Китай и Тайван в дипломатическо съревнование за Латинска Америка
Отношенията сред Китай и Тайван са тематика на политически полемики от много време насам, само че по този начин и интернационалната общественост не стигна до единогласие по въпроса със статута на Тайван. По време на президентския мандат на Ма Инцзю, сякаш се реализира известна непоклатимост що се отнася до дипломатическите връзки на двете страни с останалите страни в международен мащаб. Изключение прави само Гамбия, която през ноември 2013 година прекъсна своите връзки с Тайван, без значение, че не откри такива и с Континентален Китай.
От своя страна Пекин поддържаше мира цели 8 години. С подписването на серия от търговски споразумени и постигнатото дипломатическо помирение, той в действителност ясно сподели, че има преобладаваща роля в връзките с острова и чака него да поеме прагматичен курс – да предприеме стъпки към окончателното обединяване с Китай, като по този метод няма да загуби свои дипломатически съдружници.
Въпреки опасността обаче, Тайван отхвърли да разчита на „ положителната воля “ на своя противник и без значение от компликациите съумя да задържи и стабилизира връзките си с страни в Латинска Америка чрез стопански и финансови средства.
След завладяващата победа на преидентските избори на Цай Ин-уен, която изрично съобщи, че няма желание да одобри Консенсус 1992, дипломатическото помирение бе прекъснато и обстановката внезапно се промени. Тайван стартира бързо да губи своето преимущество в дипломатическото състезание, като броят на дипломатическите му съдружници понижа до 20, а 11 от тях са на територията точно на Латинска Америка. По този метод Континентален Китай завоюва преимущество и опцията да оказва мощен напън. Нещо повече – той насочи сериозен ултиматум към президента Цай: в случай че тя не е съумее да овладее ситуацията, Пекин ще предприеме ограничения по лишаването на страната от още основни съдружници, което е сигурният път към икономическа и политическа изолираност.
В същото време три са главните политически сили, от които се повлияват връзките на Тайван с Латинска Америка – Съединени американски щати, Китай и Япония. Ето за какво още преди встъпването си в служба Цай Ин-уен обръщаше огромно внимание на Япония.
След месец май 2016 година най- значимото деяние от страна на Япония бе да промени името на Японската асоциация за продан на Японско-Тайванска асоциация за продан, което вллезе в действие на 01.01. 2017 година Това решение бе приветствано от Република Китай и разчетено като знак за по-тясно съдействие. Не подобен отзив имаше от Пекин. Той изрази мощно недовоство и прикани Япония да се придържа към правилото „ Един Китай “.
Не бива да се не помни обаче един значим факт – Япония и Китай имат своите пререкания от много време, част от които свързани с припокриването на Зоните за въздушна защита в Източно Китайско море. От друга страна, Япония се радва и на поддръжката на Съединени американски щати във връзка с споровете с Континентален Китай за островите Сенкаку. Това дава известно преимущество на Тайван, защото самата Япония се нуждае от неговата поддръжка, в случай че желае да резервира своите мощни позиции в Азия.
В същото време в битката за легитимността си, Република Китай се радва на поддръжката на Съединени американски щати, който на собствен ред от 1979 година му продава разнообразни оръжейни системи и обезпечава постоянно военно образование на въоръжените сили на страната. Това, несъмнено, е главен проблем за Китай, който счита, че връзките сред Тайван и Съединени американски щати биха оказали мощно отрицателно вличние върху стабилността на района.
С превръщането на Китай във велика мощ и политиката на Обама за превръщане към Азия, географското състояние на Тайван става все по-значимо от позиция на достъпа на Китай до Централния Тихоокеански район и конфликта му със Съединените американски щати за въздействие. В допълнение установяването на дипломатически връзки с Панама ускорява неговото въздействие в задния двор на Съединени американски щати. Ето за какво поддържането на правната легитимност на Тайван и положителните връзки с него са значими за Съединените щати. Тъй като множеството латиноамерикански сътрудници на Тайван са политически и стопански подвластни от великата мощ, разумно е да се счита, че тя би трябвало да употребява въздействието си в района, с цел да предотврати интернационалното изгубване на Тайван като политически индивид, като по-този метод си подсигурява още един сигурен съдружник.
Така видяно Република Китай като че ли има известно преимущество пред своя противник, доколкото и Япония и Съединените щати имат потребност от неговата поддръжка, само че по какъв начин ще се развият нещата в бъдеще и дали в действителност има възможност страната да изпадне в политическа и икономическа изолираност – единствено времето ще покаже.
От своя страна Пекин поддържаше мира цели 8 години. С подписването на серия от търговски споразумени и постигнатото дипломатическо помирение, той в действителност ясно сподели, че има преобладаваща роля в връзките с острова и чака него да поеме прагматичен курс – да предприеме стъпки към окончателното обединяване с Китай, като по този метод няма да загуби свои дипломатически съдружници.
Въпреки опасността обаче, Тайван отхвърли да разчита на „ положителната воля “ на своя противник и без значение от компликациите съумя да задържи и стабилизира връзките си с страни в Латинска Америка чрез стопански и финансови средства.
След завладяващата победа на преидентските избори на Цай Ин-уен, която изрично съобщи, че няма желание да одобри Консенсус 1992, дипломатическото помирение бе прекъснато и обстановката внезапно се промени. Тайван стартира бързо да губи своето преимущество в дипломатическото състезание, като броят на дипломатическите му съдружници понижа до 20, а 11 от тях са на територията точно на Латинска Америка. По този метод Континентален Китай завоюва преимущество и опцията да оказва мощен напън. Нещо повече – той насочи сериозен ултиматум към президента Цай: в случай че тя не е съумее да овладее ситуацията, Пекин ще предприеме ограничения по лишаването на страната от още основни съдружници, което е сигурният път към икономическа и политическа изолираност.
В същото време три са главните политически сили, от които се повлияват връзките на Тайван с Латинска Америка – Съединени американски щати, Китай и Япония. Ето за какво още преди встъпването си в служба Цай Ин-уен обръщаше огромно внимание на Япония.
След месец май 2016 година най- значимото деяние от страна на Япония бе да промени името на Японската асоциация за продан на Японско-Тайванска асоциация за продан, което вллезе в действие на 01.01. 2017 година Това решение бе приветствано от Република Китай и разчетено като знак за по-тясно съдействие. Не подобен отзив имаше от Пекин. Той изрази мощно недовоство и прикани Япония да се придържа към правилото „ Един Китай “.
Не бива да се не помни обаче един значим факт – Япония и Китай имат своите пререкания от много време, част от които свързани с припокриването на Зоните за въздушна защита в Източно Китайско море. От друга страна, Япония се радва и на поддръжката на Съединени американски щати във връзка с споровете с Континентален Китай за островите Сенкаку. Това дава известно преимущество на Тайван, защото самата Япония се нуждае от неговата поддръжка, в случай че желае да резервира своите мощни позиции в Азия.
В същото време в битката за легитимността си, Република Китай се радва на поддръжката на Съединени американски щати, който на собствен ред от 1979 година му продава разнообразни оръжейни системи и обезпечава постоянно военно образование на въоръжените сили на страната. Това, несъмнено, е главен проблем за Китай, който счита, че връзките сред Тайван и Съединени американски щати биха оказали мощно отрицателно вличние върху стабилността на района.
С превръщането на Китай във велика мощ и политиката на Обама за превръщане към Азия, географското състояние на Тайван става все по-значимо от позиция на достъпа на Китай до Централния Тихоокеански район и конфликта му със Съединените американски щати за въздействие. В допълнение установяването на дипломатически връзки с Панама ускорява неговото въздействие в задния двор на Съединени американски щати. Ето за какво поддържането на правната легитимност на Тайван и положителните връзки с него са значими за Съединените щати. Тъй като множеството латиноамерикански сътрудници на Тайван са политически и стопански подвластни от великата мощ, разумно е да се счита, че тя би трябвало да употребява въздействието си в района, с цел да предотврати интернационалното изгубване на Тайван като политически индивид, като по-този метод си подсигурява още един сигурен съдружник.
Така видяно Република Китай като че ли има известно преимущество пред своя противник, доколкото и Япония и Съединените щати имат потребност от неговата поддръжка, само че по какъв начин ще се развият нещата в бъдеще и дали в действителност има възможност страната да изпадне в политическа и икономическа изолираност – единствено времето ще покаже.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ