Сърцето ми се къса! Дъщеря ми дойде с куфар в ръка, пеленаче в количка и 3-годишна дъщеря – като пребита е, само плаче и гледа в земята
Отношението към брака в наши дни много се е трансформирало. Все повече младежи избират да съжителстват без брак, смятайки, че за същинско семейство подписът не е значим.
Доколко обаче са наясно с последствията? Прочетете описа на една обезверена майка, която споделя с нас горчивия опит на щерка си със съжителството без брак:„ Знам, че съм права!
Имам наследник и щерка. Вдовица съм. Баща им дочака внуци, само че умря с отворени очи, тъй като и двете ни деца не пожелаха да вдигнем женитба.
А сме с доста родственици, съблюдаваме традициите и считаме, че бракът е наложителен.
При всеки мой опит да трансформира решението им получавах подигравки от рода, че това е архаизъм, остаряло схващане.
Че и без подписа или църквата те се обичат, живеят щастливо и нищо няма да се промени, в случай че нахраним 50 индивида с празнична вечеря в тяхна чест.
За зла неволя животът удостовери моята справедливост по най-ужасния метод.
Една заран на вратата ни рано-рано позвъни моята прелестна щерка с куфар в ръка, с кърмаче в количка и тригодишна дъщеря, хваната за полата й.
– Мамо, ще остана някой и различен ден при теб с децата. Жоро ме изгони, намерил си друга! – избухна в рев тя.
– Как по този начин ще те изгони? Ти да не си куче или котка! Ами тези слънчица, дето му роди… Ще го науча аз него! – заканих се аз. Но след това я прегърнах, целунах и няколко дни не говорихме на тази тематика.
Тя приключи учителския, само че нито един ден не е работила, тъй като нейният непрокопсаник искаше да има слугиня в богатската си къща в София:
„ На мен женски пари не ми трябват! – хвалеше се той. – Искам, като се прибера, да ми е уютно, манджата да ми е домашна, а не като това, дето хапвам по заведенията за хранене.
Ризите ми да са прани и изгладени, децата – гледани. Печеля задоволително, с цел да разреша обичаната ми да си къса нервите с първолаци… “
Тайно му звъннах по мобилния телефон.
Питах го по какъв начин мисли да продължава. Отговори, че сърцето му е необятно – в този момент в него има друга жена. А за децата ще заплаща толкоз, колкото се поставя на разведени родители, и няма искания към тях. Нека ги гледаме и възпитаваме, да ни радват в старините.
Парите, които ни изпраща по пощата, са тъкмо 200 лева месечно, и моята пенсия е толкоз. Майчинските са никакви. Вече година мъчно оцеляваме.
За двете деца отиват ужасно доста средства, а и моите медикаменти са скъпи.
Правих се на горда, само че се наложи отново да го потърся.
Каза ми да съм по-кратка, че го „ набутвам “. Бил на отмора на някакви острови на края на света и роумингът му излизал скъпо.
Помолих го да дава повече пари за децата. Отряза ме – сподели, че няма желание да ни хрантути, всичко това за него е минало.
Още повече – чака правоприемник от новата си жена!
Ето това е моята тъжна история. Сега съм на 73 години. Дъщеря ми е като пребита, пречупена, единствено плаче, гледа в земята…
Сигурна съм, че съжалява, че не ме послуша, когато настоявах за цивилен брак.
Той е гаранция в случай че не за обич до гроб, то най-малко за задължения към потомството. Как ще я караме, не знам.
Но приканвам всички свои връстнички: настоявайте изрично за женитба, изключително в случай че имате дъщери! Те са уязвими.
Тази мода е нездравословна.
Семейството е същинско, когато се съблюдават традициите и законите на страната. Как ще порастват внучките ни без татко?
Дали ще се откри мъж, който да хареса щерка ми с две деца?
Какво дочаках?!
Дано пуста опустее тази западна мода, пристигнала при нас с демокрацията! Според мен свободното общуване би трябвало да се забрани, другояче нацията ни ще се самоунищожи. “
