Кое е първо: яйцето или кокошката… или живото раждане на влечугите
Откриването на ембрион на хористодер – тип крокодилоподобно влечуго – прекатурна визиите на биолозите за развиването на снасянето на яйца. Откритието има огромни последствия за това по какъв начин бозайниците и птиците, както и влечугите, развиват своя метод към раждането на дребни.
Хористодер
Вкаменелостта има следи от яйце към себе си, само че то не наподобява на днешните птичи яйца – то е „ пергаментово “ и съставлява първият образец за различен метод към раждането на дребни измежду архелозаврите, клонът животни, който включва крокодилите и динозаврите, както и актуалните птици.
Въпреки че са открити доста динозавърски яйца, не разполагаме с образци от ранните динозаври, което подбужда догадки. Смятало се е, че първите динозаври и предшестващите ги влечуги са снасяли яйца с твърда черупка, като откритите вкаменени, а след тях – и птиците, оживелите динозаври, са правили същото. Всъщност съгласно тази история развиването на яйцата с твърда черупка е било основно за триумфа на рептилите. Описанието на новооткрития ембрион в нова публикация обаче слага това съмнение под въпрос.
Както споделя професорът от Бристолския университет Майкъл Бентън, остарелият въпрос „ Кое е било първо – кокошката или яйцето? “ от дълго време е решен. Пилето е еволюирало от други птици, които снасят яйца, тъй че яйцата предхождат пилетата и то с доста. Въпреки това Бентън влага повече нюанси в този въпрос.
От една страна, не всички яйца са идентични.
Подобно на рибите, яйцата на земноводните също би трябвало да се снасят във вода, което е попречило на жабите да господстват на сушата. Затова се счита, че яйцата с твърда черупка освобождават влечугите от тази връзка с водните басейни, тъй като те могат към този момент да снасят, където си изискат. Това събитие е толкоз надълбоко, че бозайниците, влечугите, птиците и изчезналите им родственици са известни под общото наименование амниоти, по думата амнион – мембраната, която защищава ембрионите на всички тези животни.
Въпреки това, както хората и другите бозайници (с изключение на еднопроходните) добре знаят, има и различен метод да се освободят от водата: да родят живи дребни. Докато при влечугите амнионът съставлява торбичка в яйцето, при хората той обгръща ембриона и амниотичната течност в утробата. Съществува и промеждутъчен вид, прочут като „ разширено задържане на ембриона “ (Extended embryo retention).
„ To варира, само че е постоянно срещано събитие при днешните гущери и змии “, споделя в изказването си доктор Джоузеф Кийтинг от университета в Нанджин. „ Техните дребни могат да бъдат освободени, или в яйце, или по-рано, на разнообразни стадии на развиване, и наподобява, че това разширено задържане има екологични преимущества, може би позволявайки на майките да освободят дребните си, когато температурите са задоволително високи и има задоволително хранителни ресурси. “
„ Понякога близкородствени типове демонстрират и двете държания и се оказва, че гущерите с живороден организъм могат да се върнат назад към снасяне на яйца доста по-лесно, в сравнение с се предполагаше “, споделя професор Баою Цзян от университета в Нанкин.
Когато типовете, които практикуват това разширено задържане на ембриона, въпреки всичко снесат яйца, те се назовават „ пергаментови яйца “, тъй като са толкоз тънки и уязвими. Това не е добър метод, в случай че яйцата би трябвало да оцелеят дълго време, преди да се излюпят, само че при него се изразходват по-малко запаси, в сравнение с отиват за изработката на твърди черупки.
Освен че разширеното задържане е съществувало при динозаврите, е постоянно срещано при люспестите (гущери и змии) и е съвсем универсално при бозайниците, то участва и във всички съществени клонове на семейство амниоти, се отбелязва в публикацията. Това прави евентуално то да е предшествало развиването на (твърдото) снасяне на яйца.
Люспести
Може би тъй като възприемаме живото раждане като прогрес на бозайниците по отношение на влечугоподобните ни предшественици, интуитивно одобряваме, че сходни подходи са скорошно развиване и първият амниот е затворил амниона си в яйце. Но въпреки всичко гигантските морски чудовища от епохата на динозаврите, като ихтиозаврите, са раждали живи дребни.
Те настояват, че амнионите евентуално са се развили като метод за управление на взаимоотношението сред плода и майката в организма. Едва по-късно някои животни са доразвили това, като са основали твърда яйцеклетка към амниона и са я оставили да се развива дълго време отвън тялото.
Историята за революционната твърда черупка е „ неправилна “, споделя Бентън. „ Не яйцето, а продължителното задържане на ембриона и живото раждане са примитивните способи на влечугите. Не е известно дали първите амниотни бебета са се родили в пергаментови яйца или живи, без тях, само че тази адаптивна родителска отбрана им е дала преимущество пред размножаващите се по-рано тетраподи “, споделя Бентън в изказването си.
