Отношението ни към ваксините е тъжно, но не е необяснимо.

Отношението ни към имунизациите е тъжно, само че не е необяснимо. Първата причина да не се имунизираме е недоверието към политиците и медиците. Това е обвързвано с държанието на някои хора от този хайлайф, които се появиха пред хората и започнаха фриволно да приказват.

Това разяснява в ефира на Нова тв Георги Лозанов.

Някои лекари пък се пробваха да вършат политическа кариера, което източи професионалното доверие в тях. Така внезапно се оказа, че няма задоволително влиятелен глас, който да бъде чут, когато се споделя да се имунизираме, разяснява той.

Втората причина е обвързвана със слабата рационализация на българското общество. Ние имаме по-патриархално, по-близко до врачките и мистиката мислене и сме по-склонни по този начин да си обясняваме нещата, в сравнение с да търсим знанието и науката. Повече имаме вяра на съседа, в сравнение с учените, уточни той.

Просто такова ни е обществото - лелинско, бащинско, в което грасът на науката не буди доверие, разяснява Лозанов. 

Третата причина е най-тъжната за мен. Това е неналичието на задоволително емпатия сред хората. Защото да се ваксинираш, значи освен да пазиш себе си, само че и околните си. Да имаш грижа за тях. У нас след годините на комунизми и далавераджийството на прехода, остана чувството, че би трябвало да надхитриш другия. Ти не го виждаш другия като естествен човек, който може даже да е добър, а някакъв, който би трябвало да надхитриш, тъй като не го виждаш като другар, а като зложелател, уточни той.

Изобщо, в случай че не бяхме потъпкани от съветския ботуш преди време, в този момент щяхме да сме доста по-ваксинирани, приключи коментара  си той.