Ламбо би заплюл Морфов
Открито писмо до Александър Морфов:
Ако Стефан Данаилов през днешния ден беше жив сигурно щеше да Ви заплюе изразително в лицето не зад, а пред кулисите на Народния спектакъл.
Господине,
пиша Ви от Европейската столица на културата Пловдив.
В този осемдесет древен град културата е свят олтар, в който няма място за политика.
Като режисьор и артист няма по какъв начин да не си спомняте международния сценичен фестивал „ Сцена на кръстопът “ стартирал през 1996г., тъй като сте записал не едно присъединяване в стратегиите му. Тази година следва 27-то му издание.
Интересното с този фестивал беше рекордно късото време за взимане на решението той да се организира на пловдивска сцена…
…В кметския си кабинет имах сериозна работна среща, която одеве бе стартирала. Влезе секретарката и ме уведоми дискретно, че в общината по значим въпрос е дошъл Стефан Данаилов и се намира в приемната ни стая.
Извиних се на гостите и отидох при него, а огромният актьор барабани с пръсти върху една директория на коляното му.
– Слушам, господин Данаилов, само че съм във значима среща и имаме единствено 2 минути.
– Е, по какъв начин да обясня една хубава работа единствено за 2 минути?
– Г-н Данаилов, в случай че тази работа за която сте тук, е толкоз хубава ще ни стигнат и единствено 20 секунди. Давайте напряко.
– Замислили сме със Сотир Майноловски един прекрасен сценичен фестивал – интернационален, ще се споделя „ Сцена на кръстопът “. Предложих го на кмета на Плевен – Румен Петков да го създадем в Плевен, а той ми сподели да не го занимавам тъй като в този момент партията ни била на кръстопът, а си имал и задоволително други проблеми и не му било изобщо, но никак до моя кръстопът.
Напуснал кабинета на плевенския кмет и непосредствено през Балкана тръгнал за Пловдив.
Прекъснах го.
– Г-н Данаилов, вие в Плевен може и да сте на кръстопът с вашата партия, само че ние в Пловдив с нашата партия от дълго време сме на правия път. Позвъних на зам. кмета по-културата Бадев:
– Наско, при мен е господин Данаилов с доста забавен план, започвайте работа по-него. Помолих секретарката да го придружи до зам. кмета.
– Ама единствено минута още, да кажа две думи за концепцията – изправи се Стефан Данаилов.
– Разбрах я, щом сте се захванал вие ще стане фестивал.
Излязох.
Изпратих гостите си. Като се върнах Бадев ме чакаше пред кабинета ми.
– Ламбо моли като се освободиш, единствено за 30 – 40 минути да ти опише малко детайлности по концепцията другояче няма да се заеме с плана.
– Къде е?
– Чака в „ Ротондата “.
– Добре, отиваме!
Ламбо беше със Сотир Майноловски и бутилка уиски на масата. Много е красноречив, огромен компаньор, признавам. Започна да показва концепцията си. На първия час го прекъснах.
– Няма да стане. Ако смяташ да ме занимаваш часове с една концепция за сценичен фестивал, който ще заеме от културния ни календар еднократно някакви си двайсетина дни няма смисъл. Приятелю, ти в тоя поминък не си еднодневка. Желанието ми е да създадеш годишна демонстрация, която да стане една от перлите в короната на пловдивската просвета. Такава перла, че да свети дълги години под тепетата на този град, а ти можеш.
– Слушай бе пич, ти напряко ме довърши. От Плевен до тук си мислих същото, но по какъв начин да ти го кажа първоначално. Знам ли Ви вас седесарите какъв брой разбирате от просвета?
– По всичко проличава че малко повече от бесепарите в Плевен!
Засмя се и тупайки ме по рамото се вживя в новото предизвикателство за годишна театрална демонстрация.
Стана страховит фестивал. Всяка година при започване на есента многочислена аудитория от цялата страна цялостни залата на пловдивския спектакъл и Вие господин Морфов сте освен очевидец само че и участник в тези събития.
Години по-късно Ламбо стана министър на културата и сътвори камерната зала в „ Драмата “.
Съдбата ни събра през 2017 г. като депутати в 44-тото Народно заседание. За страдание в края на ноември, 2019-та той умря.
Създадохме предприемчив комитет отпред с ръководителя на парламентарната комисия по просвета Вежди Рашидов. Той пък бе министърът на културата в мандата на ГЕРБ, който бе възстановил изгорелия преди него до основи пловдивски спектакъл.
В инициативния комитет наред с дългогодишния спомоществовател на фестивала Димитър Георгиев, и шефът му Димитър Малашинов влязохме и ние с артиста Евгени Будинов. Той като деен член на комисията по просвета в Народното събрание и възпитаник на „ Мастера “.
Нямаше случай, в който Стефан Данаилов да не влезе в парламентарната зала и да не се спре при нас двамата с няколко топли думи.
Инициативният ни комитет изиска официално от Министерството на културата камерната зала в трагичен спектакъл Пловдив да носи името на именития български артист Стефан Данаилов. Искането ни бе почетено, а през днешния ден от фасадата на залата барелефа на Ламбо посреща взискателна театрална аудитория от цялата страна…
Др. Морфов, с каруцарското си мислене надали ще разберете по какъв начин трима „ герберски “ и един „ червен “ отпадък са посочили в едни разделни времена като днешните, че българската просвета и изкуство стоят доста по-високо от партизанските пристрастености и политическата шмекерия.
Сигурен съм, че поради нечистоплътното Ви осъществяване на самозабравило се новобогаташ посягайки на достойнството и достолепието на един надарен млад артист като Евгени Будинов, Ламбо щеше безусловно да Ви заплюе в лицето и то не зад, а пред кулисите…
В тази гнусна обстановка, с която си навлякохте презрението на не малко хора може би имате един единствен излаз експериментиран преди към 250 години от Пиер дьо Бомарше:
Да опитате да се измъкнете като обявите, че в този случай сте си сложил за цел да режисирате и изиграете ролята на един приключен долен човек обитаващ театралните коридори. Може и някой да се върже, тъй като осъществяването ви беше блестящо…
Спас Гърневски
Ако Стефан Данаилов през днешния ден беше жив сигурно щеше да Ви заплюе изразително в лицето не зад, а пред кулисите на Народния спектакъл.
Господине,
пиша Ви от Европейската столица на културата Пловдив.
В този осемдесет древен град културата е свят олтар, в който няма място за политика.
Като режисьор и артист няма по какъв начин да не си спомняте международния сценичен фестивал „ Сцена на кръстопът “ стартирал през 1996г., тъй като сте записал не едно присъединяване в стратегиите му. Тази година следва 27-то му издание.
Интересното с този фестивал беше рекордно късото време за взимане на решението той да се организира на пловдивска сцена…
…В кметския си кабинет имах сериозна работна среща, която одеве бе стартирала. Влезе секретарката и ме уведоми дискретно, че в общината по значим въпрос е дошъл Стефан Данаилов и се намира в приемната ни стая.
Извиних се на гостите и отидох при него, а огромният актьор барабани с пръсти върху една директория на коляното му.
– Слушам, господин Данаилов, само че съм във значима среща и имаме единствено 2 минути.
– Е, по какъв начин да обясня една хубава работа единствено за 2 минути?
– Г-н Данаилов, в случай че тази работа за която сте тук, е толкоз хубава ще ни стигнат и единствено 20 секунди. Давайте напряко.
– Замислили сме със Сотир Майноловски един прекрасен сценичен фестивал – интернационален, ще се споделя „ Сцена на кръстопът “. Предложих го на кмета на Плевен – Румен Петков да го създадем в Плевен, а той ми сподели да не го занимавам тъй като в този момент партията ни била на кръстопът, а си имал и задоволително други проблеми и не му било изобщо, но никак до моя кръстопът.
Напуснал кабинета на плевенския кмет и непосредствено през Балкана тръгнал за Пловдив.
Прекъснах го.
– Г-н Данаилов, вие в Плевен може и да сте на кръстопът с вашата партия, само че ние в Пловдив с нашата партия от дълго време сме на правия път. Позвъних на зам. кмета по-културата Бадев:
– Наско, при мен е господин Данаилов с доста забавен план, започвайте работа по-него. Помолих секретарката да го придружи до зам. кмета.
– Ама единствено минута още, да кажа две думи за концепцията – изправи се Стефан Данаилов.
– Разбрах я, щом сте се захванал вие ще стане фестивал.
Излязох.
Изпратих гостите си. Като се върнах Бадев ме чакаше пред кабинета ми.
– Ламбо моли като се освободиш, единствено за 30 – 40 минути да ти опише малко детайлности по концепцията другояче няма да се заеме с плана.
– Къде е?
– Чака в „ Ротондата “.
– Добре, отиваме!
Ламбо беше със Сотир Майноловски и бутилка уиски на масата. Много е красноречив, огромен компаньор, признавам. Започна да показва концепцията си. На първия час го прекъснах.
– Няма да стане. Ако смяташ да ме занимаваш часове с една концепция за сценичен фестивал, който ще заеме от културния ни календар еднократно някакви си двайсетина дни няма смисъл. Приятелю, ти в тоя поминък не си еднодневка. Желанието ми е да създадеш годишна демонстрация, която да стане една от перлите в короната на пловдивската просвета. Такава перла, че да свети дълги години под тепетата на този град, а ти можеш.
– Слушай бе пич, ти напряко ме довърши. От Плевен до тук си мислих същото, но по какъв начин да ти го кажа първоначално. Знам ли Ви вас седесарите какъв брой разбирате от просвета?
– По всичко проличава че малко повече от бесепарите в Плевен!
Засмя се и тупайки ме по рамото се вживя в новото предизвикателство за годишна театрална демонстрация.
Стана страховит фестивал. Всяка година при започване на есента многочислена аудитория от цялата страна цялостни залата на пловдивския спектакъл и Вие господин Морфов сте освен очевидец само че и участник в тези събития.
Години по-късно Ламбо стана министър на културата и сътвори камерната зала в „ Драмата “.
Съдбата ни събра през 2017 г. като депутати в 44-тото Народно заседание. За страдание в края на ноември, 2019-та той умря.
Създадохме предприемчив комитет отпред с ръководителя на парламентарната комисия по просвета Вежди Рашидов. Той пък бе министърът на културата в мандата на ГЕРБ, който бе възстановил изгорелия преди него до основи пловдивски спектакъл.
В инициативния комитет наред с дългогодишния спомоществовател на фестивала Димитър Георгиев, и шефът му Димитър Малашинов влязохме и ние с артиста Евгени Будинов. Той като деен член на комисията по просвета в Народното събрание и възпитаник на „ Мастера “.
Нямаше случай, в който Стефан Данаилов да не влезе в парламентарната зала и да не се спре при нас двамата с няколко топли думи.
Инициативният ни комитет изиска официално от Министерството на културата камерната зала в трагичен спектакъл Пловдив да носи името на именития български артист Стефан Данаилов. Искането ни бе почетено, а през днешния ден от фасадата на залата барелефа на Ламбо посреща взискателна театрална аудитория от цялата страна…
Др. Морфов, с каруцарското си мислене надали ще разберете по какъв начин трима „ герберски “ и един „ червен “ отпадък са посочили в едни разделни времена като днешните, че българската просвета и изкуство стоят доста по-високо от партизанските пристрастености и политическата шмекерия.
Сигурен съм, че поради нечистоплътното Ви осъществяване на самозабравило се новобогаташ посягайки на достойнството и достолепието на един надарен млад артист като Евгени Будинов, Ламбо щеше безусловно да Ви заплюе в лицето и то не зад, а пред кулисите…
В тази гнусна обстановка, с която си навлякохте презрението на не малко хора може би имате един единствен излаз експериментиран преди към 250 години от Пиер дьо Бомарше:
Да опитате да се измъкнете като обявите, че в този случай сте си сложил за цел да режисирате и изиграете ролята на един приключен долен човек обитаващ театралните коридори. Може и някой да се върже, тъй като осъществяването ви беше блестящо…
Спас Гърневски
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ