Осми март – какво всъщност празнуваме?
Отначало този ден се е отбелязвал по-скоро със обществена цел, само че последователно е придобил и пo-личен темперамент – на тази дата мъжете поздравяват дамите, децата – майките си.
8 март се чества по целия свят. Какъв е формалният мотив? Признаване на достиженията и правата на дамите с взор и към неизползвания им капацитет в бъдеще, без значение от етническите, езиковите, културните, икономическите и политическите разлики. Има страни, в които 8 март е разгласен за формален празник. В други е подобен, само че единствено за дамите – т.е. единствено те не вървят на работа. Което е забавно, като имаме поради, че концепцията за празника потегля от битката на дамите за по-добри (и равни с мъжете) условия на труд и по-добро възнаграждение. Но щом има такава благородна цел, за какво някои хора не обичат празника? Краткият отговор е: тъй като го натоварват с прекалено много политически пристрастия. Ако излезем от тях, ето каква е историята.
8 март се чества по целия свят
Идеята за празника е от началото на 20 век.
Тогава в Европа и в Северна Америка се появяват доста придвижвания на работещите за по-добри условия на труд. Първата огромна стачка на дамите (работнички в текстилни фабрики) е проведена от Американската социалистическа партия през февруари 1908 година в Ню Йорк. И в действителност първото отбелязване на народен ден на дамата е в Съединени американски щати през 1909 година – на 28 февруари, в чест на митингите от 1908-а.Ето по какъв начин се развиват нещата по-късно.
1910 година: в Копенхаген се организира интернационална конференция на дамите в границите на Социалистическия интернационал – там е препоръчано да има Международен ден на дамата, на който да се обръща внимание на правата на дамите и да се поддържа концепцията за всеобщо изборно право. 100 дами от 17 страни одобряват предлагането, само че не дефинират точна дата.
1911 година: за първи път се отбелязва Международният ден на дамата в някои европейски страни (Австрия, Германия, Дания, Швейцария), където в митингите взимат присъединяване над 1 млн. души. Освен за правото да гласоподават, дамите се борят за опцията да заемат държавни длъжности, за право на професионално-техническа подготовка, както и за преустановяване на дискриминирането на работното място.
1917 година: в навечерието на Първата международна война, в границите на придвижването за мир, дамите в Русия означават деня на дамата, а на идната година в доста европейски страни на 8 март се организират манифестации и митинги против войната. През 1917 година, на фона на войната, на 23 февруари (което в други страни се пада на 8 март), дамите в Русия стачкуват за „ самун и мир “. Четири дни по-късно царят се отхвърля от престола, а краткотрайното държавно управление дава на дамите право на глас.Постепенно денят на дамата добива по-глобално звучене.
1945 година: уставът на Организация на обединените нации от тази година се трансформира действително и в първото съглашение за одобряване на правилото на тъждество сред мъжете и дамите. Оттогава Организация на обединените нации има дълъг лист с интернационално признати тактики, стандарти и стратегии за смяна на статута на дамите по света.
1975 година: в годината, оповестена за Международна година на дамите, Организация на обединените нации взема решение 8 март да се отбелязва като Международен ден на дамата, като, несъмнено, главната концепция е да се акцентира на разширението на правата на дамите и присъединяване им като равностойни сътрудници в постигането на мир, сигурност и цялостно ценене на правата на индивида.
Какво излиза? Че няма никакъв смисъл да слагаме етикети на този ден и да го дефинираме като „ комунистически “, „ социалистически “ или нещо сходно. Той е приет от Организация на обединените нации и носи доста послания, които напълно не са без значение за равностойното състояние на дамите по целия свят. А няма нищо неприятно и в това мъжете да изразят уважението и обичта си към дамите.
Източник: po-krasivi.net
8 март се чества по целия свят. Какъв е формалният мотив? Признаване на достиженията и правата на дамите с взор и към неизползвания им капацитет в бъдеще, без значение от етническите, езиковите, културните, икономическите и политическите разлики. Има страни, в които 8 март е разгласен за формален празник. В други е подобен, само че единствено за дамите – т.е. единствено те не вървят на работа. Което е забавно, като имаме поради, че концепцията за празника потегля от битката на дамите за по-добри (и равни с мъжете) условия на труд и по-добро възнаграждение. Но щом има такава благородна цел, за какво някои хора не обичат празника? Краткият отговор е: тъй като го натоварват с прекалено много политически пристрастия. Ако излезем от тях, ето каква е историята.
8 март се чества по целия свят
Идеята за празника е от началото на 20 век.
Тогава в Европа и в Северна Америка се появяват доста придвижвания на работещите за по-добри условия на труд. Първата огромна стачка на дамите (работнички в текстилни фабрики) е проведена от Американската социалистическа партия през февруари 1908 година в Ню Йорк. И в действителност първото отбелязване на народен ден на дамата е в Съединени американски щати през 1909 година – на 28 февруари, в чест на митингите от 1908-а.Ето по какъв начин се развиват нещата по-късно.
1910 година: в Копенхаген се организира интернационална конференция на дамите в границите на Социалистическия интернационал – там е препоръчано да има Международен ден на дамата, на който да се обръща внимание на правата на дамите и да се поддържа концепцията за всеобщо изборно право. 100 дами от 17 страни одобряват предлагането, само че не дефинират точна дата.
1911 година: за първи път се отбелязва Международният ден на дамата в някои европейски страни (Австрия, Германия, Дания, Швейцария), където в митингите взимат присъединяване над 1 млн. души. Освен за правото да гласоподават, дамите се борят за опцията да заемат държавни длъжности, за право на професионално-техническа подготовка, както и за преустановяване на дискриминирането на работното място.
1917 година: в навечерието на Първата международна война, в границите на придвижването за мир, дамите в Русия означават деня на дамата, а на идната година в доста европейски страни на 8 март се организират манифестации и митинги против войната. През 1917 година, на фона на войната, на 23 февруари (което в други страни се пада на 8 март), дамите в Русия стачкуват за „ самун и мир “. Четири дни по-късно царят се отхвърля от престола, а краткотрайното държавно управление дава на дамите право на глас.Постепенно денят на дамата добива по-глобално звучене.
1945 година: уставът на Организация на обединените нации от тази година се трансформира действително и в първото съглашение за одобряване на правилото на тъждество сред мъжете и дамите. Оттогава Организация на обединените нации има дълъг лист с интернационално признати тактики, стандарти и стратегии за смяна на статута на дамите по света.
1975 година: в годината, оповестена за Международна година на дамите, Организация на обединените нации взема решение 8 март да се отбелязва като Международен ден на дамата, като, несъмнено, главната концепция е да се акцентира на разширението на правата на дамите и присъединяване им като равностойни сътрудници в постигането на мир, сигурност и цялостно ценене на правата на индивида.
Какво излиза? Че няма никакъв смисъл да слагаме етикети на този ден и да го дефинираме като „ комунистически “, „ социалистически “ или нещо сходно. Той е приет от Организация на обединените нации и носи доста послания, които напълно не са без значение за равностойното състояние на дамите по целия свят. А няма нищо неприятно и в това мъжете да изразят уважението и обичта си към дамите.
Източник: po-krasivi.net
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ