Откривате своя снимка отпреди двайсет години. Възхищавате се на формите

" Откривате своя фотография отпреди двайсет години. Възхищавате се на формите си, които наподобяват обидно юношески. Забравили сте какъв брой привлекателни са били, какъв брой кръгли, какъв брой твърди... с цялата онази непорочност и прохлада. Не можете да повярвате, че в миналото сте ненавиждали това тяло, по какъв начин сте го обиждали, по какъв начин непрекъснато сте го корели задето не е било задоволително такова, че е прекомерно онакова, това клето тяло, което по този начин и не е съумяло да ви угоди, тъй като гърдите ви не са били задоволително огромни, стомахът – незадоволително плосък, тъй като бедрата ви са прекомерно кокалести, задникът – той пък е прекомерно плосък... Днес съжалявате, че сте били толкоз придирчива без причина, че сте изхабили толкоз време да се окайвате, до момента в който в действителност сте били красива. Били сте съвършена, а не сте знаели. Днес, след няколко бременности, не минава и ден, без да мислите за тялото, което ви е предиздвикало толкоз да страдате, като забелязвате следите от времето по кожата и мускулите си.

И въпреки всичко... Парадоксално...

Дефектното (този път наистина) тялото, с което разполагате през днешния ден, ви носи повече наслаждение от когато и да било преди.