Могат ли древните книги да станат източник на медицински открития?
Откритието, което неотдавна получи Нобелова премия за медицина , не би учудило лекарите на Древен Китай. Китайският фармаколог Йоуйоу Ту през 70-те години е разкрила препарата артемизинин, който лекува малария.
Но растението, от което е получено това вещество, сладостен пелин (Artemisia annua L), е употребявано за лекуване на тресчица, в това число провокирана от малария, още през III или IV век.
Йоуйоу Ту е изобретила лекарството против малария, четейки текстове по обичайната китайска медицина, където са разказани билкови предписания.
Пътят към откритието и признанието бил доста сложен, тъй като било належащо да се тестват стотици типове растения. Освен това политическата атмосфера в Китай през 70-те години не била елементарна. Нейната непримиримост обаче се оправдала. Артемизинин в този момент е значим противомалариен препарат.
Нейната история е необикновена за актуалната медицина. Но артемизинин надалеч не е единственото лекарство, получавано от растения. Друго лекарство против малария – хинин – бил получаван от кората на дървото Оfficinalis L, растящо в тропическите гори на Южна Америка. Обезболяващото вещество морфин се получава от опиумния мак (Papaver somniferum L), а отровата стрихнин – от дървото Strychnos nux-vomica L.
Тези растения се ползвали в медицината в продължение на епохи и даже хилядолетия, преди химиците да съумеят да изолират най-активните съставни елементи.
Възможно ли е медиците да открият нови медикаменти, просто като изучат античните медицински трактати , както го е направила Йоуйоу Ту? Отговорът на този въпрос е нееднозначен. Старинните фармакологични текстове на китайски, арабски, гръцки или различен античен език мъчно се учат по редица аргументи.
