ИПИ: Всеки трети българин влиза в болница заради сгрешен финансов модел
Експерти на ИПИ разкриха 26% разлика в успеваемостта сред лечебните заведения във Видин и Монтана
Българската здравна система действа на ръба на парадокса с над 2,5 милиона хоспитализации за 2025 година, което значи, че статистически всеки трети българин е лежал в болница. Данните бяха изнесени по време на профилирана полемика, проведена от Института за пазарна стопанска система (ИПИ), която разкри дълбоките структурни недостатъци на финансирането посредством клинични пътеки.
" Това е методът българският пациент да получи някаква здравна грижа ", съобщи Петя Георгиева, старши икономист в ИПИ, представена от БНР. Според нея, големият брой хоспитализации не е индикатор за влошено здраве, а за сбъркан финансов тласък, който принуждава лекарите да вкарват пациенти в болница за действия, които биха могли да се извършат в амбулаторни условия.
Демографска ножица и болнична инфлация
Въпреки че популацията на България се топи с рекордни темпове, броят на лечебните заведения остава заледен на равнища от преди 15 години – към 340 лечебни заведения. Тази диспропорционалност основава " зомби " структури, които съществуват единствено на хартия, с цел да усвояват средства от НЗОК, без да оферират качествена услуга.
" Болниците са към 340 и този брой за последните 15 години съвсем не се е променял, без значение, че популацията на България понижава ", уточни Петя Георгиева, представена от БНР. Икономическият разбор демонстрира, че моделът, при който " парите следват пациента ", е нестабилен за райони с обезлюдяване, защото неналичието на пациентски поток води до банкрути и неспособност за привличане на личен състав.
Видин против Монтана: Хроника на неефективността
Експертите на ИПИ показаха шокиращи данни за районните несъответствия. Анализът на успеваемостта демонстрира, че болничното заведение във Видин работи с 26% по-ниска успеваемост спрямо лечебното заведение в прилежащия регионален център Монтана.
Тази разлика илюстрира неуспеха на унифицирания метод. Клиничните пътеки заплащат еднообразно за диагноза, без да регистрират тежестта на положението или обществения профил на пациента. " Клиничната пътека не разграничава млад пациент без съпътстващи болести от възрастен с голям брой затруднения ", изясни Петя Георгиева, представена от БНР.
Диагностично свързани групи: Решение или мираж?
Икономистите оферират прекосяване към диагностично свързани групи (ДСГ) като опция на компрометираните клинични пътеки. Този модел би разрешил по-справедливо остойностяване на лекуването, отчитайки действителните разноски за тежките случаи. Въпреки това, специалистите предизвестяват, че без действителна оптимизация на мрежата и усилване на доболничната помощ, смяната във финансирането единствено ще трансферира дефицитите от едно перо в друго.
Българската здравна система действа на ръба на парадокса с над 2,5 милиона хоспитализации за 2025 година, което значи, че статистически всеки трети българин е лежал в болница. Данните бяха изнесени по време на профилирана полемика, проведена от Института за пазарна стопанска система (ИПИ), която разкри дълбоките структурни недостатъци на финансирането посредством клинични пътеки.
" Това е методът българският пациент да получи някаква здравна грижа ", съобщи Петя Георгиева, старши икономист в ИПИ, представена от БНР. Според нея, големият брой хоспитализации не е индикатор за влошено здраве, а за сбъркан финансов тласък, който принуждава лекарите да вкарват пациенти в болница за действия, които биха могли да се извършат в амбулаторни условия.
Демографска ножица и болнична инфлация
Въпреки че популацията на България се топи с рекордни темпове, броят на лечебните заведения остава заледен на равнища от преди 15 години – към 340 лечебни заведения. Тази диспропорционалност основава " зомби " структури, които съществуват единствено на хартия, с цел да усвояват средства от НЗОК, без да оферират качествена услуга.
" Болниците са към 340 и този брой за последните 15 години съвсем не се е променял, без значение, че популацията на България понижава ", уточни Петя Георгиева, представена от БНР. Икономическият разбор демонстрира, че моделът, при който " парите следват пациента ", е нестабилен за райони с обезлюдяване, защото неналичието на пациентски поток води до банкрути и неспособност за привличане на личен състав.
Видин против Монтана: Хроника на неефективността
Експертите на ИПИ показаха шокиращи данни за районните несъответствия. Анализът на успеваемостта демонстрира, че болничното заведение във Видин работи с 26% по-ниска успеваемост спрямо лечебното заведение в прилежащия регионален център Монтана.
Тази разлика илюстрира неуспеха на унифицирания метод. Клиничните пътеки заплащат еднообразно за диагноза, без да регистрират тежестта на положението или обществения профил на пациента. " Клиничната пътека не разграничава млад пациент без съпътстващи болести от възрастен с голям брой затруднения ", изясни Петя Георгиева, представена от БНР.
Диагностично свързани групи: Решение или мираж?
Икономистите оферират прекосяване към диагностично свързани групи (ДСГ) като опция на компрометираните клинични пътеки. Този модел би разрешил по-справедливо остойностяване на лекуването, отчитайки действителните разноски за тежките случаи. Въпреки това, специалистите предизвестяват, че без действителна оптимизация на мрежата и усилване на доболничната помощ, смяната във финансирането единствено ще трансферира дефицитите от едно перо в друго.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ