Откриха останки на 215 деца в Канада
Откриха остатъци на 215 деца под 3-годишна възраст в Канада. Костите на децата са били заровени на територията на католически пансион, намиращ се близо до градчето Камлупс.
Труповете са открити от експерти със специфичен георадар, оповестява " Телеграф ".
Това бе обявено предходната седмица от локалната общественост на коренните поданици. След намирането на останките министър председателят на Канада Джъстин Трюдо пред медии е изразил угриженост, след него Народното събрание е запазил минута безмълвие. За да се уважи паметта на децата на стълбите на художествената изложба във Ванкувър, са били сложени 215 чифта детски обувки.
Сградата е някогашен пансион, поддържан от локалната католическа черква. Целта на съществуването на сходни интернати в Канада е била да се асимилират и християнизират децата на коренното население – локалните индиански племена, съобщи MamaMia.
Предполага се, че децата са живели точно в интерната на Камлупс, само че по какъв начин и за какво са умряли занапред следва да се обясни. Започналото следствие цели да откри самоличността на жертвите и да датира гибелта им. Местната индианска общественост разчита на съдействието на правосъдни лекари и историци в региона, с цел да обясни събитията по случая. Това ще бъде сложна задача, тъй като интернатът край Камлупс е функционирал прекомерно дълго – от края на 19 век, чак до края на 70-те години на 20 век, а гибелта на децата не е документирана на никое място. Пазят се данни обаче, че още през 1910 година управлението на интерната се е оплакало, че федералните управляващи не обезпечават задоволително пари, с цел да „ бъдат хранени пълноценно учениците “.
Индианският пансион край Камлупс е бил най-големият в цялата система на интернати в Канада, общо 139 на брой. Той отваря порти през 1890-та, управляван от локалната католическа черква. В най-големия пик през 1950-а в интерната са настанени 500 деца. През 1969 година държавното управление поема управлението на учебното заведение, а през 1978 то е затворено. Към момента в постройката има музей и социална зона за културни и възпоменателни събития.
През 19 и 20 век канадските интернати са били наложителни за посещаване за децата на локалните общности.
Те са били ръководени от държавното управление и религиозните управляващи, като задачата е била принудително да се асимилира коренното население. Предполага се, че сред 1863 и 1998 година, най-малко 150 000 деца от локалните малцинствени общности са били принудително отнети от родителите си и принудително вкарвани в интернати, с цел да се християнизират.
На децата им е било неразрешено да приказват своя майчин език или да практикуват културните традиции на общността си. Тормозът, изнасилванията и наказванията са били постоянно срещани.
Официално се приема, че в системата на интернатите са умряли 3200 деца, по-голямата част от тях от туберкулоза, само че е допустимо броя да е доста по-голяма. Според локален неправителствен план са разпознати повече от 4100 деца, намерили гибелта си в системата на интернатите през годините. Новият всеобщ гроб в Камлупс обаче демонстрира какъв брой мъчно ще бъде да се откри с акуратност броя.
След откритието на останките в Камлупс, държавното управление на министър-председателя Джъстин Трюдо призна, че съществуването на сходни интернати в страната е „ срамна “ част от колониалната политика, водена от Канада в предишното. В неделя знамената на всички федерални здания бяха спуснати на половина в памет на откритите деца.
„ За да почетем 215-те деца, чийто живот е бил лишен в някогашния пансион в Камлупс (Британска Колумбия), и всички деца от коренните нации, които в никакъв случай не са се завърнали вкъщи, оживелите и техните фамилии, желаех (знамената на) Кулата на мира (в Отава) и на всички федерални здания да бъдат спуснати на половина “, написа Трюдо в Туитър.
За по-възрастните представители на локалните общности насилието в интернатите не е загадка, тъй като те са ги посещавали в детството си.
Пред CNN Харви Маклауд си спомня, че е живял в интерната край Камлупс две години в края на 60-те. Той е принудително записан в учебното заведение през 1966 година, дружно с някои свои братя и сестри.
„ Насилието над мен беше физическо – да, полово – да, и през 1966-а аз бях човек, на който не му се живееше повече. Това ме промени “, споделя Маклауд, сравнявайки претърпяната контузия с тази на военнопленниците.
По думите му, учебното заведение е белязало генерации наред от локалните поданици.
„ Седем от нас бяхме признати едновременно в същото учебно заведение, в което са били и майка ми, и татко ми. Нямаше избор, това беше условие, подобен беше законът. И мога единствено да си показва по какъв начин са се чувствали родителите ни, когато са ни пуснали там, знаейки какво са претърпели те самите в това учебно заведение “, спомня си той.
Десетилетия наред Харви Маклауд и други негови познати от интерната са се чудили къде са изчезнали техни другари и съученици.
„ Понякога някои деца не се връщаха, ние се радвахме за тях, мислехме, че са избягали, без да знаем дали е по този начин или какво се е случило “, споделя Маклауд. „ Обсъждали сме, че може и да са умряли “.
При откриването на останките преди дни, Маклауд осъзнава ясно, че явно е бил „ доста мощен като дете “ и че към момента е мощен, щом е жив и до през днешния ден, тъй като познава доста хора, които не са съумели да се преборят.
Местните общности упрекват системата на интернатите за това, че цели генерации индианци страдат от обществени проблеми като алкохолизъм, домашно принуждение и измежду тях има висок % на самоубийства.
През 2008 година канадското държавно управление публично се извини на оживелите от системата на интернатите в страната. През 2015-а анкетна комисия разгласява отчет с елементи от наследството на този тип „ просветителна “ система. В отчета се признава за физическото, полово и прочувствено принуждение, претърпяно от децата през десетилетията, в това число и че децата в интернатите не са получавали съответна здравна грижа и някои са умирали прибързано от заболявания като туберкулоза. През същата година анкетна комисия заключва, че индианските общности са били жертва на „ културен геноцид “.
Труповете са открити от експерти със специфичен георадар, оповестява " Телеграф ".
Това бе обявено предходната седмица от локалната общественост на коренните поданици. След намирането на останките министър председателят на Канада Джъстин Трюдо пред медии е изразил угриженост, след него Народното събрание е запазил минута безмълвие. За да се уважи паметта на децата на стълбите на художествената изложба във Ванкувър, са били сложени 215 чифта детски обувки.
Сградата е някогашен пансион, поддържан от локалната католическа черква. Целта на съществуването на сходни интернати в Канада е била да се асимилират и християнизират децата на коренното население – локалните индиански племена, съобщи MamaMia.
Предполага се, че децата са живели точно в интерната на Камлупс, само че по какъв начин и за какво са умряли занапред следва да се обясни. Започналото следствие цели да откри самоличността на жертвите и да датира гибелта им. Местната индианска общественост разчита на съдействието на правосъдни лекари и историци в региона, с цел да обясни събитията по случая. Това ще бъде сложна задача, тъй като интернатът край Камлупс е функционирал прекомерно дълго – от края на 19 век, чак до края на 70-те години на 20 век, а гибелта на децата не е документирана на никое място. Пазят се данни обаче, че още през 1910 година управлението на интерната се е оплакало, че федералните управляващи не обезпечават задоволително пари, с цел да „ бъдат хранени пълноценно учениците “.
Индианският пансион край Камлупс е бил най-големият в цялата система на интернати в Канада, общо 139 на брой. Той отваря порти през 1890-та, управляван от локалната католическа черква. В най-големия пик през 1950-а в интерната са настанени 500 деца. През 1969 година държавното управление поема управлението на учебното заведение, а през 1978 то е затворено. Към момента в постройката има музей и социална зона за културни и възпоменателни събития.
През 19 и 20 век канадските интернати са били наложителни за посещаване за децата на локалните общности.
Те са били ръководени от държавното управление и религиозните управляващи, като задачата е била принудително да се асимилира коренното население. Предполага се, че сред 1863 и 1998 година, най-малко 150 000 деца от локалните малцинствени общности са били принудително отнети от родителите си и принудително вкарвани в интернати, с цел да се християнизират.
На децата им е било неразрешено да приказват своя майчин език или да практикуват културните традиции на общността си. Тормозът, изнасилванията и наказванията са били постоянно срещани.
Официално се приема, че в системата на интернатите са умряли 3200 деца, по-голямата част от тях от туберкулоза, само че е допустимо броя да е доста по-голяма. Според локален неправителствен план са разпознати повече от 4100 деца, намерили гибелта си в системата на интернатите през годините. Новият всеобщ гроб в Камлупс обаче демонстрира какъв брой мъчно ще бъде да се откри с акуратност броя.
След откритието на останките в Камлупс, държавното управление на министър-председателя Джъстин Трюдо призна, че съществуването на сходни интернати в страната е „ срамна “ част от колониалната политика, водена от Канада в предишното. В неделя знамената на всички федерални здания бяха спуснати на половина в памет на откритите деца.
„ За да почетем 215-те деца, чийто живот е бил лишен в някогашния пансион в Камлупс (Британска Колумбия), и всички деца от коренните нации, които в никакъв случай не са се завърнали вкъщи, оживелите и техните фамилии, желаех (знамената на) Кулата на мира (в Отава) и на всички федерални здания да бъдат спуснати на половина “, написа Трюдо в Туитър.
За по-възрастните представители на локалните общности насилието в интернатите не е загадка, тъй като те са ги посещавали в детството си.
Пред CNN Харви Маклауд си спомня, че е живял в интерната край Камлупс две години в края на 60-те. Той е принудително записан в учебното заведение през 1966 година, дружно с някои свои братя и сестри.
„ Насилието над мен беше физическо – да, полово – да, и през 1966-а аз бях човек, на който не му се живееше повече. Това ме промени “, споделя Маклауд, сравнявайки претърпяната контузия с тази на военнопленниците.
По думите му, учебното заведение е белязало генерации наред от локалните поданици.
„ Седем от нас бяхме признати едновременно в същото учебно заведение, в което са били и майка ми, и татко ми. Нямаше избор, това беше условие, подобен беше законът. И мога единствено да си показва по какъв начин са се чувствали родителите ни, когато са ни пуснали там, знаейки какво са претърпели те самите в това учебно заведение “, спомня си той.
Десетилетия наред Харви Маклауд и други негови познати от интерната са се чудили къде са изчезнали техни другари и съученици.
„ Понякога някои деца не се връщаха, ние се радвахме за тях, мислехме, че са избягали, без да знаем дали е по този начин или какво се е случило “, споделя Маклауд. „ Обсъждали сме, че може и да са умряли “.
При откриването на останките преди дни, Маклауд осъзнава ясно, че явно е бил „ доста мощен като дете “ и че към момента е мощен, щом е жив и до през днешния ден, тъй като познава доста хора, които не са съумели да се преборят.
Местните общности упрекват системата на интернатите за това, че цели генерации индианци страдат от обществени проблеми като алкохолизъм, домашно принуждение и измежду тях има висок % на самоубийства.
През 2008 година канадското държавно управление публично се извини на оживелите от системата на интернатите в страната. През 2015-а анкетна комисия разгласява отчет с елементи от наследството на този тип „ просветителна “ система. В отчета се признава за физическото, полово и прочувствено принуждение, претърпяно от децата през десетилетията, в това число и че децата в интернатите не са получавали съответна здравна грижа и някои са умирали прибързано от заболявания като туберкулоза. През същата година анкетна комисия заключва, че индианските общности са били жертва на „ културен геноцид “.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ