Огромен океан е имало на Марс в древността
Марс може би в миналото е имал океан, толкоз просторен, че е покривал една трета от планетата, преди да се изпари преди милиарди години и да остави след себе си разкриващ знак: плоска линия земя, очертаваща някогашния океан - сходно на пръстена, останал след източена вана.
Ако се удостовери посредством директни наблюдения, този „ крайбрежен шелф “, както го назовават откривателите, би съдействал с решаващо доказателство за дълготраен теоретичен спор, съгласно изследване, описващо новите доказателства. Докато изсъхналите речни мрежи, делти и езерни кревати оферират доказателство, че Марс е имал водно минало, няма консенсус измежду специалистите дали е имал и огромен океан, което би направило Марс доста по-подобен на Земята, в сравнение с е през днешния ден, написа Си Ен Ен.
Днес Марс е червеникава, студена и прашна планета, към половината от размера на Земята, с доста тънка атмосфера.
След това изследователският екип потърси аналог на Марс, употребявайки данни от лазерния алтиметър на орбитален уред на НАСА за Марс (MOLA) – сонда, която картира характерностите на повърхността на планетата от орбита благодарение на лазер.
Идеята, че в миналото на Марс може да е съществувал океан, породи през 70-те години, когато задачите „ Викинг 1 “ и „ Викинг 2 “, изстреляни от НАСА, засякоха това, което съгласно някои откриватели беше брегова линия – доста по-тясна линия от новопредложения крайбрежен шелф – и меланхолия в северното полукълбо на планетата, която навеждаше на мисълта за антично морско дъно.
Един от методите да се изясни тази смяна във височината са вулканичните изригвания, които може да са изместили кората на Марс и деформирали бреговите линии.
Друг проблем е, че бреговите линии са доста тънки.
Според новото изследване крайбрежният шелф е усъвършенстване на данните за бреговата линия по няколко метода. Наклонната групировка е по-лесно забележима и доста по-голяма, с широчина към 200 до 400 метра (650 до 1300 фута), което я прави релативно устойчива на ерозия в продължение на милиарди години. Формацията евентуално е резултат от реки, пренасящи седименти в океана, както и от изменящите се равнища на морето.
Zhurong, китайски роувър, кацнал на Марс през 2021 година, откри доказателства за антични плажове в подземните седиментни пластове в северните равнини на планетата – същата област, където Заки и Ламб считат, че са разкрили следи от крайбрежен шелф. Геоложките остатъци от речни делти в допълнение поддържат тази концепция.
Марс към момента съдържа вода, най-вече в ледените си шапки, само че подземен може да има доста повече — задоволително, с цел да изпълни океан, съгласно данни от спускаемия уред InSight на НАСА. Червената планета е изгубила по-голямата част от водата си, защото атмосферата ѝ се е изтънила с времето, позволявайки на водните молекули да избягат в космоса. Според някои скорошни оценки, планетата може да е имала повърхностна вода допреди едвам 2 милиарда години.
Потвърждаването на съществуването на античен океан на Марс би помогнало да задълбочим разбирането си за Червената планета и би могло да хвърли светлина върху това за какво тя се е трансформирала толкоз фрапантно с течение на времето и дали в миналото е била дом на някаква форма на живот.
Проучването предлага завладяващ нов метод към въпроса дали в миналото са съществували марсиански океани, съгласно Джеймс У. Хед, професор по науки за Земята, околната среда и планетите в Браунския университет, който не е взел участие в изследването. Той обаче добави в имейл, че заради неналичието на тектоника на плочите на Марс, образуването на такава внезапна граница – крайбрежния шелф – е противоречиво. Необходими са спомагателни наблюдения, с цел да се види дали този аналог на континенталния шелф на Земята е благонадежден индикатор. „ В последна сметка остават два казуса “, заключи той. „ Откъде е пристигнала толкоз доста вода? И къде е отишла цялата? Нито едното, нито другото към момента не е съответно обяснено. “
Брайън Хайнек, професор в катедрата по геоложки науки в Университета на Колорадо в Боулдър, е склонен, че въпреки изследването да поддържа доказателствата за съществуването на океан в предишното, появяването на континенталните шелфове на Земята се дължи частично на ролята на тектониката на плочите, която Марс в никакъв случай не е имал. „ Това, в комбиниране с предстоящите разлики в океанските приливи и течения, води до съпоставяне, което е малко като сравнението сред ябълки и портокали “, сподели Хайнек в имейл. Той не е взел участие в новото изследване.
Ламб признава разликите в образуването на марсианския крайбрежен шелф и континенталния шелф на Земята, само че поддържа тезата, че някои от детайлите, съдействали за образуването на шелфа на Земята – реки, талази и промени в равнището на морето – евентуално са били налице и на Марс.
Ако се удостовери посредством директни наблюдения, този „ крайбрежен шелф “, както го назовават откривателите, би съдействал с решаващо доказателство за дълготраен теоретичен спор, съгласно изследване, описващо новите доказателства. Докато изсъхналите речни мрежи, делти и езерни кревати оферират доказателство, че Марс е имал водно минало, няма консенсус измежду специалистите дали е имал и огромен океан, което би направило Марс доста по-подобен на Земята, в сравнение с е през днешния ден, написа Си Ен Ен.
Днес Марс е червеникава, студена и прашна планета, към половината от размера на Земята, с доста тънка атмосфера.
След това изследователският екип потърси аналог на Марс, употребявайки данни от лазерния алтиметър на орбитален уред на НАСА за Марс (MOLA) – сонда, която картира характерностите на повърхността на планетата от орбита благодарение на лазер.
Идеята, че в миналото на Марс може да е съществувал океан, породи през 70-те години, когато задачите „ Викинг 1 “ и „ Викинг 2 “, изстреляни от НАСА, засякоха това, което съгласно някои откриватели беше брегова линия – доста по-тясна линия от новопредложения крайбрежен шелф – и меланхолия в северното полукълбо на планетата, която навеждаше на мисълта за антично морско дъно.
Един от методите да се изясни тази смяна във височината са вулканичните изригвания, които може да са изместили кората на Марс и деформирали бреговите линии.
Друг проблем е, че бреговите линии са доста тънки.
Според новото изследване крайбрежният шелф е усъвършенстване на данните за бреговата линия по няколко метода. Наклонната групировка е по-лесно забележима и доста по-голяма, с широчина към 200 до 400 метра (650 до 1300 фута), което я прави релативно устойчива на ерозия в продължение на милиарди години. Формацията евентуално е резултат от реки, пренасящи седименти в океана, както и от изменящите се равнища на морето.
Zhurong, китайски роувър, кацнал на Марс през 2021 година, откри доказателства за антични плажове в подземните седиментни пластове в северните равнини на планетата – същата област, където Заки и Ламб считат, че са разкрили следи от крайбрежен шелф. Геоложките остатъци от речни делти в допълнение поддържат тази концепция.
Марс към момента съдържа вода, най-вече в ледените си шапки, само че подземен може да има доста повече — задоволително, с цел да изпълни океан, съгласно данни от спускаемия уред InSight на НАСА. Червената планета е изгубила по-голямата част от водата си, защото атмосферата ѝ се е изтънила с времето, позволявайки на водните молекули да избягат в космоса. Според някои скорошни оценки, планетата може да е имала повърхностна вода допреди едвам 2 милиарда години.
Потвърждаването на съществуването на античен океан на Марс би помогнало да задълбочим разбирането си за Червената планета и би могло да хвърли светлина върху това за какво тя се е трансформирала толкоз фрапантно с течение на времето и дали в миналото е била дом на някаква форма на живот.
Проучването предлага завладяващ нов метод към въпроса дали в миналото са съществували марсиански океани, съгласно Джеймс У. Хед, професор по науки за Земята, околната среда и планетите в Браунския университет, който не е взел участие в изследването. Той обаче добави в имейл, че заради неналичието на тектоника на плочите на Марс, образуването на такава внезапна граница – крайбрежния шелф – е противоречиво. Необходими са спомагателни наблюдения, с цел да се види дали този аналог на континенталния шелф на Земята е благонадежден индикатор. „ В последна сметка остават два казуса “, заключи той. „ Откъде е пристигнала толкоз доста вода? И къде е отишла цялата? Нито едното, нито другото към момента не е съответно обяснено. “
Брайън Хайнек, професор в катедрата по геоложки науки в Университета на Колорадо в Боулдър, е склонен, че въпреки изследването да поддържа доказателствата за съществуването на океан в предишното, появяването на континенталните шелфове на Земята се дължи частично на ролята на тектониката на плочите, която Марс в никакъв случай не е имал. „ Това, в комбиниране с предстоящите разлики в океанските приливи и течения, води до съпоставяне, което е малко като сравнението сред ябълки и портокали “, сподели Хайнек в имейл. Той не е взел участие в новото изследване.
Ламб признава разликите в образуването на марсианския крайбрежен шелф и континенталния шелф на Земята, само че поддържа тезата, че някои от детайлите, съдействали за образуването на шелфа на Земята – реки, талази и промени в равнището на морето – евентуално са били налице и на Марс.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ