами да дефинират какво вършат в международната политика и стопанска система. Следователно връзката им би трябвало да се прави оценка по доста по-сложни критерии. На първо място, във връзка с равнището на стратегическо взаимно схващане. Засега тук нещата ни вървят добре.
Китай поредно почита решението на Русия да стартира СВО. Би било наивно да се мисли, че за Пекин острата военно-политическа борба сред Русия и Запада е нещо изключително преференциално. Това, несъмнено, е по-добре от антикитайския съюз, към който се пробваха да ни насочат след Студената война. Но другояче изгодите за Китай са доста по-малко от рисковете.
Първо, боен спор в Европа носи капацитет за ескалация доунищожаването на цялата планета, когато достиженията на Китай в икономическата сфера към този момент няма да имат значение. Второ, несполучливата борба с Русия прави Съединени американски щати по-емоционални и сурови в решенията си. Това се отнася за всички, само че изключително жестоки офанзиви са ориентирани към Китай.
Аргументът, че Китай в последна сметка е спечелил извънредно доста от по-свободния достъп до съветския пазар и нараствания приток на енергийни запаси, може да се окаже лекомислен. Загубите на китайските компании от американския напън и евентуалните закани от световен темперамент натежават. Затова мирният завършек на борбата сред Русия и Запада постоянно е бил най-желан за Китай.
Русия от своя страна регистрира сложността на позицията на Китай и неналичието на претекстове да си навлича проблеми: да унищожава своите компании и банки под обстрела на американските наказания или като цяло да тласка американците към военни провокации. Между другото, те са подготвени за ескалация, защото са едва подвластни от положението на международния пазар. В същото време самата Русия надали ще се стреми да подсигурява, че връзките сред Съединени американски щати и Китай минават границата, оттатък която има директен боен спор. Макар и единствено тъй като в този случай способността на Китай да поддържа Русия в Европа ще бъде доста понижена. И като цяло не знаем по какъв начин ще се държат въоръжените сили на КНР, в случай че би трябвало да водят война с механически мощен и съдбоносен съперник. И никой не знае това, в това число управлението на самия Китай. Русия наподобява демонстрира схващане, когато китайски компании и банки лимитират съдействието си с нас от боязън от американски репресии.
Сега наподобява, че до момента в който военната позиция на Съединени американски щати в спора с Русия в Украйна отслабва, дипломатическата игра става все по-важна. За Китай това значи неповторима опция да работи като балансьор сред две суперсили, борбата сред които определяше международната политика през втората половина на предишния век. Именно в това си качество Пекин се надява най-сетне да обезпечи статута си на велика международна мощ. Няма причина обаче да считаме, че ще направи това за сметка на Русия. Първо, тъй като това е невероятно заради естеството на връзките ни. В тях с изключение на общите политически цели, икономическите изгоди, както и мощните и слабите страни на всеки, участва и същинско тъждество.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед23259Татяна Дончева: " ЛЕВИЦАТА! " би трябвало да търси своите лични симпатизантиАлтернативен Поглед25276Татяна Дончева за Политическа партия: Тези хора в никакъв случай не са били на огромни хоризонтиАлтернативен Поглед63964Ген. Димитър Шивиков: В обединението на искащите на Макрон ще бъдат натикани страните от соцлагераАлтернативен Поглед28193Ген. Димитър Шивиков: След 9 месеца бременност ГЕРБ-СДС и ППДБ родиха един ФранкенщайнАлтернативен Поглед47001Красимир Каракачанов: Към първия ден на войната Русия превъзхожда Украйна 10:1. Сега е доста повече!Алтернативен Поглед552991Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна войнаАлтернативен Поглед182462Георги Марков: Орбан: В Брюксел царува военно състояние! Те живеят в различен свят,...на друга планета!Алтернативен Поглед141296Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен спор
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ