Сензационна находка от Перперикон
Открит ли е нов вид на българския царски герб от XIV век
Скалният град Перперикон не остава обратно през тазгодишното горещо археологическо лято. От месец насам там се организира най-голямата акция от години насам, целяща да бъде проучено цялото пространство от Акропола до Голямата базилика в Южния квартал. Тя ще продължи цели четири месеца, а на обекта работят 60 души. В момента археолозите изследват горните пластове, където се открива един от средновековните квартали на Перперикон от епохата на Второто българско царство.
Само преди дни бе открита следващата сребърна монета на цар Иван Александър Асен, свидетелстваща за сполучливата война на България против Византийската империя от 1344 година, когато са завладяни Източните Родопи, а в Перперикон е назначен царски архонт. За тази българска военна акция свидетелства открития на Перперикон златен щемпел, скрепвал царска грамота на великия държател.
Новооткритият герб с лъв от Перперикон
И не щеш ли в този момент се появи още една забележителна находка. Вчера бе открита коланна апликация от бронз с изтънчено изпълнено релефно изображение на лъв. Но това не е какво да е изображение, а хералдически знак. В хералдиката този вид се назовава lion passant или „ лъв в придвижване “ и се открива в гербовете на разнообразни западноевропейски благородници от XIII-XIV в. Например безусловно идентични с открития на Перперикон лъв са тези от гербовете на британския барон сър Джон Гифърд и на немските графове декор Щауфенберг от същата ера. Те си наподобяват по позата на задните и вдигнатите в устремно придвижване предни лапи, присъщата извита опашка с пискюл най-после и изключително – по изплезения език!
Въпросът за появяването на хералдиката в България през ХІІІ-ХІV в. не е решен еднопосочно. Сигурно е обаче, че в цяла серия западноевропейски гербовници от ХV-ХVІІ в. като герб на Българското царство единомислещо се изобразяват три сложени един над различен хералдически лъва. А същата комбинация се вижда в описанието и рисунката на неизвестен арабски странник, минал през Търновград в края на ХІV в. Там чудесно се виждат щитовете на бойците от стражата на цар Иван Шишман, на които са показани три червени хералдически лъва на златен декор.
Ето за какво множеството откриватели към този момент одобряват за потвърден факт, че при цар Иван Шишман се оформя герб с три хералдически лъва. Същевременно е известно, че някои серии от монетите на същия цар, както и върху други предмети, се появяват изображения на хералдически lion rampant или „ разгневен нападащ лъв “ в нападателна поза, стъпил на задни лапи и протегнал гневно предните.
Ето че в този момент се появява още един вид на хералдически лъв, който евентуално също е ангажиран от западноевропейските гербове. И това не е чудно, тъй като през ХІV в. у нас мощно навлизат феодални връзки от западен вид. Българските боляри се трансформират в същински феодали, които си строят лични крепости и усвояват редица западни обичаи – да вземем за пример, носенето на рицарски колани. Явно те възприемат и западноевропейската хералдика, само че тя по този начин и не съумява да се развие по естествен път. Защото турското настъпление прекъсва принудително това развиване, сближаващо Запада и Изтока на средновековна Европа.
Преди половин век за пръв път се заприказва за един значим извор за българската история от първите десетилетия след рухването на страната под османска власт в края на ХІV в. Отначало Х. Дерменджиев, а незабавно след него руският академик Ю. Бегунов, вкарват в приложимост документ, в който става дума за така наречен „ Хроника на Констанцкия събор ” от 1414-1418 година [Дерменджиев, Х. 1972, с. 66-70; Бегунов, Ю. 1974, с. 59-63]. Разглежданият от двамата ръкопис е преписът на Общия гербовник на Конрад декор Грюненберг (Allgemeines Wappenbuch), изпълнен в немския град Констанц през 1483 година А директен мотив за двете изявления е нарисуваният герб на „ императора на България ” с три черни хералдически леопарда на златен декор. Ще напомня, че в хералдиката не съществува изображение на зоологически леопард (рanthera pardus). Това са в действителност лъвове, които са в ход и чиито взор е ориентиран към феновете. Техни разновидности са леопардовият лъв и лъвският леопард [Fox-Davies, A. 1909, р. 175-190] (обр. 01).
Гербът на сър Джон Гифърд
Тук няма да се занимавам с въпроса за появяването на хералдиката в България през ХІІІ-ХІV в. – един проблем, на който имам намерение да отделя особено внимание в идващите си проучвания. Само ще отбележа, че в цяла серия западноевропейски гербовници от ХV-ХVІІ в. като герб на България са изобразени три сложени един над различен хералдически леопарда в ход. А безусловно същата комбинация се вижда в описанието и рисунката на неизвестен арабски странник, минал през Търновград в края на ХІV в. Там чудесно се виждат щитовете на бойците от стражата на цар Иван Шишман, на които са показани три червени хералдически леопарда на златен декор.
Гербът на графовете декор Щауфенберг
Макар и с ангажиментите, че става дума за предхералдика, тази теза се приема в актуалната хералдическа литература [Войников, И. 2009, с. 22]. Както се сподели, гербът на България с трите леопарда (реално – лъва) стабилно се появява в голям брой западноевропейски гербовници, формирани след началото на ХV в. Един от най-ранните образци е така наречен Уфенбахов гербовник (Uffenbachsche wappenbuch), изпълнен в самото начало на ХV в. и напълно неотдавна след насилствената гибел на цар Иван Шишман в 1395 година Там гербът на императора на България (die Keiser von Pulgerie) съставлява „ на черно три златни леопарда, въоръжени в алено, а над щита стои императорска корона ” [Войников, И. 2009, с. 29].
Както се сподели първоначално, множеството откриватели одобряват за потвърден факт, че при цар Иван Шишман се оформя герб с три хералдически леопарда. Вече след рухването на България под османска власт той се появява в редица гербовници, като се стартира от Уфенбаховия. Същевременно е известно, че на някои серии от монетите на цар Иван Шишман [Дочев, К. 2009, с. 274-281] (обр. 07), както и върху други предмети, се появяват изображения на хералдически lion rampant или „ разгневен “ лъв в нападателна поза, стъпил на задни лапи и протегнал предните [Fox-Davies, A. 1909, р. 121-132).
В последно време някои историци одобряват с убеденост, че гербът на Der Kaiser von Bulgary с три хералдически леопарда от Констанцкия събор е на Константин, сина на цар Иван Срацимир. Това значи, че на събитието участва българска делегация от Видин. Така Константин приема като общ династичен герб на Шишмановци този с трите хералдически леопарда.
По-трудно е обяснението на намиращата се настрана хералдическа фигура lion rampant [Николов-Зиков. 2021, с. 317-319]. Като герб на България тази фигура за пръв път се появява в европейската хералдика в Гербовника на Лорд Маршал от 1295 година, а по-късно става главен български знак (обр. 08).
Скалният град Перперикон не остава обратно през тазгодишното горещо археологическо лято. От месец насам там се организира най-голямата акция от години насам, целяща да бъде проучено цялото пространство от Акропола до Голямата базилика в Южния квартал. Тя ще продължи цели четири месеца, а на обекта работят 60 души. В момента археолозите изследват горните пластове, където се открива един от средновековните квартали на Перперикон от епохата на Второто българско царство.
Само преди дни бе открита следващата сребърна монета на цар Иван Александър Асен, свидетелстваща за сполучливата война на България против Византийската империя от 1344 година, когато са завладяни Източните Родопи, а в Перперикон е назначен царски архонт. За тази българска военна акция свидетелства открития на Перперикон златен щемпел, скрепвал царска грамота на великия държател.
Новооткритият герб с лъв от Перперикон
И не щеш ли в този момент се появи още една забележителна находка. Вчера бе открита коланна апликация от бронз с изтънчено изпълнено релефно изображение на лъв. Но това не е какво да е изображение, а хералдически знак. В хералдиката този вид се назовава lion passant или „ лъв в придвижване “ и се открива в гербовете на разнообразни западноевропейски благородници от XIII-XIV в. Например безусловно идентични с открития на Перперикон лъв са тези от гербовете на британския барон сър Джон Гифърд и на немските графове декор Щауфенберг от същата ера. Те си наподобяват по позата на задните и вдигнатите в устремно придвижване предни лапи, присъщата извита опашка с пискюл най-после и изключително – по изплезения език!
Въпросът за появяването на хералдиката в България през ХІІІ-ХІV в. не е решен еднопосочно. Сигурно е обаче, че в цяла серия западноевропейски гербовници от ХV-ХVІІ в. като герб на Българското царство единомислещо се изобразяват три сложени един над различен хералдически лъва. А същата комбинация се вижда в описанието и рисунката на неизвестен арабски странник, минал през Търновград в края на ХІV в. Там чудесно се виждат щитовете на бойците от стражата на цар Иван Шишман, на които са показани три червени хералдически лъва на златен декор.
Ето за какво множеството откриватели към този момент одобряват за потвърден факт, че при цар Иван Шишман се оформя герб с три хералдически лъва. Същевременно е известно, че някои серии от монетите на същия цар, както и върху други предмети, се появяват изображения на хералдически lion rampant или „ разгневен нападащ лъв “ в нападателна поза, стъпил на задни лапи и протегнал гневно предните.
Ето че в този момент се появява още един вид на хералдически лъв, който евентуално също е ангажиран от западноевропейските гербове. И това не е чудно, тъй като през ХІV в. у нас мощно навлизат феодални връзки от западен вид. Българските боляри се трансформират в същински феодали, които си строят лични крепости и усвояват редица западни обичаи – да вземем за пример, носенето на рицарски колани. Явно те възприемат и западноевропейската хералдика, само че тя по този начин и не съумява да се развие по естествен път. Защото турското настъпление прекъсва принудително това развиване, сближаващо Запада и Изтока на средновековна Европа.
Преди половин век за пръв път се заприказва за един значим извор за българската история от първите десетилетия след рухването на страната под османска власт в края на ХІV в. Отначало Х. Дерменджиев, а незабавно след него руският академик Ю. Бегунов, вкарват в приложимост документ, в който става дума за така наречен „ Хроника на Констанцкия събор ” от 1414-1418 година [Дерменджиев, Х. 1972, с. 66-70; Бегунов, Ю. 1974, с. 59-63]. Разглежданият от двамата ръкопис е преписът на Общия гербовник на Конрад декор Грюненберг (Allgemeines Wappenbuch), изпълнен в немския град Констанц през 1483 година А директен мотив за двете изявления е нарисуваният герб на „ императора на България ” с три черни хералдически леопарда на златен декор. Ще напомня, че в хералдиката не съществува изображение на зоологически леопард (рanthera pardus). Това са в действителност лъвове, които са в ход и чиито взор е ориентиран към феновете. Техни разновидности са леопардовият лъв и лъвският леопард [Fox-Davies, A. 1909, р. 175-190] (обр. 01).
Гербът на сър Джон Гифърд
Тук няма да се занимавам с въпроса за появяването на хералдиката в България през ХІІІ-ХІV в. – един проблем, на който имам намерение да отделя особено внимание в идващите си проучвания. Само ще отбележа, че в цяла серия западноевропейски гербовници от ХV-ХVІІ в. като герб на България са изобразени три сложени един над различен хералдически леопарда в ход. А безусловно същата комбинация се вижда в описанието и рисунката на неизвестен арабски странник, минал през Търновград в края на ХІV в. Там чудесно се виждат щитовете на бойците от стражата на цар Иван Шишман, на които са показани три червени хералдически леопарда на златен декор.
Гербът на графовете декор Щауфенберг
Макар и с ангажиментите, че става дума за предхералдика, тази теза се приема в актуалната хералдическа литература [Войников, И. 2009, с. 22]. Както се сподели, гербът на България с трите леопарда (реално – лъва) стабилно се появява в голям брой западноевропейски гербовници, формирани след началото на ХV в. Един от най-ранните образци е така наречен Уфенбахов гербовник (Uffenbachsche wappenbuch), изпълнен в самото начало на ХV в. и напълно неотдавна след насилствената гибел на цар Иван Шишман в 1395 година Там гербът на императора на България (die Keiser von Pulgerie) съставлява „ на черно три златни леопарда, въоръжени в алено, а над щита стои императорска корона ” [Войников, И. 2009, с. 29].
Както се сподели първоначално, множеството откриватели одобряват за потвърден факт, че при цар Иван Шишман се оформя герб с три хералдически леопарда. Вече след рухването на България под османска власт той се появява в редица гербовници, като се стартира от Уфенбаховия. Същевременно е известно, че на някои серии от монетите на цар Иван Шишман [Дочев, К. 2009, с. 274-281] (обр. 07), както и върху други предмети, се появяват изображения на хералдически lion rampant или „ разгневен “ лъв в нападателна поза, стъпил на задни лапи и протегнал предните [Fox-Davies, A. 1909, р. 121-132).
В последно време някои историци одобряват с убеденост, че гербът на Der Kaiser von Bulgary с три хералдически леопарда от Констанцкия събор е на Константин, сина на цар Иван Срацимир. Това значи, че на събитието участва българска делегация от Видин. Така Константин приема като общ династичен герб на Шишмановци този с трите хералдически леопарда.
По-трудно е обяснението на намиращата се настрана хералдическа фигура lion rampant [Николов-Зиков. 2021, с. 317-319]. Като герб на България тази фигура за пръв път се появява в европейската хералдика в Гербовника на Лорд Маршал от 1295 година, а по-късно става главен български знак (обр. 08).
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ