Все повече откази за достъп до информация, все по-малко възможности за контрол
Отмяната на втората правосъдна инстанция по делата за достъп до информация е най-тежкият удар върху публичността, откогато в България има Закон за достъп до информация. Така счита юрист Александър Кашъмов – началник на правния екип на Програма " Достъп до информация " (ПДИ), представен от defakto.bg.
Отмяната на втората правосъдна инстанция стана с ремонти в Административно-процесуалния кодекс (АПК), които са в действие от 1 януари тази година. С тях разглеждането на делата за достъп до информация остават единствено на първа инстанция и без опция за касационно разглеждане. Така решението на първата инстанция е само и дефинитивно. Върху измененията президентът Румен Радев наложи несъгласие, само че то бе отхвърлено в Народното събрание. Оспорване имаше и пред Конституционния съд, само че измененията останаха в действие.
ПДИ показа отчет за положението на достъпа до информация през 2018 година и насочи още няколко рекомендации, които биха създали работата на институциите по-прозрачна, а информацията – по-достъпна. (Пълният текст на отчета - тук).
Все още липсва самостоятелен орган, който да дава отговор за използването на Закона за достъп до социална информация (ЗДОИ), да следи практиките, координира процеса, проучва резултатите, дава насоки за по-добро осъществяване.
Освен това липсва опция за административно обжалване и обжалване пред самостоятелна институция (информационен комисар/комисия), а към този момент с измененията в Административнопроцесуален кодекс няма опция и за втора правосъдна инстанция.
Вече десета година българското държавно управление не подхваща стъпки за присъединение към Конвенцията на Съвета на Европа за достъп до публични документи (CETS No.205).
" Вече липсва механизъм за уеднаквяване на правосъдната процедура по достъпа до информация, а единственият ефикасен надзор за съблюдаване на това право – правосъдният, е значително отслабен ", счита Кашъмов в коментар за поправките в Административнопроцесуален кодекс.
В същото време, съгласно данните от отчетите на Министерския съвет за положението на администрацията, в които се регистрират и заявките за достъп до информация, броят на отводите се усилва. Докато през 2016 година те са били 501, през 2018 година към този момент са надхвърлили 1000. Развивала се е обаче и правосъдната процедура и през 2018 година над 33 % от отводите са анулирани като незаконосъобразни.
Според юриста, достъпът до информация е антикорупционно средство, а анулацията на втората правосъдна инстанция той съпостави с съдбовно.
" Вариантите са няколко – връщане на втората инстанция, въвеждане на административен надзор или основаването на самостоятелен орган – информативен комисар, за който ПДИ от дълго време упорства ", заключи Кашъмов в коментар за рекомендациите, систематизирани след отчета.
Като други значими законодателни моменти през 2018 година той открои старта на използването на еврорегламента за отбрана на персоналните данни и нуждата правото на достъп до информация да остане обезпечено пълноценно.
" Върховен административен съд е основал обемна и качествена процедура по този въпрос, само че би трябвало да се положат старания за уеднаквяване и съгласуване на тези балансиращи функционалности. Надяваме се, че и Комисията за отбрана на персоналните данни ще играе положителна роля. През последните месеци техни мнения пораждат оптимистични упования ", разяснява юрист Кашъмов.
По думите му, третото законодателно предизвикателство е новият Закон за комерсиалната загадка. Рисковете са отбраната против нелоялните практики в бизнеса да не се трансформира в повсеместна секретност.
" Важно е да се осъзнава, че главната цел на новия закон е да не се разрешава " шпионирането " на съперниците, а не да се пречи на публичността на информацията и да се вкарва ненужна секретност. Публичността на договорите, в които едната страна е държавен орган или общинска институция, остава ", акцентира Кашъмов.
Той насочи и рекомендации към Народното събрание да усъвършенства личните си практики, като съблюдава периодите за разискване и разпоредбите на законодателния развой – да вземем за пример, че предложенията за второ четене не могат напълно да трансформират същността на признатите на първо четене ремонти.
Адвокат Кирил Терзийски от ПДИ показа статистика за жалбите и делата. През 2018 година от програмата са се занимавали с общо 41 тъжби по каузи за достъп до информация, от които 23 на публицисти, 11 – на жители, 6 – на Неправителствени организации, една на политическа партия – " Да, България " против Национална агенция за приходите. В отчета са регистрирани и някои от делата, както и развиването по тях.
Журналисти от " Капитал " да вземем за пример, поискали информация още през 2016 година по ЗДОИ, са завели каузи и през 2018 година са ги спечелили. Те са против министъра на стопанската система, министъра на енергетиката, Министерство на вътрешните работи, Държавен фонд " Земеделие " и Българска банка за развиване.
Общо от постановени 60 правосъдни акта, 50 решения са в интерес на търсещите информация, 9 – в интерес на администрацията.
От ПДИ припомниха и за дело на жител във връзка оповестената от столичния кмет Йорданка Фандъкова 100 хиляди лева санкция на строителния контрол за некачествения ремонт на " Граф Игнатиев ". На отправено заявление по ЗДОИ за даване на документи, доказващи налагането на тази глоба, общината е препратила към личния си уебсайт и направеното там известие. Това дело към този момент е извоювано на първа инстанция, само че общината пуска тъжби и частни тъжби до Върховен административен съд.
Изпълнителният шеф на ПДИ Гергана Жулева посочи, че едвам 10% от проучваните 564 институции са основали система за работа с електронните заявки. Тя предлага да има общ модел на интернет страниците на институциите.
Отмяната на втората правосъдна инстанция стана с ремонти в Административно-процесуалния кодекс (АПК), които са в действие от 1 януари тази година. С тях разглеждането на делата за достъп до информация остават единствено на първа инстанция и без опция за касационно разглеждане. Така решението на първата инстанция е само и дефинитивно. Върху измененията президентът Румен Радев наложи несъгласие, само че то бе отхвърлено в Народното събрание. Оспорване имаше и пред Конституционния съд, само че измененията останаха в действие.
ПДИ показа отчет за положението на достъпа до информация през 2018 година и насочи още няколко рекомендации, които биха създали работата на институциите по-прозрачна, а информацията – по-достъпна. (Пълният текст на отчета - тук).
Все още липсва самостоятелен орган, който да дава отговор за използването на Закона за достъп до социална информация (ЗДОИ), да следи практиките, координира процеса, проучва резултатите, дава насоки за по-добро осъществяване.
Освен това липсва опция за административно обжалване и обжалване пред самостоятелна институция (информационен комисар/комисия), а към този момент с измененията в Административнопроцесуален кодекс няма опция и за втора правосъдна инстанция.
Вече десета година българското държавно управление не подхваща стъпки за присъединение към Конвенцията на Съвета на Европа за достъп до публични документи (CETS No.205).
" Вече липсва механизъм за уеднаквяване на правосъдната процедура по достъпа до информация, а единственият ефикасен надзор за съблюдаване на това право – правосъдният, е значително отслабен ", счита Кашъмов в коментар за поправките в Административнопроцесуален кодекс.
В същото време, съгласно данните от отчетите на Министерския съвет за положението на администрацията, в които се регистрират и заявките за достъп до информация, броят на отводите се усилва. Докато през 2016 година те са били 501, през 2018 година към този момент са надхвърлили 1000. Развивала се е обаче и правосъдната процедура и през 2018 година над 33 % от отводите са анулирани като незаконосъобразни.
Според юриста, достъпът до информация е антикорупционно средство, а анулацията на втората правосъдна инстанция той съпостави с съдбовно.
" Вариантите са няколко – връщане на втората инстанция, въвеждане на административен надзор или основаването на самостоятелен орган – информативен комисар, за който ПДИ от дълго време упорства ", заключи Кашъмов в коментар за рекомендациите, систематизирани след отчета.
Като други значими законодателни моменти през 2018 година той открои старта на използването на еврорегламента за отбрана на персоналните данни и нуждата правото на достъп до информация да остане обезпечено пълноценно.
" Върховен административен съд е основал обемна и качествена процедура по този въпрос, само че би трябвало да се положат старания за уеднаквяване и съгласуване на тези балансиращи функционалности. Надяваме се, че и Комисията за отбрана на персоналните данни ще играе положителна роля. През последните месеци техни мнения пораждат оптимистични упования ", разяснява юрист Кашъмов.
По думите му, третото законодателно предизвикателство е новият Закон за комерсиалната загадка. Рисковете са отбраната против нелоялните практики в бизнеса да не се трансформира в повсеместна секретност.
" Важно е да се осъзнава, че главната цел на новия закон е да не се разрешава " шпионирането " на съперниците, а не да се пречи на публичността на информацията и да се вкарва ненужна секретност. Публичността на договорите, в които едната страна е държавен орган или общинска институция, остава ", акцентира Кашъмов.
Той насочи и рекомендации към Народното събрание да усъвършенства личните си практики, като съблюдава периодите за разискване и разпоредбите на законодателния развой – да вземем за пример, че предложенията за второ четене не могат напълно да трансформират същността на признатите на първо четене ремонти.
Адвокат Кирил Терзийски от ПДИ показа статистика за жалбите и делата. През 2018 година от програмата са се занимавали с общо 41 тъжби по каузи за достъп до информация, от които 23 на публицисти, 11 – на жители, 6 – на Неправителствени организации, една на политическа партия – " Да, България " против Национална агенция за приходите. В отчета са регистрирани и някои от делата, както и развиването по тях.
Журналисти от " Капитал " да вземем за пример, поискали информация още през 2016 година по ЗДОИ, са завели каузи и през 2018 година са ги спечелили. Те са против министъра на стопанската система, министъра на енергетиката, Министерство на вътрешните работи, Държавен фонд " Земеделие " и Българска банка за развиване.
Общо от постановени 60 правосъдни акта, 50 решения са в интерес на търсещите информация, 9 – в интерес на администрацията.
От ПДИ припомниха и за дело на жител във връзка оповестената от столичния кмет Йорданка Фандъкова 100 хиляди лева санкция на строителния контрол за некачествения ремонт на " Граф Игнатиев ". На отправено заявление по ЗДОИ за даване на документи, доказващи налагането на тази глоба, общината е препратила към личния си уебсайт и направеното там известие. Това дело към този момент е извоювано на първа инстанция, само че общината пуска тъжби и частни тъжби до Върховен административен съд.
Изпълнителният шеф на ПДИ Гергана Жулева посочи, че едвам 10% от проучваните 564 институции са основали система за работа с електронните заявки. Тя предлага да има общ модел на интернет страниците на институциите.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ