Сърбия откри едно от най-големите находища на злато на границата с България
„ Открито е златно находище в Сърбия, което по предварителни изследвания е едно от стоте най-големи в света. “ Това изявление на президента на Сърбия Александър Вучич сложи началото на спекулации за местоположението на това място, написа сръбският „ Новости “.
Вучич сподели в понеделник, че към момента не може да разкрие точното местонахождение, което към този момент знаят единствено той и министър председателят Ана Бърнабич. На професионалната общност е известно, че най-големите количества злато се намират в Източна Сърбия и че в тази част на страната сега се организират най-интензивните изследвания.
„ Там златото се намира като съпътстваща суровина в медните залежи “, споделя заместник-директорът на Геоложкия институт на Сърбия Предраг Миятович.
Това е в границите на Тимочко-магматичния комплекс, а най-интензивните изследвания са в сектора Майданпек-Бор и югоизточно от Бор към зоната Долна Невля, на границата с България.
В началото на януари Вучич сподели, че залежи на злато и калциев карбонат са открити в две от най-бедните общини в югоизточната част на Сърбия и разкри, че калцит е открит в Гаджин хан. Междувременно основаната в Канада мултинационална компания Dundee Precious Metals INC заяви, че в находището Чока Ракита, в община Жагубица, е намерено богато златно находище, чийто размер е авансово избран на 10 милиона кубически метра. Като се има поради, че Жагубица се намира в източната част на Сърбия, може да се допусна, че това не е мястото, за което президентът приказва при започване на месеца, като акцентира, че местоположението е в югоизточната част на Сърбия. В геоложките среди не е известно коя компания е разкрила такова богато бъдещо златно находище. Както декларира Миятович, в случай че изследването на запасите се прави от самата компания, а не е наето от някой извън, тогава малко хора са осведомени с резултатите от него. Той уточни, че в югоизточната част на страната има към 30 места, където непознати компании изследват злато.
„ Около 90% от правата за изследване в тази част на Сърбия включват злато в композиция с мед, сребро, олово или цинк “, сподели Миятович пред " Новости ". „ Това е основно в региона на общините Босилеград, Търговище, Сурдулица, източните елементи на община Враня, Църна Трава и на юг в Медведжа и Лебан.
Според него Сърбия има обилни ресурси от злато, като съгласно последните оценки на Геоложката работа има 250 тона в съществуващи находища и 150 тона в евентуални залежи. След последните открития, като Чукару Пеки, както прибавя той, жестоко може да се пресметна, че страната има ресурси от към 500 тона.
„ От това злато в рудата, след обработка, се вършат златни кюлчета или капиталово злато “, показва Миятович. „ Ако това движение на употреба обаче продължи, ще отнеме няколко века, до момента в който цялото това злато бъде обработено “.
По данни на Министерството на енергетиката злато сега се изследва на повече от 80 места в Сърбия, най-вече от задгранични компании. Откриването на нови количества рудни ресурси от злато, мед и други потребни изкопаеми е от огромно значение за страната.
„ Новото минно оборудване способства за наемането на избран брой миньори, инженери, геолози, технолози “, споделя Миятович. „ Там постоянно работят над 100 души, според от размера на находището “.
Държавата има голям брой изгоди от изследването до самата употреба, тъй като за всеки от тези процеси в бюджета отива избрана такса. След това суровината се таксува, а посредством налози в държавната хазна влизат свежи пари. Също по този начин във етапа на изследване всички компании, които изследват, заплащат такса на квадратен километър за пространството, на което го вършат.
„ Добивът се уголемява освен в Сърбия, само че и в света “, споделя заместник-директорът на Геоложкия институт Предраг Миятович. „ На скорошната среща на всички европейски геоложки институции в Брюксел бяха изнесени данни, че сега в света се влагат 1,8 трилиона $ в добива. В Европа се влагат 73,7 милиарда евро за към 100 плана на разнообразни стадии. Предлага се през идващия интервал тази цифра да бъде увеличена до 100 милиарда евро. Най-известната златна мина се намира в Южна Африка заради размера на находището и най-дълбоката употреба, повече от 3 километра.
Вучич сподели в понеделник, че към момента не може да разкрие точното местонахождение, което към този момент знаят единствено той и министър председателят Ана Бърнабич. На професионалната общност е известно, че най-големите количества злато се намират в Източна Сърбия и че в тази част на страната сега се организират най-интензивните изследвания.
„ Там златото се намира като съпътстваща суровина в медните залежи “, споделя заместник-директорът на Геоложкия институт на Сърбия Предраг Миятович.
Това е в границите на Тимочко-магматичния комплекс, а най-интензивните изследвания са в сектора Майданпек-Бор и югоизточно от Бор към зоната Долна Невля, на границата с България.
В началото на януари Вучич сподели, че залежи на злато и калциев карбонат са открити в две от най-бедните общини в югоизточната част на Сърбия и разкри, че калцит е открит в Гаджин хан. Междувременно основаната в Канада мултинационална компания Dundee Precious Metals INC заяви, че в находището Чока Ракита, в община Жагубица, е намерено богато златно находище, чийто размер е авансово избран на 10 милиона кубически метра. Като се има поради, че Жагубица се намира в източната част на Сърбия, може да се допусна, че това не е мястото, за което президентът приказва при започване на месеца, като акцентира, че местоположението е в югоизточната част на Сърбия. В геоложките среди не е известно коя компания е разкрила такова богато бъдещо златно находище. Както декларира Миятович, в случай че изследването на запасите се прави от самата компания, а не е наето от някой извън, тогава малко хора са осведомени с резултатите от него. Той уточни, че в югоизточната част на страната има към 30 места, където непознати компании изследват злато.
„ Около 90% от правата за изследване в тази част на Сърбия включват злато в композиция с мед, сребро, олово или цинк “, сподели Миятович пред " Новости ". „ Това е основно в региона на общините Босилеград, Търговище, Сурдулица, източните елементи на община Враня, Църна Трава и на юг в Медведжа и Лебан.
Според него Сърбия има обилни ресурси от злато, като съгласно последните оценки на Геоложката работа има 250 тона в съществуващи находища и 150 тона в евентуални залежи. След последните открития, като Чукару Пеки, както прибавя той, жестоко може да се пресметна, че страната има ресурси от към 500 тона.
„ От това злато в рудата, след обработка, се вършат златни кюлчета или капиталово злато “, показва Миятович. „ Ако това движение на употреба обаче продължи, ще отнеме няколко века, до момента в който цялото това злато бъде обработено “.
По данни на Министерството на енергетиката злато сега се изследва на повече от 80 места в Сърбия, най-вече от задгранични компании. Откриването на нови количества рудни ресурси от злато, мед и други потребни изкопаеми е от огромно значение за страната.
„ Новото минно оборудване способства за наемането на избран брой миньори, инженери, геолози, технолози “, споделя Миятович. „ Там постоянно работят над 100 души, според от размера на находището “.
Държавата има голям брой изгоди от изследването до самата употреба, тъй като за всеки от тези процеси в бюджета отива избрана такса. След това суровината се таксува, а посредством налози в държавната хазна влизат свежи пари. Също по този начин във етапа на изследване всички компании, които изследват, заплащат такса на квадратен километър за пространството, на което го вършат.
„ Добивът се уголемява освен в Сърбия, само че и в света “, споделя заместник-директорът на Геоложкия институт Предраг Миятович. „ На скорошната среща на всички европейски геоложки институции в Брюксел бяха изнесени данни, че сега в света се влагат 1,8 трилиона $ в добива. В Европа се влагат 73,7 милиарда евро за към 100 плана на разнообразни стадии. Предлага се през идващия интервал тази цифра да бъде увеличена до 100 милиарда евро. Най-известната златна мина се намира в Южна Африка заради размера на находището и най-дълбоката употреба, повече от 3 километра.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ