Откритие на сръбските археолози доказва, че през XIV в. Ниш

Откритие на сръбските археолози потвърждава, че през XIV в. Ниш и Пирот били български градове
Тази година има две значими годишнини, отбелязващи героичната ера на Второто българско царство. Една от тях е 3 юни 1395 година, когато се навършиха 630 години от мъченическата гибел на Иван Шишман,
последния цар на Търновското царство, погубен от турците пред вратите на последния му град Никопол.
Другата е 26 октомври 1185 година, денят, на който избухва освободителното въстание на братята Петър и Асен против византийската власт, след като този месец се навършат 840 години. В идващите седмици ще продължа с прекъснатия поради огромните археологически открития
на Перперикон роман за „ златния век “ на България през ХІV в.
В повествованието си за епохата на великия цар Иван Александър Асен стигнах до възкачването му на престола през 1331 година Тогава след протеста на българските боляри, от Търновград са прогонени цар Иван Стефан и майка му Анна-Неда, наложени от сърбите след тежкия погром на българската войска при Велбъжд от 1330 година В родовата цитадела на Шишмановци Видин обаче остава чичото на Иван Александър, Белаур, който при междуособицата е подкрепял сръбските протежета. Според византийския създател Йоан Кантакузин той „ недоволен против него
и като лишил [от Иван Александър] част от царството, бил безмилостен и грубо опустошавал страната “.
Допреди четвърт век, заради липса на сведения, се смяташе, че войната сред двамата продължава цели пет години. Нова светлина върху този епизод от средновековната история на България хвърли едно значимо изобретение на сръбските учени при Станичене – неголямо село край автомагистралата сред Пирот и Ниш.
Стана по този начин, че в края на предишния век и аз взех присъединяване в
разтълкуването на неповторимата находка. Това се случи, откакто в 1997 година научих за дребния храм край Пирот и откритите по-рано при реставрационни действия чудни стенописи от ХІV в. Но най-неочаквано се оказва наличието на неприятно непокътнатия ктиторски надпис. От оживялото излиза наяве, че храмът е
повдигнат и изписан по заръка на видните български боляри Арсений,
Ефимия и Константин при ръководството на благоверния цар Иван Александър и неговия чичо и наместник в региона, господин Белаур. Годината на създаване е видна, само че е изличена нужната за тъкмо датиране цифра на индиктиона –15-годишния цикъл на византийската календарна година. Тъй като тя стартира на 1 септември, се приема,
че църквата при Станичене е съградена сред 1 септември 1331 и 31 август 1332 година
Край храма археолозите попадат и на зидан гроб, в който ненадейно намират прелестни златовезани одежди с монограми на българския цар Иван Александър Асен. Ето за какво през октомври 1998 година аз към този момент пътувах за разкъсваната от войни Югославия,
която изживяваше последните си месеци. Моята основна цел бе тайнствената църквица
край Станичене и фондохранилищата на музея в Белград. Никога няма да не помни облиците на десетимата горди средновековни аристократи – мъже и дами, нарисувани в църквата „ Св. Никола “. В централната част на храма са ктиторите-монаси Арсений и Ефимия, основният донор Константин и неговата брачна половинка, синът им Крубан, както и голям брой техни родственици. С изключение на духовните лица всички останали
са облечени в луксозни извезани със злато одежди и отрупани със скъпоценни украшения.
Вече бях виждал нещо сходно още веднъж в българските Западни околности на Югославия. Църквата в с. Долна Каменица е на към 30 км от Станичене и е издигната също през ХІV в. Нейните фрески показват изображенията отново на десетима български боляри от епохата. Това са ктиторът, жена му,
братя и родственици, всички облечени във превъзходни аристократични костюми.
До тях са показани назначеният от Търновград шеф на региона, диктатор Михаил, и неговата брачна половинка. Най-разпространеното мнение, че той е наследник на цар Михаил ІІІ Шишман Асен и управлявал обширната област сред Видин и Ниш във второто десетилетие на ХІV в.
Дрехите на Константин и жена му в Станичене са покрити с извезани със златна сърма
двуглави орли. В българския царски двор такива костюми можели да носят единствено представители на трите най-висши болярски степени – кесар, севастократор и диктатор. Така се демонстрира връзката със самодържеца, който единствен можел да носи двуглави орли върху пурпурните си ботуши и да стъпва върху червени възглавнички с сходни изображения. Според учените Константин имал сан на кесар или
севастократор и упражнявал властта от името на българския цар в Нишко-Пиротския регион.
Информацията се добавя от находката в упоменатия гроб, където археолозите събират частите от пребогатата златоткана дреха, декорирана със сребърни позлатени копчета. По одеждите са непокътнати неповторими изображения на двуглави орли,
птици, елени и декоративни орнаменти, както и златовезани подписи,
в който се чете името на цар Иван Александър. Знаейки това, след визитата в Станичене отпътувах за Белград, където реставраторката Александра Нитич бе общителна да разреши да видя текстилните остатъци. Бях очарован от прелестните изображенията, а златните монограми на цар Иван Александър се оказаха цели шест. По-късно съумях да ги обявявам и те се оказаха скъп извор за българската история. Монограмите се развързват като подписи на царя с текст: „ Иван Александър, цар на българи и на гърци “.
Знае се, че владетелят приема тази купа след успеха над ромеите при Русокастро в 1332 година
През ХІV в. монограмите по златовезаните костюми са белег за благосъстоятелност и без подозрение дрехата от Станичене е била владеене на самия цар Иван Александър. Ясно е, че той няма по какъв начин да е заровен в покрайнините на Пирот и по тази причина разковничето на загадката се крие в един забавен феодален бит.
Във Византия императорите дарявали свои персонални облекла на видни
аристократи в символ на изключително разположение, а тези нрави се пренесли в българския и сръбския владетелски двор. Обичаят е разказан добре в описа на ромейския посланик Теодор Метохит за визитата му при сръбския крал Стефан Урош ІІ Милутин през 1299 година В края на визитата монархът подарил на Теодор Метохит най-хубавата дреха, който е носил единствено един път,
и го опасва с позлатен болярски колан, който пък е слагал най-вече пъти.
След като разполагаме с тази информация, може да се опитаме да идентифицираме заровения в гроба български благородник. Цветът на плата и съществуването на двуглави орли насочват към най-високите степени в държавната подчиненост – севастократор, кесар или диктатор. Първите откриватели
на Станичене допускат,
че покойникът е изобразеният в стенописите основен ктитор на храма Константин. Като български шеф на Нишко-Пиротския регион той е бил кесар или севастократор. Напоследък се утвърждава мнението, че заровеният е порасналият наследник Крубан, направил отлична кариера по време на дългото царуване на Иван Александър Асен.
Находките от църквата „ Св. Никола “ край Станичене разрешават
да се създадат значими исторически заключения. Според ктиторския надпис царят се помирил с чичо си Белаур още преди 31 август 1332 година и го назначил да ръководи от негово име региона сред Видин и Ниш. Не е ясно дали това се е случило със мощ или посредством средствата на дипломацията. Така
маркираният в текста „ господин Белаур “ наследява диктатор Михаил,
чиито лик е изписан в църквата в с. Долна Каменица. Пряката власт в най-западната част на огромната област, в която са се намирали значими български градове като Ниш, Свърлиг и Пирот, пък била упражнявана от болярската фамилия, чиито представители са показани в стенописите на храма „ Св. Никола “. Със сигурност тази картина се запазила по време на цялото царуване на Иван Александър Асен.