Какво се крие зад турско-гръцкото затопляне
Отношенията сред Гърция и Турция демонстрираха признаци на стопляне след извършената на 31 май в Атина среща сред външните им министри. Европейският съюз обаче продължава деликатно да следи Анкара, откакто неведнъж се е парил от непостоянството в държанието й.
" Гърция се надява на постепенна нормализация на връзките, въпреки че тя и Турция нееднократно са заемали разнообразни, а по някои въпроси - и диаметрално противоположни позиции ", съобщи гръцкият външен министър Никос Дендиас след срещата с турския му сътрудник Мевлют Чавушоглу в Атина.
Ръководителят на турската дипломация също удостовери, че Анкара би желала разширение на съдействието и изрази убеденост, че проблемите би трябвало да се вземат решение
на основата на интернационалното право и общите ползи.
Първите дипломати на двете страни оповестиха и началото на над 20 общи стопански плана, които ще обгръщат сферите на образованието, опазването на здравето, енергетиката, туризма, превоза, телекомуникациите и корабоплаването. Като по-нататъшна стъпка за възстановяване на връзките, министрите оповестиха и огромната вест: на 14 юни, в границите на Срещата на върха на НАТО, турският президент Резжеп Ердоган и гръцкият министър председател Кириакос Мицотакис ще се видят и ще проведат формален диалог.
В средата на април т.г., когато Дендиас и Чавушоглу се видяха в Анкара, те обществено си размениха обвинявания във връзка взаимните нарушавания на въздушните пространства на двете страни, териториалните им разногласия и различията поради изследванията на нефтените и газовите залежи в Източното Средиземноморие.
Впрочем, сегашната аудиенция на Чавушоглу в Гърция също не мина напълно безпрепятствено. Още със стъпването си в пограничния град Комотини,
турският посланик предизвика
с искане Гърция да признае турско малцинство на територията си, дефинира локалното учебно заведение с проучване на турски език " турско " и предложи Анкара да изпрати в него турски учители без да има даже концепция за подписване на сходно съглашение с Атина. Представител на гръцкото външно министерство неотложно отхвърли настояванията му, заявявайки, че страната му съблюдава интернационалното право и пази човешките права на гръцките мюсюлмани, които са " гърци ".
Началният конфликт не попречи визитата по-нататък да премине в градивен дух. От подобен преди всичко се нуждае Турция, откакто наскоро Брюксел заплаши, че в случай че продължава да изостря връзките с Гърция, ще вкара
в черен лист представители на турската страна
и ще нанесе удар на турската туристическа промишленост.
В Комотини Чавушоглу уважи гроба на локален политик
Така или другояче, Брюксел даде да се разбере, че резервира сдържано отношение към Анкара, изключително във връзка с вероятността й за участие в Европейски Съюз, за което се водят договаряния още от 2005-а. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел по-рано съобщи, че остава както преди внимателен във връзка с турските планове.
" В предишното сме следили, че Турция може да направи една крачка напред, а след това две обратно. Така че
не сме наивни
– показа той пред гръцкия ежедневник " Катимерини ". – Готови сме да използваме всички принадлежности, които са на наше разположение, с цел да повлияем на държанието на Турция. "
Лидерите на Европейски Съюз наскоро дадоха обещание да възобновят договарянията за безвизов режим с Турция, само че това ще стане единствено в случай че Анкара се " поправи ", съобщи Мишел.
" Изпратихме доста явен сигнал: подготвени сме на положителен дневен ред, само че той ще бъде с конвенционален, симетричен и обратим темперамент – акцентира той. – Това значи, че този дневен ред ще бъде осъществен единствено ако последва напредък в разнообразни области – основно в гръцко-турските връзки, в урегулирането на кипърския проблем, в региона на човешките права. Всичко това ще зависи от държанието на Турция. "
Безспорно е, че в основата на стоплянето сред Турция и Гърция стои стремежът на Анкара да усъвършенства връзките си с Брюксел, само че не може да се пренебрегне и приносът на
гръцката дипломация
от последните години.
Атина стартира да построява и развива връзки с районните сили, които също са разтревожени от турската политика. Един от резултатите беше Източносредиземноморският газов конгрес, който събра Кипър, Египет, Франция, Гърция, Израел, Италия, Йордания и Палестинската автономност. Европейски Съюз и Съединени американски щати са наблюдаващи, а ОАЕ е кандидат-член.
Въпреки че форумът – публично стартиран през септември 2020 година – се занимава основно с употребата на природен газ от Източното Средиземноморие, той изпрати обръщение до Анкара, че Гърция и Кипър надалеч не са сами.
В началото на април тази година Мицотакис посети Триполи и възвърне дипломатическите връзки с Либия. Докато беше там, той стартира полемика с краткотрайното либийско държавно управление за противоречивата договорка за морските граници с Турция от 2019-а. Те се съгласиха да проведат спомагателни диалози по въпроса, само че това към момента не се е случило.
Атина работи и върху развиването на връзките си с Париж, който възприема Турция като опасност за районната непоклатимост – и за мира вкъщи, защото Франция е загрижена от разпалването на протурските настроения измежду мюсюлманите във Франция. През 2020 година Франция се съгласи да продаде на Гърция изтребители " Рафал " и морски фрегати и от този момент взе участие в няколко взаимни военни учения.
Гърция сполучливо съумя да убеди Европейски Съюз да формулира политика на
моркова и тоягата
във връзка с държанието на Турция в Източното Средиземноморие. Пример за това е изтеглянето от турска страна на проучвателния транспортен съд " Оруч Рейс ", откакто Европейски Съюз заплаши да наложи наказания на Турция.
Междувременно успеха на Джо Байдън даде подтик на връзките сред Гърция и Съединени американски щати, а новият американски президент възприе доста по-строг звук към Турция. След изборите Байдън даже не се обади на Ердоган и наруши мълчанието си чак на 23 април, когато му сподели, че ще признае арменския геноцид. Турският президент към този момент даде поръчка да сложи без заобикалки въпроса за връзките сред Турция и Щатите - още веднъж по време на срещата на върха в НАТО на 14 юни - тъй че " омекването " на Анкара към Атина си е напълно елементарно обяснимо.
" Гърция се надява на постепенна нормализация на връзките, въпреки че тя и Турция нееднократно са заемали разнообразни, а по някои въпроси - и диаметрално противоположни позиции ", съобщи гръцкият външен министър Никос Дендиас след срещата с турския му сътрудник Мевлют Чавушоглу в Атина.
Ръководителят на турската дипломация също удостовери, че Анкара би желала разширение на съдействието и изрази убеденост, че проблемите би трябвало да се вземат решение
на основата на интернационалното право и общите ползи.
Първите дипломати на двете страни оповестиха и началото на над 20 общи стопански плана, които ще обгръщат сферите на образованието, опазването на здравето, енергетиката, туризма, превоза, телекомуникациите и корабоплаването. Като по-нататъшна стъпка за възстановяване на връзките, министрите оповестиха и огромната вест: на 14 юни, в границите на Срещата на върха на НАТО, турският президент Резжеп Ердоган и гръцкият министър председател Кириакос Мицотакис ще се видят и ще проведат формален диалог.
В средата на април т.г., когато Дендиас и Чавушоглу се видяха в Анкара, те обществено си размениха обвинявания във връзка взаимните нарушавания на въздушните пространства на двете страни, териториалните им разногласия и различията поради изследванията на нефтените и газовите залежи в Източното Средиземноморие.
Впрочем, сегашната аудиенция на Чавушоглу в Гърция също не мина напълно безпрепятствено. Още със стъпването си в пограничния град Комотини,
турският посланик предизвика
с искане Гърция да признае турско малцинство на територията си, дефинира локалното учебно заведение с проучване на турски език " турско " и предложи Анкара да изпрати в него турски учители без да има даже концепция за подписване на сходно съглашение с Атина. Представител на гръцкото външно министерство неотложно отхвърли настояванията му, заявявайки, че страната му съблюдава интернационалното право и пази човешките права на гръцките мюсюлмани, които са " гърци ".
Началният конфликт не попречи визитата по-нататък да премине в градивен дух. От подобен преди всичко се нуждае Турция, откакто наскоро Брюксел заплаши, че в случай че продължава да изостря връзките с Гърция, ще вкара
в черен лист представители на турската страна
и ще нанесе удар на турската туристическа промишленост.
В Комотини Чавушоглу уважи гроба на локален политикТака или другояче, Брюксел даде да се разбере, че резервира сдържано отношение към Анкара, изключително във връзка с вероятността й за участие в Европейски Съюз, за което се водят договаряния още от 2005-а. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел по-рано съобщи, че остава както преди внимателен във връзка с турските планове.
" В предишното сме следили, че Турция може да направи една крачка напред, а след това две обратно. Така че
не сме наивни
– показа той пред гръцкия ежедневник " Катимерини ". – Готови сме да използваме всички принадлежности, които са на наше разположение, с цел да повлияем на държанието на Турция. "
Лидерите на Европейски Съюз наскоро дадоха обещание да възобновят договарянията за безвизов режим с Турция, само че това ще стане единствено в случай че Анкара се " поправи ", съобщи Мишел.
" Изпратихме доста явен сигнал: подготвени сме на положителен дневен ред, само че той ще бъде с конвенционален, симетричен и обратим темперамент – акцентира той. – Това значи, че този дневен ред ще бъде осъществен единствено ако последва напредък в разнообразни области – основно в гръцко-турските връзки, в урегулирането на кипърския проблем, в региона на човешките права. Всичко това ще зависи от държанието на Турция. "
Безспорно е, че в основата на стоплянето сред Турция и Гърция стои стремежът на Анкара да усъвършенства връзките си с Брюксел, само че не може да се пренебрегне и приносът на
гръцката дипломация
от последните години.
Атина стартира да построява и развива връзки с районните сили, които също са разтревожени от турската политика. Един от резултатите беше Източносредиземноморският газов конгрес, който събра Кипър, Египет, Франция, Гърция, Израел, Италия, Йордания и Палестинската автономност. Европейски Съюз и Съединени американски щати са наблюдаващи, а ОАЕ е кандидат-член.
Въпреки че форумът – публично стартиран през септември 2020 година – се занимава основно с употребата на природен газ от Източното Средиземноморие, той изпрати обръщение до Анкара, че Гърция и Кипър надалеч не са сами.
В началото на април тази година Мицотакис посети Триполи и възвърне дипломатическите връзки с Либия. Докато беше там, той стартира полемика с краткотрайното либийско държавно управление за противоречивата договорка за морските граници с Турция от 2019-а. Те се съгласиха да проведат спомагателни диалози по въпроса, само че това към момента не се е случило.
Атина работи и върху развиването на връзките си с Париж, който възприема Турция като опасност за районната непоклатимост – и за мира вкъщи, защото Франция е загрижена от разпалването на протурските настроения измежду мюсюлманите във Франция. През 2020 година Франция се съгласи да продаде на Гърция изтребители " Рафал " и морски фрегати и от този момент взе участие в няколко взаимни военни учения.
Гърция сполучливо съумя да убеди Европейски Съюз да формулира политика на
моркова и тоягата
във връзка с държанието на Турция в Източното Средиземноморие. Пример за това е изтеглянето от турска страна на проучвателния транспортен съд " Оруч Рейс ", откакто Европейски Съюз заплаши да наложи наказания на Турция.
Междувременно успеха на Джо Байдън даде подтик на връзките сред Гърция и Съединени американски щати, а новият американски президент възприе доста по-строг звук към Турция. След изборите Байдън даже не се обади на Ердоган и наруши мълчанието си чак на 23 април, когато му сподели, че ще признае арменския геноцид. Турският президент към този момент даде поръчка да сложи без заобикалки въпроса за връзките сред Турция и Щатите - още веднъж по време на срещата на върха в НАТО на 14 юни - тъй че " омекването " на Анкара към Атина си е напълно елементарно обяснимо.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ