В големите компании сме обречени да работим с посредствени хора
Откровено изявление със серийния бизнесмен Ивайло Пенчев, съосновател и изпълнителен шеф на Walltopia
- Господин Пенчев, казвате, че се стремите да изграждате корпоративна просвета насочена към основаване на бизнесмени, на самодейни хора, които умеят да поемат отговорност за себе си и за организацията. Как го вършиме?
- Вярвам, че ефикасни са организациите, в които водачите имат респекта и доверието на чиновниците. Как се реализира това е тънка работа. Дълго време на млади години се пробвах да увещавам чиновниците, което е доста енергоемко и по-скоро непродуктивно. Ако за всяка концепция, която ти идва в главата би трябвало да ги убеждаваш да свършат каквото искаш, изпращаш посланието, че те са доста значими и от тях зависи утвърждението. Ако екипът е 5 души може да ги убеждаваш в правотата си и е добре да го правиш, само че не можеш да убедиш 1000 души. Когато фирмите порастват, би трябвало да се вкара мощна дисциплинираност. Преходът от дребна компания, в която водачите са приятели към модела на огромната да се работи с ясни правила и в послушание е тежък. Ние сме в подобен стадий. Когато компанията е огромна, по-малко уважаваш и повече изискваш. Въвеждаш по-строги правила и организацията става по-малко гъвкава.
После има още един стадий – оставяш огромна част от решенията да ги взема приблизително равнище мениджъри. Това е още една рецесия, тъй като междинното равнище нормално са по-неопитни и занапред се учат от грешките си. Добре е да ги насърчаваш, само че не е ясно дали би трябвало да ги предпазваш от грешките.
- Какъв е стилът на вашето ръководство?
- Прям съм и изисквам от хората за бъдат прями. Да не са манипулативни. Да приказват каквото мислят и да не баламосват другите. Кардиналната истина да се споделя. Ако считам, че някой не си е приключил работата, тъй като го е мързяло, му го споделям.
- Какви са плюсовете и минусите на тази директност?
- Плюсовете са, че хората са осведомени. Мисля, че тези, които работят с мен, печелят от това, че съм пряк. Винаги знаят какво мисля за тях и не живеят в боязън, че им кроя шапка. Според мен е доста значимо да кажеш непосредствено на човек къде се е провалил и какви тъкмо са следствията за него. В средносрочен проект това успокоява хората и ги кара да се усещат по-разбрани и по-малко тревожни.
Тази директност обаче от време на време отива в крайности. Ставаме груби, което не е хубаво. Като стимулираш такава съществена искреност, хората са откровени освен по отношение на обстоятелствата, а и в възприятията. Едно е да кажеш на някого „ зле си си приключил работа ”, което е реалност, друго е да продължиш с истината – простак, безусловно съм ти гневен за това. А това на нас ни се е случвало. Стараем се да го овладеем. Хората понасят истината за обстоятелствата, само че с истината за възприятията е по-трудно.
Интервюто взе Елеонора Тарандова
Цялото изявление може да прочетете в новия " Мениджър "
Автор: Ивайло Пенчев
- Господин Пенчев, казвате, че се стремите да изграждате корпоративна просвета насочена към основаване на бизнесмени, на самодейни хора, които умеят да поемат отговорност за себе си и за организацията. Как го вършиме?
- Вярвам, че ефикасни са организациите, в които водачите имат респекта и доверието на чиновниците. Как се реализира това е тънка работа. Дълго време на млади години се пробвах да увещавам чиновниците, което е доста енергоемко и по-скоро непродуктивно. Ако за всяка концепция, която ти идва в главата би трябвало да ги убеждаваш да свършат каквото искаш, изпращаш посланието, че те са доста значими и от тях зависи утвърждението. Ако екипът е 5 души може да ги убеждаваш в правотата си и е добре да го правиш, само че не можеш да убедиш 1000 души. Когато фирмите порастват, би трябвало да се вкара мощна дисциплинираност. Преходът от дребна компания, в която водачите са приятели към модела на огромната да се работи с ясни правила и в послушание е тежък. Ние сме в подобен стадий. Когато компанията е огромна, по-малко уважаваш и повече изискваш. Въвеждаш по-строги правила и организацията става по-малко гъвкава.
После има още един стадий – оставяш огромна част от решенията да ги взема приблизително равнище мениджъри. Това е още една рецесия, тъй като междинното равнище нормално са по-неопитни и занапред се учат от грешките си. Добре е да ги насърчаваш, само че не е ясно дали би трябвало да ги предпазваш от грешките.
- Какъв е стилът на вашето ръководство?
- Прям съм и изисквам от хората за бъдат прями. Да не са манипулативни. Да приказват каквото мислят и да не баламосват другите. Кардиналната истина да се споделя. Ако считам, че някой не си е приключил работата, тъй като го е мързяло, му го споделям.
- Какви са плюсовете и минусите на тази директност?
- Плюсовете са, че хората са осведомени. Мисля, че тези, които работят с мен, печелят от това, че съм пряк. Винаги знаят какво мисля за тях и не живеят в боязън, че им кроя шапка. Според мен е доста значимо да кажеш непосредствено на човек къде се е провалил и какви тъкмо са следствията за него. В средносрочен проект това успокоява хората и ги кара да се усещат по-разбрани и по-малко тревожни.
Тази директност обаче от време на време отива в крайности. Ставаме груби, което не е хубаво. Като стимулираш такава съществена искреност, хората са откровени освен по отношение на обстоятелствата, а и в възприятията. Едно е да кажеш на някого „ зле си си приключил работа ”, което е реалност, друго е да продължиш с истината – простак, безусловно съм ти гневен за това. А това на нас ни се е случвало. Стараем се да го овладеем. Хората понасят истината за обстоятелствата, само че с истината за възприятията е по-трудно.
Интервюто взе Елеонора Тарандова
Цялото изявление може да прочетете в новия " Мениджър "
Автор: Ивайло Пенчев
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ