Не пиарствайте на Путин
Откритото писмо на драматурга и режисьор Иван Вирипаев в поддръжка на сътрудника му Кирил Серебреников е оповестено в " Сноб ". " Дневник " го препечатва от портала " Култура ", преводът е на Димитрина Чернева. Преди седмицаСеребреников беше подложен под арест и упрекнат в корист с пари, отпуснати от страната по план на ръководения от него московски сценичен " Център Гогол ".
Аз, драматургът и режисьор Иван Вирипаев, бих желал да се обърна към дейците на съветската просвета във връзка ареста на моя другар и сътрудник, режисьора Кирил Серебреников.
Колеги, другари! Нека си кажем почтено, че карцерът на Кирил Серебреников още веднъж ще остане безнаказан за властта, която ръководи през днешния ден в Русия. Виждам, че мнозина от вас написаха писма в негова поддръжка, пристигнаха на митинга, дадоха изявленията и даже се обърнаха към президента. А това към този момент, простете, е трагикомично събитие. Та нали в това време болшинството от вас не престават да снимат своите филми, да слагат спектаклите си и да получават субсидии от Министерството на културата. Така или другояче, като сътрудничим на тази власт и си мислим, че със своето творчество и гражданската си позиция можем да променим нещо в тази страна и да дадем съгласно силите си своя принос за смяна, ние просто за следващ път мамим себе си и страната си. А това, простете, в действителност наподобява доста детско.
Като начало би било добре да кажем почтено каква и чия е тази власт. През 1917 година в Русия се прави въоръжен прелом и властта минава в ръцете на нелегално основаното държавно управление на " болшевиките ". Вземайки властта, тази група хора устройва кървясъл гнет срещу своите съграждани. Владимир Ленин и Йосиф Сталин са абсолютно нарушители и са почтени само за всеобщо наказание. От 1917 година до ден-днешен властта в Русия не се е сменила.
Днешната власт намерено наследява властта на терористичната организация на " болшевиките ". Паметниците на Ленин си стоят в съвсем всеки град, а тялото му лежи на Червения площад, да не приказваме за това, че се слагат бюстове и монументи на Сталин. Освен това властта намерено употребява атрибутите на терористичната организация на " болшевиките ": флагове, знаци, названия на улици с имената на главатарите на аления гнет, музиката на комунистическия химн (макар и с други слова) и така нататък
След разпада на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година в Русия не бе извършен всеобщ референдум за това каква и чия е в този момент Русия. И какво отношение има модерна Русия към противозаконната власт на " болшевиките ". Формално ние започнахме да се назоваваме Руска федерация, само че нашите държавни идеали наследиха идеалите на властта на " болшевиките ". Нямаше отказване от закононарушенията на Ленин и Сталин, не бе осъществено общо смирение. Ленин не е заровен и до този миг, а политическият знак " сърп и чук ", който в множеството цивилизовани страни е равноценен на фашистката свастика, участва и през днешния ден намерено в общественото пространство и като признак, и като сувенири, и като памет, която в нашата страна се уважава намерено. Достатъчно е да минеш по Стария Арбат, с цел да видиш по какъв начин там безусловно аленее от червени звезди, будьоновки, Лениновци и Сталиновци. Представете си, че в центъра на Берлин се продава фашистка символика в сходно обилие!
Но главният проблем е, че в съзнанието на руснаците и на болшинството от дейците на културата " болшевизмът " не е еднакъв на фашизма. В това наподобява е главният проблем на Русия и във връзка с вътрешното създаване на обществото, и в връзката с другите страни. Трябва да се разбере обаче, че освобождението на модерна Русия от нейната " болшевишка " идеология не се прави и заради обстоятелството, че днешната власт е правоприемник на тази противозаконна незаконна власт, която продължава да удържа контрола над обществото от времето на октомврийската гражданска война. Интересно е, че главният мотив на Владимир Путин, който оправдава завземането на територията на Крим и изобщо присъединяване на Русия в спора в Украйна, е аргументът, че в Украйна е осъществен държавен прелом, а на власт е пристигнала противозаконна политическа формация, само че нали таман това може да се каже и за Русия, в която днешната власт е директен правоприемник на противозаконната власт на терористичната формация на " болшевиките ". Във всеки случай формалният отвод от делата на комунистическия режим и от неговите атрибути, признаването на противозаконното ръководство на този режим, признаването на неговите закононарушения и възбраната на неговите атрибути и знаци не се случи. Именно отсам потеглят споровете с прибалтийските страни, с Полша и останалите страни от някогашния " соцлагер ". И точно заради това породи такова неприемане на модерна Русия и на съветския език в редица страни (Украйна, прибалтийските страни и др.), доколкото съветският език непосредствено се асоциира с властта, окупирала освен Русия, само че след Втората международна война и редица страни от Източна Европа. Разбира се, това отношение към съветския език би следвало да се промени, както преди години го направи следвоенна Германия, която изразходва големи средства и сили за отделянето на " всичко немско " от " всичко фашистко ". Но там е работата, че това не бе осъществено точно заради обстоятелството, че днешната власт е към момента правоприемник на властта на Сталин – власт, която намерено се договаря с хитлеристкото държавно управление, поддържа дейностите на фашистите в връзките си с други страни и даже сама взе участие във военните дейности, нападайки да вземем за пример през 1939 година Полша. Получава се по този начин, че тази власт в действителност ръководи Русия и до този миг. И в случай че в края на 90-те години и началото на XXI век тази позиция на властта се премълчаваше и се скриваше по някакъв метод, през днешния ден тя се демонстрира намерено.
Аз съм жител на Русия и считам Русия за своя Родина, за собствен дом. Дом, в който преди доста години нахлуват въоръжени хора и стартират да грабят, да убиват и насилват, да унищожават църкви и да унищожават вярата на хората в тяхната изначална духовна независимост. В реалност тези нарушители са към момента на власт. Не обичам да наскърбявам хората и не желая да огорчавам никого. В това число и хората на властта, тъй като те по-скоро, както се споделя, " не знаят, що вършат " /Лук. 23:34 Бел. ред./.
Но наблюдавайки откритата позиция на Русия по значими международни политически въпроси, аз въпреки всичко не мога да виждам равнодушно към каква обща злополука ни води тя. И то точно заради обстоятелството, че позицията на Русия през днешния ден намерено следва политическата позиция на комунистическия режим, отричайки доста неща единствено официално, да вземем за пример " сталинизма ", като в същото време продължава да смята комунистическия режим за следващия значим стадий в развиването на съветската страна, а не за нейни " черни времена " и трагическа неточност. А не признаеш ли своята неточност, няма по какъв начин да я поправиш, и по-точно – нямаш нужда да я поправяш.
И ето в този момент следващият случай, за жалост към този момент " нормален ", с следващия арест. А ние – дейците на културата – още веднъж пишем тези свои писма и се опитваме да разбираем на управляващите, че не са прави, опитваме се да реализираме правдивост и почитание. Но към кого се обръщаме и защо молим? Това е същото, като да молиш Сталин да елементарни на Мейерхолд, само че за какво лично Сталин да прости на който и да било? Сталин и неговият режим работят поредно и както се споделя на актуален език, " по собствен формат ". Простете, само че за мен е унизително да следя по какъв начин забележителният режисьор Алексей Учител, който се бори за своя филм с атакуващите го депутати и попове, умишлено не изрича никакви искания нито към властта, нито персонално към президента, като че ли депутатът или митрополитът са главната причина за това, което се случва с неговия филм. Нима в действителност по този начин смятате, Алексей Ефимович? Та нали за тази власт е изцяло обикновено това, което се случва с вашия филм? Пиша това, несъмнено, с почитание към вас и с болежка, наблюдавайки по какъв начин вие и други уважавани сътрудници за следващ път се домогвате до дотациите на Министерството на културата за своя следващ филм, който може би няма да ви забранят, тъй като в този момент ще бъдете по-внимателен и ще изберете по-проста и безобидна тематика. Вие какво, белким не разбирате, че Министерството на културата на Руската федерация отпред с днешния министър е правоприемник на същия този комунистически режим, единствено дето в този момент са по-доброжелателни и към този момент не по този начин жестоки, защото са ви дали позволение за разпространяване по екраните и не са ви разстреляли. И Кирил Серебреников не разстреляха, както Мейерхолд, а единствено обществено го оскърбиха и арестуваха. Значи в този момент времената са по-добри, по този начин ли?
Проблемът е там, че до момента в който ние водиме война с депутати, с ядосани попове и несправедливостта " по места ", освен нищо няма да се промени, само че дори противоположното, това ще даде на тази власт убеденост, че от нея зависи всичко.
Затова единственият път за избавление на нашия изстрадал народ от игото на ръководещата власт е промяната на тази власт и смяна на главната ценностна парадигма, която лежи в основите на живота и активността в тази страна.
По какъв метод? Аз персонално нямам доверие в насилието. То няма да докара до нищо положително. Затова единственото ни оръжие е образуването на публично мнение. Възпитанието на младото потомство в други полезности. И първото, което ние, дейците на културата, интелигенцията, прогресивните хора в Русия, можем да създадем, е да престанем да поддържаме тази власт. Не е нужно да получаваме всички тези държавни награди и да стискаме обществено пред камерите ръката на Владимир Путин. Нима вие, скъпи мои многоуважавани сътрудници и изтъкнати люде, не разбирате, че вашата игра на благородния " Шиндлер " и двойнственият ви живот в последна сметка доведоха Кирил Серебреников зад решетките?
Аз се познавам с доста авторитетни хора от разнообразни сфери (крупния бизнес, изкуството и науката), които са ми признавали своята позиция " да вършат всичко, което е по силите им, само че да не се демонстрират, с цел да продължат да вършат това, което вършат, до момента в който се смени тази власт ". Само че аз, простете, към този момент нямам доверие в целесъобразността на този способ. Нима не разбирате, че като помагате да вземем за пример на болните деца или влагате своите пари в частното обучение с цената на поддръжката на Путин, вие вършиме " мечешка услуга " на бъдещото потомство, което е насила да пораства и да се учи в учебните заведения в Русия при този режим? Режим, който напълно управлява просветителната система и я трансформира от " просвета " в " агитация ". Същото може да се каже и за дейците на науката и спорта. Нима в действителност се надявате на това, че скоро всичко някак ще се промени от единствено себе си, а вие в този момент би трябвало да вършите своята работа и да мълчите? И в какво е нашата работа? В научните открития? В спектаклите и филмите? Или основното ни дело е възпитанието на " свободния и открит за живота човек "?
През 2018 година ни предстоят президентски избори. Най-вероятно на тях още веднъж ще победи Владимир Путин, само че ние имаме една година, с цел да се опитаме оптимално да понижим рейтинга му и най-много да отслабим неговия престиж, престижа на цялата тази ръководеща идеология.
Мнозина от нас поддържат връзка с представители на крупния бизнес, ние знам в последна сметка какво неодобрение към властта съществува в тези кръгове, несъмнено, от страна на тези, които не са измежду най-близкото обграждане на президента. Ала страхувайки се да не изгуби огромните си пари, бизнесът се крие и мълчи, и се надява да преживее това време, като за всеки случай изнася капиталите си отвън граница.
Та нали в края на краищата ви е добре известно на какво се крепи тази власт и по какъв начин е устроена тя. Владимир Путин е поръчител на някаква непоклатимост и ред за това близко обграждане, което може да заработва своите капитали при съществуващия порядък. Но единствено щом настоящият президент изгуби своя надзор над масите, той незабавно ще стане непотребен даже на околните му другари, тъй като взирайки се в лицата на тези хора, виждаме ясно какви полезности имат те – единствено прагматични.
Властта в Русия може да се смени по ненасилствен метод, даже без да се върви на манифестации. Нужно е просто да престанем да насочваме своята персонална сила в поддръжка на тази власт. Да не стискаме ръцете им пред телевизионните камери, да не се показваме на общи мероприятия, да не загатваме семейството на настоящия президент в пресата, тъкмо както самият той, по съвета на своята пиар работа, при никакви условия не загатва семейството " Навални ", и, несъмнено, никога да не участваме в неговата предизборна акция.
Знам, че за мнозина от вас не би било елементарно да създадат всичко това, само че съм убеден, че е допустимо. За тази една година, имайки въпреки всичко неоспоримо въздействие върху огромно количество хора, а от време на време явявайки се престижи за милиони, вие можете значително да отслабите позицията на Путин и неговата власт в очите на нашите жители, най-много измежду младежта. И в случай че Владимир Путин победи на изборите към този момент не с такова количество гласове, на каквото разчита, то позицията му в очите на хората, които стоят зад него, ще бъде мощно отслабена. И от този миг ще стартира бавното угасване на силите на тази власт.
При това не е нужно да рискувате и да заявявате намерено своята позиция, както в този момент го върша аз.
Властта е доста жестока и способна на всичко. Достатъчно е единствено да престанете да поддържате властта, доколкото е допустимо. Не " пиарствайте " на тази власт. Не я хвалете, не асоциирайте своето дело с делата на тази власт, игнорирайте я с всички вероятни сили, не ѝ помагайте по никакъв метод и ние ще забележим, че това ще има своя резултат. Защото цялата работа е в силата: накъдето е ориентирана тя, там и се намира. Затова не я насочвайте в поддръжка на виталната мощ на тази власт и нейната мощ ще отслабне. От друга страна, дано насочим своята сила и престиж за развенчаване на цялата тази " болшевишка идеология ", дано на всички места и колкото е допустимо по-често да приказваме за това какви закононарушения срещу човечеството са направили Ленин и Сталин, а по този начин също и цялата им комунистическа партия. Нека все по-често и по-често приказваме за това, че паметниците на Ленин, непокътнати в цяла Русия, са монументи на палач. При това обаче не трябва да се оскърбява паметта на хората, отдали своя живот в работа на Родината и народа. Но известната концепция, че Сталин е спечелил Втората международна война, би трябвало да бъде опровергана. Руският народ, както и народите на Европа, станаха жертва на безчовечната машина на хитлеризма и сталинизма. Сталин не е спечелил войната, той реализира успеха с телата на милиони хора, наши татковци и предци, които в действителност са направили храбър героизъм. Не бива да забравяме, че мнозина от тях са тръгвали в офанзива под дулата на съветските автомати. За това също би трябвало да се приказва, доколкото е допустимо. Втората международна война е голяма човешка покруса, която днешната власт безсъвестно употребява като примамка на кукичката, на която е уловен съветският народ. И е болно да се гледа по какъв начин на 9 май, вместо тишина и тъга, по Червения площад шестват машините на гибелта, а вождовете на ръководещата партия стоят паралелно до натрупа на непогребания Ленин и подвигат в очите на жителите своя политически рейтинг, наричайки това национализъм.
Обобщавайки казаното, бих желал още един път да обърна вашето внимание върху това, че точно заради нашата небрежност, боязън, безнаказаност, леност и нарцисизъм ние имаме властта, която имаме. Основното, което сме длъжни да създадем през днешния ден, е да повярваме в своята мощ, а тя, повярвайте, е голяма. Насилието, революцията, държавните преврати – нищо от това няма да ни донесе благополучие и няма да направи този свят по-добър, само че отводът да поддържаме насилието обезпечено ще ни донесе позитивен резултат, образец за което са Индия и пътят на великия Ганди.
Аз съм надалеч от политиката и в никакъв случай не съм се занимавал с политика, само че в този момент усещам, че е пристигнало времето, че фактически има късмет да се промени нещо, тъй като повече по този начин не трябва. Затова през тази година бих желал да посветя своето внимание и своята сила на това, към което приканвам и своите сътрудници. Лично аз имам напълно неголяма зрителска публика, само че пък с убеденост мога да кажа, че моите фенове са хора, които не са равнодушни към своя живот и към живота на нашата планета. И основното, моите фенове са доста дейни и неравнодушни хора. Ще се старая да се равня по тях. И в случай че всички ние се обединим и престанем да поддържаме насилието, ще успеем да създадем нещо за бъдещето на своята страна и изобщо на света. Да стартираме с тези избори за президент и да забележим какво ще се получи. Да вършим своето дело без експанзия, без яд, без предпочитание за възмездие, а просто тъй като сме родени, с цел да създадем живота на тази планета малко по-добър. И за свободата на Кирил Серебреников, несъмнено!
Иван Вирипаев (1974) е измежду най-известните млади драматурзи в Европа. Роден е в Иркутск, където приключва актьорско майсторство през 1995 година През 1998 година основава в Иркутск театралното студио " Пространство на играта ". Същата година е признат задочно постановка в Театралния институт " Шчукин ". От 1999 до 2001 година е учител по актьорско майсторство в Иркутския сценичен институт. В Москва идва през 2001 година и става популярен с постановките на пиесите му в " Театр.doc " и новия спектакъл " Практика ". Пиесата му " Кислород " е оповестена за манифест на новата драма, а през 2005 година Вирипаев, дружно със съидейници, основава Агенцията за креативен планове " Движение Кислород ". " Еуфория " е режисьорският му дебют в киното. Следва " Кислород " и новелата " Да усещаш " от алманаха " Късо съединяване ". Вирипаев е притежател на доста интернационалните и национални награди. На българските театрални фенове Иван Вирипаев е прочут с постановките на Галин Стоев " Археология на сънуването " ( " Сънища " ) и " Кислород ", както и с " Валентинов ден " на Явор Гърдев, " Битие 2 " на Николай Ламбрев-Михайловски и " Илюзии " на Младен Алексиев.
Аз, драматургът и режисьор Иван Вирипаев, бих желал да се обърна към дейците на съветската просвета във връзка ареста на моя другар и сътрудник, режисьора Кирил Серебреников.
Колеги, другари! Нека си кажем почтено, че карцерът на Кирил Серебреников още веднъж ще остане безнаказан за властта, която ръководи през днешния ден в Русия. Виждам, че мнозина от вас написаха писма в негова поддръжка, пристигнаха на митинга, дадоха изявленията и даже се обърнаха към президента. А това към този момент, простете, е трагикомично събитие. Та нали в това време болшинството от вас не престават да снимат своите филми, да слагат спектаклите си и да получават субсидии от Министерството на културата. Така или другояче, като сътрудничим на тази власт и си мислим, че със своето творчество и гражданската си позиция можем да променим нещо в тази страна и да дадем съгласно силите си своя принос за смяна, ние просто за следващ път мамим себе си и страната си. А това, простете, в действителност наподобява доста детско.
Като начало би било добре да кажем почтено каква и чия е тази власт. През 1917 година в Русия се прави въоръжен прелом и властта минава в ръцете на нелегално основаното държавно управление на " болшевиките ". Вземайки властта, тази група хора устройва кървясъл гнет срещу своите съграждани. Владимир Ленин и Йосиф Сталин са абсолютно нарушители и са почтени само за всеобщо наказание. От 1917 година до ден-днешен властта в Русия не се е сменила.
Днешната власт намерено наследява властта на терористичната организация на " болшевиките ". Паметниците на Ленин си стоят в съвсем всеки град, а тялото му лежи на Червения площад, да не приказваме за това, че се слагат бюстове и монументи на Сталин. Освен това властта намерено употребява атрибутите на терористичната организация на " болшевиките ": флагове, знаци, названия на улици с имената на главатарите на аления гнет, музиката на комунистическия химн (макар и с други слова) и така нататък
След разпада на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година в Русия не бе извършен всеобщ референдум за това каква и чия е в този момент Русия. И какво отношение има модерна Русия към противозаконната власт на " болшевиките ". Формално ние започнахме да се назоваваме Руска федерация, само че нашите държавни идеали наследиха идеалите на властта на " болшевиките ". Нямаше отказване от закононарушенията на Ленин и Сталин, не бе осъществено общо смирение. Ленин не е заровен и до този миг, а политическият знак " сърп и чук ", който в множеството цивилизовани страни е равноценен на фашистката свастика, участва и през днешния ден намерено в общественото пространство и като признак, и като сувенири, и като памет, която в нашата страна се уважава намерено. Достатъчно е да минеш по Стария Арбат, с цел да видиш по какъв начин там безусловно аленее от червени звезди, будьоновки, Лениновци и Сталиновци. Представете си, че в центъра на Берлин се продава фашистка символика в сходно обилие!
Но главният проблем е, че в съзнанието на руснаците и на болшинството от дейците на културата " болшевизмът " не е еднакъв на фашизма. В това наподобява е главният проблем на Русия и във връзка с вътрешното създаване на обществото, и в връзката с другите страни. Трябва да се разбере обаче, че освобождението на модерна Русия от нейната " болшевишка " идеология не се прави и заради обстоятелството, че днешната власт е правоприемник на тази противозаконна незаконна власт, която продължава да удържа контрола над обществото от времето на октомврийската гражданска война. Интересно е, че главният мотив на Владимир Путин, който оправдава завземането на територията на Крим и изобщо присъединяване на Русия в спора в Украйна, е аргументът, че в Украйна е осъществен държавен прелом, а на власт е пристигнала противозаконна политическа формация, само че нали таман това може да се каже и за Русия, в която днешната власт е директен правоприемник на противозаконната власт на терористичната формация на " болшевиките ". Във всеки случай формалният отвод от делата на комунистическия режим и от неговите атрибути, признаването на противозаконното ръководство на този режим, признаването на неговите закононарушения и възбраната на неговите атрибути и знаци не се случи. Именно отсам потеглят споровете с прибалтийските страни, с Полша и останалите страни от някогашния " соцлагер ". И точно заради това породи такова неприемане на модерна Русия и на съветския език в редица страни (Украйна, прибалтийските страни и др.), доколкото съветският език непосредствено се асоциира с властта, окупирала освен Русия, само че след Втората международна война и редица страни от Източна Европа. Разбира се, това отношение към съветския език би следвало да се промени, както преди години го направи следвоенна Германия, която изразходва големи средства и сили за отделянето на " всичко немско " от " всичко фашистко ". Но там е работата, че това не бе осъществено точно заради обстоятелството, че днешната власт е към момента правоприемник на властта на Сталин – власт, която намерено се договаря с хитлеристкото държавно управление, поддържа дейностите на фашистите в връзките си с други страни и даже сама взе участие във военните дейности, нападайки да вземем за пример през 1939 година Полша. Получава се по този начин, че тази власт в действителност ръководи Русия и до този миг. И в случай че в края на 90-те години и началото на XXI век тази позиция на властта се премълчаваше и се скриваше по някакъв метод, през днешния ден тя се демонстрира намерено.
Аз съм жител на Русия и считам Русия за своя Родина, за собствен дом. Дом, в който преди доста години нахлуват въоръжени хора и стартират да грабят, да убиват и насилват, да унищожават църкви и да унищожават вярата на хората в тяхната изначална духовна независимост. В реалност тези нарушители са към момента на власт. Не обичам да наскърбявам хората и не желая да огорчавам никого. В това число и хората на властта, тъй като те по-скоро, както се споделя, " не знаят, що вършат " /Лук. 23:34 Бел. ред./.
Но наблюдавайки откритата позиция на Русия по значими международни политически въпроси, аз въпреки всичко не мога да виждам равнодушно към каква обща злополука ни води тя. И то точно заради обстоятелството, че позицията на Русия през днешния ден намерено следва политическата позиция на комунистическия режим, отричайки доста неща единствено официално, да вземем за пример " сталинизма ", като в същото време продължава да смята комунистическия режим за следващия значим стадий в развиването на съветската страна, а не за нейни " черни времена " и трагическа неточност. А не признаеш ли своята неточност, няма по какъв начин да я поправиш, и по-точно – нямаш нужда да я поправяш.
И ето в този момент следващият случай, за жалост към този момент " нормален ", с следващия арест. А ние – дейците на културата – още веднъж пишем тези свои писма и се опитваме да разбираем на управляващите, че не са прави, опитваме се да реализираме правдивост и почитание. Но към кого се обръщаме и защо молим? Това е същото, като да молиш Сталин да елементарни на Мейерхолд, само че за какво лично Сталин да прости на който и да било? Сталин и неговият режим работят поредно и както се споделя на актуален език, " по собствен формат ". Простете, само че за мен е унизително да следя по какъв начин забележителният режисьор Алексей Учител, който се бори за своя филм с атакуващите го депутати и попове, умишлено не изрича никакви искания нито към властта, нито персонално към президента, като че ли депутатът или митрополитът са главната причина за това, което се случва с неговия филм. Нима в действителност по този начин смятате, Алексей Ефимович? Та нали за тази власт е изцяло обикновено това, което се случва с вашия филм? Пиша това, несъмнено, с почитание към вас и с болежка, наблюдавайки по какъв начин вие и други уважавани сътрудници за следващ път се домогвате до дотациите на Министерството на културата за своя следващ филм, който може би няма да ви забранят, тъй като в този момент ще бъдете по-внимателен и ще изберете по-проста и безобидна тематика. Вие какво, белким не разбирате, че Министерството на културата на Руската федерация отпред с днешния министър е правоприемник на същия този комунистически режим, единствено дето в този момент са по-доброжелателни и към този момент не по този начин жестоки, защото са ви дали позволение за разпространяване по екраните и не са ви разстреляли. И Кирил Серебреников не разстреляха, както Мейерхолд, а единствено обществено го оскърбиха и арестуваха. Значи в този момент времената са по-добри, по този начин ли?
Проблемът е там, че до момента в който ние водиме война с депутати, с ядосани попове и несправедливостта " по места ", освен нищо няма да се промени, само че дори противоположното, това ще даде на тази власт убеденост, че от нея зависи всичко.
Затова единственият път за избавление на нашия изстрадал народ от игото на ръководещата власт е промяната на тази власт и смяна на главната ценностна парадигма, която лежи в основите на живота и активността в тази страна.
По какъв метод? Аз персонално нямам доверие в насилието. То няма да докара до нищо положително. Затова единственото ни оръжие е образуването на публично мнение. Възпитанието на младото потомство в други полезности. И първото, което ние, дейците на културата, интелигенцията, прогресивните хора в Русия, можем да създадем, е да престанем да поддържаме тази власт. Не е нужно да получаваме всички тези държавни награди и да стискаме обществено пред камерите ръката на Владимир Путин. Нима вие, скъпи мои многоуважавани сътрудници и изтъкнати люде, не разбирате, че вашата игра на благородния " Шиндлер " и двойнственият ви живот в последна сметка доведоха Кирил Серебреников зад решетките?
Аз се познавам с доста авторитетни хора от разнообразни сфери (крупния бизнес, изкуството и науката), които са ми признавали своята позиция " да вършат всичко, което е по силите им, само че да не се демонстрират, с цел да продължат да вършат това, което вършат, до момента в който се смени тази власт ". Само че аз, простете, към този момент нямам доверие в целесъобразността на този способ. Нима не разбирате, че като помагате да вземем за пример на болните деца или влагате своите пари в частното обучение с цената на поддръжката на Путин, вие вършиме " мечешка услуга " на бъдещото потомство, което е насила да пораства и да се учи в учебните заведения в Русия при този режим? Режим, който напълно управлява просветителната система и я трансформира от " просвета " в " агитация ". Същото може да се каже и за дейците на науката и спорта. Нима в действителност се надявате на това, че скоро всичко някак ще се промени от единствено себе си, а вие в този момент би трябвало да вършите своята работа и да мълчите? И в какво е нашата работа? В научните открития? В спектаклите и филмите? Или основното ни дело е възпитанието на " свободния и открит за живота човек "?
През 2018 година ни предстоят президентски избори. Най-вероятно на тях още веднъж ще победи Владимир Путин, само че ние имаме една година, с цел да се опитаме оптимално да понижим рейтинга му и най-много да отслабим неговия престиж, престижа на цялата тази ръководеща идеология.
Мнозина от нас поддържат връзка с представители на крупния бизнес, ние знам в последна сметка какво неодобрение към властта съществува в тези кръгове, несъмнено, от страна на тези, които не са измежду най-близкото обграждане на президента. Ала страхувайки се да не изгуби огромните си пари, бизнесът се крие и мълчи, и се надява да преживее това време, като за всеки случай изнася капиталите си отвън граница.
Та нали в края на краищата ви е добре известно на какво се крепи тази власт и по какъв начин е устроена тя. Владимир Путин е поръчител на някаква непоклатимост и ред за това близко обграждане, което може да заработва своите капитали при съществуващия порядък. Но единствено щом настоящият президент изгуби своя надзор над масите, той незабавно ще стане непотребен даже на околните му другари, тъй като взирайки се в лицата на тези хора, виждаме ясно какви полезности имат те – единствено прагматични.
Властта в Русия може да се смени по ненасилствен метод, даже без да се върви на манифестации. Нужно е просто да престанем да насочваме своята персонална сила в поддръжка на тази власт. Да не стискаме ръцете им пред телевизионните камери, да не се показваме на общи мероприятия, да не загатваме семейството на настоящия президент в пресата, тъкмо както самият той, по съвета на своята пиар работа, при никакви условия не загатва семейството " Навални ", и, несъмнено, никога да не участваме в неговата предизборна акция.
Знам, че за мнозина от вас не би било елементарно да създадат всичко това, само че съм убеден, че е допустимо. За тази една година, имайки въпреки всичко неоспоримо въздействие върху огромно количество хора, а от време на време явявайки се престижи за милиони, вие можете значително да отслабите позицията на Путин и неговата власт в очите на нашите жители, най-много измежду младежта. И в случай че Владимир Путин победи на изборите към този момент не с такова количество гласове, на каквото разчита, то позицията му в очите на хората, които стоят зад него, ще бъде мощно отслабена. И от този миг ще стартира бавното угасване на силите на тази власт.
При това не е нужно да рискувате и да заявявате намерено своята позиция, както в този момент го върша аз.
Властта е доста жестока и способна на всичко. Достатъчно е единствено да престанете да поддържате властта, доколкото е допустимо. Не " пиарствайте " на тази власт. Не я хвалете, не асоциирайте своето дело с делата на тази власт, игнорирайте я с всички вероятни сили, не ѝ помагайте по никакъв метод и ние ще забележим, че това ще има своя резултат. Защото цялата работа е в силата: накъдето е ориентирана тя, там и се намира. Затова не я насочвайте в поддръжка на виталната мощ на тази власт и нейната мощ ще отслабне. От друга страна, дано насочим своята сила и престиж за развенчаване на цялата тази " болшевишка идеология ", дано на всички места и колкото е допустимо по-често да приказваме за това какви закононарушения срещу човечеството са направили Ленин и Сталин, а по този начин също и цялата им комунистическа партия. Нека все по-често и по-често приказваме за това, че паметниците на Ленин, непокътнати в цяла Русия, са монументи на палач. При това обаче не трябва да се оскърбява паметта на хората, отдали своя живот в работа на Родината и народа. Но известната концепция, че Сталин е спечелил Втората международна война, би трябвало да бъде опровергана. Руският народ, както и народите на Европа, станаха жертва на безчовечната машина на хитлеризма и сталинизма. Сталин не е спечелил войната, той реализира успеха с телата на милиони хора, наши татковци и предци, които в действителност са направили храбър героизъм. Не бива да забравяме, че мнозина от тях са тръгвали в офанзива под дулата на съветските автомати. За това също би трябвало да се приказва, доколкото е допустимо. Втората международна война е голяма човешка покруса, която днешната власт безсъвестно употребява като примамка на кукичката, на която е уловен съветският народ. И е болно да се гледа по какъв начин на 9 май, вместо тишина и тъга, по Червения площад шестват машините на гибелта, а вождовете на ръководещата партия стоят паралелно до натрупа на непогребания Ленин и подвигат в очите на жителите своя политически рейтинг, наричайки това национализъм.
Обобщавайки казаното, бих желал още един път да обърна вашето внимание върху това, че точно заради нашата небрежност, боязън, безнаказаност, леност и нарцисизъм ние имаме властта, която имаме. Основното, което сме длъжни да създадем през днешния ден, е да повярваме в своята мощ, а тя, повярвайте, е голяма. Насилието, революцията, държавните преврати – нищо от това няма да ни донесе благополучие и няма да направи този свят по-добър, само че отводът да поддържаме насилието обезпечено ще ни донесе позитивен резултат, образец за което са Индия и пътят на великия Ганди.
Аз съм надалеч от политиката и в никакъв случай не съм се занимавал с политика, само че в този момент усещам, че е пристигнало времето, че фактически има късмет да се промени нещо, тъй като повече по този начин не трябва. Затова през тази година бих желал да посветя своето внимание и своята сила на това, към което приканвам и своите сътрудници. Лично аз имам напълно неголяма зрителска публика, само че пък с убеденост мога да кажа, че моите фенове са хора, които не са равнодушни към своя живот и към живота на нашата планета. И основното, моите фенове са доста дейни и неравнодушни хора. Ще се старая да се равня по тях. И в случай че всички ние се обединим и престанем да поддържаме насилието, ще успеем да създадем нещо за бъдещето на своята страна и изобщо на света. Да стартираме с тези избори за президент и да забележим какво ще се получи. Да вършим своето дело без експанзия, без яд, без предпочитание за възмездие, а просто тъй като сме родени, с цел да създадем живота на тази планета малко по-добър. И за свободата на Кирил Серебреников, несъмнено!
Иван Вирипаев (1974) е измежду най-известните млади драматурзи в Европа. Роден е в Иркутск, където приключва актьорско майсторство през 1995 година През 1998 година основава в Иркутск театралното студио " Пространство на играта ". Същата година е признат задочно постановка в Театралния институт " Шчукин ". От 1999 до 2001 година е учител по актьорско майсторство в Иркутския сценичен институт. В Москва идва през 2001 година и става популярен с постановките на пиесите му в " Театр.doc " и новия спектакъл " Практика ". Пиесата му " Кислород " е оповестена за манифест на новата драма, а през 2005 година Вирипаев, дружно със съидейници, основава Агенцията за креативен планове " Движение Кислород ". " Еуфория " е режисьорският му дебют в киното. Следва " Кислород " и новелата " Да усещаш " от алманаха " Късо съединяване ". Вирипаев е притежател на доста интернационалните и национални награди. На българските театрални фенове Иван Вирипаев е прочут с постановките на Галин Стоев " Археология на сънуването " ( " Сънища " ) и " Кислород ", както и с " Валентинов ден " на Явор Гърдев, " Битие 2 " на Николай Ламбрев-Михайловски и " Илюзии " на Младен Алексиев.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ