„Отношението ни към ваксините е тъжно, но не е необяснимо.

„ Отношението ни към имунизациите е тъжно, само че не е необяснимо. Първата причина да не се имунизираме е недоверието към политиците и медиците. Това е обвързвано с държанието на някои хора от този хайлайф, които се появиха пред хората и започнаха фриволно да приказват. Някои лекари пък се пробваха да вършат политическа кариера, което източи професионалното доверие в тях. Така внезапно се оказа, че няма задоволително влиятелен глас, който да бъде чут, когато се споделя да се имунизираме “, изясни специалистът.

Според него втората причина е обвързвана със слабата рационализация на българското общество: „ Ние имаме по-патриархално, по-близко до врачките и мистиката мислене и сме по-склонни по този начин да си обясняваме нещата, в сравнение с да търсим знанието и науката. Повече имаме вяра на съседа, в сравнение с учените. Просто такова ни е обществото - лелинско, бащинско, в което гласът на науката не буди доверие “.

По думите на Лозанов, обаче, най-тъжната е третата причина: „ Това е неналичието на задоволително емпатия сред хората. Защото да се ваксинираш, значи освен да пазиш себе си, само че и околните си. Да имаш грижа за тях. У нас след годините на комунизми и далавераджийството на прехода, остана чувството, че би трябвало да надхитриш другия. Ти не го виждаш другия като естествен човек, който може даже да е добър, а някакъв, който би трябвало да надхитриш, тъй като не го виждаш като другар, а като зложелател “.