Вежди Рашидов разказа за сълзите на един старец и призова депутатите към компромиси
Откривам първото съвещание на 49-ото Народно заседание.
Това сподели Вежди Рашидов, който като най-възрастен в Народно събрание откри първото съвещание на Народното събрание след изборите на 2 април. Той би първия звънец и разгласи, че в залата участват 235 от общо 240 депутати.
Н амен се падна достойнството да открия и 49-ото Народно събрание. Дълбоко имах вяра, че разсъдъкът ще надлее и това е нужното нещо, с цел да може България да се оттласне от дъното. Народът от ден на ден живее с възприятие за липса на с игурност, на късмет за единство и вяра за нещо по-добро. За страдание през днешния ден още веднъж се срещаме с омразата, с отвод на разговор, с глупави мантри за минало и бъдеще, услужливо пропускайки сегашното. Само през днешния ден ние живите сътворяваме това, което е належащо за бъдещето. Срещнах се с доста хора, разнообразни по ползи и специалности, само че идентични в бедността. Те нямат огромни условия към живота, с изключение на страха за оцелявани. Хората са забравени и от политици, и от Бог. Те желаеха обикновени неща, които страната им дължи - рейс до прилежащото село, повишение на пенсиите и все тематики, които касаят тяхното оцеляване, разяснява Рашидов от парламентарната естрада.
_%20313x%20480.png )
И продължи:
Позволете ми да ви опиша едно мое предизборно прекарване от с. Цар Калоян. Седяхме с хората на една беседка в селото и по човешки си споделяхме. Единственият проблем, който бе подложен от един възрастен човек, бе за едно пътче, което води от селцето до гробището. Той изиска помощ. Бликнаха сълзи в очите му, тежки, тъжни, човешки. Исках да успокоя душата му. Дълбоко разбирах, че това е пътят, по който всеки ден минава в дъжд и слънце, с цел да поседи до най-близките си, с цел да показа самотата си.
Колко малко желае гози човек.
Не разбирам какво друго би могло да смъкна на земята един политик, какво повече е належащо да си фаворит на същия този просълзен народ. Нима това не е главното, за което влизаме в политиката.
Не може заран първото ни изречение да е отрицанието, омразата. Хората желаят устойчиво държавно управление, което да подсигурява спокойствието на всички, да върне усмивките, логичен живот. Останалото е в ущърб на хората.
Моля ви, сътрудници, в името на единствения ни приоритет, да сменим нравите си, да наведем глава и да приемем обстоятелството, че огромната политика е низ от взаимни отстъпки. Аз тези сълзи дълго ще ги помня, приключи той.
Това сподели Вежди Рашидов, който като най-възрастен в Народно събрание откри първото съвещание на Народното събрание след изборите на 2 април. Той би първия звънец и разгласи, че в залата участват 235 от общо 240 депутати.
Н амен се падна достойнството да открия и 49-ото Народно събрание. Дълбоко имах вяра, че разсъдъкът ще надлее и това е нужното нещо, с цел да може България да се оттласне от дъното. Народът от ден на ден живее с възприятие за липса на с игурност, на късмет за единство и вяра за нещо по-добро. За страдание през днешния ден още веднъж се срещаме с омразата, с отвод на разговор, с глупави мантри за минало и бъдеще, услужливо пропускайки сегашното. Само през днешния ден ние живите сътворяваме това, което е належащо за бъдещето. Срещнах се с доста хора, разнообразни по ползи и специалности, само че идентични в бедността. Те нямат огромни условия към живота, с изключение на страха за оцелявани. Хората са забравени и от политици, и от Бог. Те желаеха обикновени неща, които страната им дължи - рейс до прилежащото село, повишение на пенсиите и все тематики, които касаят тяхното оцеляване, разяснява Рашидов от парламентарната естрада.
И продължи:
Позволете ми да ви опиша едно мое предизборно прекарване от с. Цар Калоян. Седяхме с хората на една беседка в селото и по човешки си споделяхме. Единственият проблем, който бе подложен от един възрастен човек, бе за едно пътче, което води от селцето до гробището. Той изиска помощ. Бликнаха сълзи в очите му, тежки, тъжни, човешки. Исках да успокоя душата му. Дълбоко разбирах, че това е пътят, по който всеки ден минава в дъжд и слънце, с цел да поседи до най-близките си, с цел да показа самотата си.
Колко малко желае гози човек.
Не разбирам какво друго би могло да смъкна на земята един политик, какво повече е належащо да си фаворит на същия този просълзен народ. Нима това не е главното, за което влизаме в политиката.
Не може заран първото ни изречение да е отрицанието, омразата. Хората желаят устойчиво държавно управление, което да подсигурява спокойствието на всички, да върне усмивките, логичен живот. Останалото е в ущърб на хората.
Моля ви, сътрудници, в името на единствения ни приоритет, да сменим нравите си, да наведем глава и да приемем обстоятелството, че огромната политика е низ от взаимни отстъпки. Аз тези сълзи дълго ще ги помня, приключи той.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ