Следи от рядка космическа експлозия бяха открити на дъното на океана
Отломки от едни от най-мощните детонации във Вселената са доста по-близо до нас, в сравнение с допускаме. Възможно е даже неотдавна да сте плували измежду тях в океана, съобщи Факти.
Изследователи са разкрили в океански проби неповторим тип радиоактивен плутоний, за който се счита, че е излишък от необичаен вид галактическа детонация, наречена килонова. Смята се, че сходно събитие се е случило покрай Земята преди към 10 милиона години. За да потвърдят съществуването на тази детонация, учените се нуждаят от спомагателни доказателства, като считат, че могат да ги открият на повърхността на Луната.
„ Живеем в гробище на свръхнови “, съобщи астрономът Брайън Фийлдс от Университета на Илинойс в Урбана-Шампейн по време на Глобалната среща по физика на Американското физическо общество на 17 март 2025 година „ Свръхновите създават дребни частици, които безусловно могат да валят върху Земята и да се натрупват както на океанското дъно, по този начин и на Луната “.
Фийлдс изследва тази концепция още от 90-те години на предишния век, само че едвам през 2004 година стартират да се откриват първите ясни доказателства за свръхнови в океанските проби. В тях са открити следи от радиоактивен изотоп на желязо, който не се среща естествено на Земята и може да се изясни единствено с близка свръхнова в близкото геологично минало.
През идващите години, спомагателни проби от океана и Луната разкриват още елементи от тази галактическа история. Теорията на Фийлдс и екипа му показва две обособени свръхнови, случили се преди 3 и преди 8 милиона години.
През 2021 година учените откриват още по-рядък детайл – радиоактивен изотоп на плутоний, което ги насочва към събитие, още по-екстремно от свръхнова – килонова. Килоновите пораждат при конфликта на две неутронни звезди и са известни с това, че създават едни от най-редките детайли във Вселената, като злато и платина.
Сега Фийлдс и неговите сътрудници допускат, че килоновата е избухнала преди най-малко 10 милиона години, преди двете към този момент известни свръхнови. Тези разнообразни детонации са основали самобитен радиоактивен коктейл от желязо и плутоний, чиито следи в този момент откриваме в земните проби.
„ Килоновата е произвела плутоний, както всекидневно се случва при тези събития, и го е разпръснала из космоса. След това материалът е бил разбъркан от по-късна свръхнова и част от него е попаднал на Земята “, изяснява Фийлдс.
За да поддържат своята доктрина, учените се надяват на повече проби от Луната. Предстоящите задачи „ Артемис “, които целят завръщането на индивида на Луната, ще дават опция за събиране на нужния материал.
„ Луната е идеална, тъй като там няма атмосферни процеси, които да заличат следите. Всичко, което попадне там, просто остава на повърхността “, акцентира Фийлдс.
Учените възнамеряват да изискат достъп до лунните проби незабавно щом те бъдат налични, само че до тогава интензивно работят за увещание на научната общественост в значимостта на това проучване.
„ Пробите по този начин или другояче ще бъдат върнати на Земята. Просто желаеме да се възползваме от тази опция “, прибавя Фийлдс.
Изследователи са разкрили в океански проби неповторим тип радиоактивен плутоний, за който се счита, че е излишък от необичаен вид галактическа детонация, наречена килонова. Смята се, че сходно събитие се е случило покрай Земята преди към 10 милиона години. За да потвърдят съществуването на тази детонация, учените се нуждаят от спомагателни доказателства, като считат, че могат да ги открият на повърхността на Луната.
„ Живеем в гробище на свръхнови “, съобщи астрономът Брайън Фийлдс от Университета на Илинойс в Урбана-Шампейн по време на Глобалната среща по физика на Американското физическо общество на 17 март 2025 година „ Свръхновите създават дребни частици, които безусловно могат да валят върху Земята и да се натрупват както на океанското дъно, по този начин и на Луната “.
Фийлдс изследва тази концепция още от 90-те години на предишния век, само че едвам през 2004 година стартират да се откриват първите ясни доказателства за свръхнови в океанските проби. В тях са открити следи от радиоактивен изотоп на желязо, който не се среща естествено на Земята и може да се изясни единствено с близка свръхнова в близкото геологично минало.
През идващите години, спомагателни проби от океана и Луната разкриват още елементи от тази галактическа история. Теорията на Фийлдс и екипа му показва две обособени свръхнови, случили се преди 3 и преди 8 милиона години.
През 2021 година учените откриват още по-рядък детайл – радиоактивен изотоп на плутоний, което ги насочва към събитие, още по-екстремно от свръхнова – килонова. Килоновите пораждат при конфликта на две неутронни звезди и са известни с това, че създават едни от най-редките детайли във Вселената, като злато и платина.
Сега Фийлдс и неговите сътрудници допускат, че килоновата е избухнала преди най-малко 10 милиона години, преди двете към този момент известни свръхнови. Тези разнообразни детонации са основали самобитен радиоактивен коктейл от желязо и плутоний, чиито следи в този момент откриваме в земните проби.
„ Килоновата е произвела плутоний, както всекидневно се случва при тези събития, и го е разпръснала из космоса. След това материалът е бил разбъркан от по-късна свръхнова и част от него е попаднал на Земята “, изяснява Фийлдс.
За да поддържат своята доктрина, учените се надяват на повече проби от Луната. Предстоящите задачи „ Артемис “, които целят завръщането на индивида на Луната, ще дават опция за събиране на нужния материал.
„ Луната е идеална, тъй като там няма атмосферни процеси, които да заличат следите. Всичко, което попадне там, просто остава на повърхността “, акцентира Фийлдс.
Учените възнамеряват да изискат достъп до лунните проби незабавно щом те бъдат налични, само че до тогава интензивно работят за увещание на научната общественост в значимостта на това проучване.
„ Пробите по този начин или другояче ще бъдат върнати на Земята. Просто желаеме да се възползваме от тази опция “, прибавя Фийлдс.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ