Изповедта на една излъгана майка: Вместо грижи, ще „получим“ старчески дом
Отколешна традиция за българина е да се труди настойчиво и да даде благо и драго, с цел да се снабди със личен дом. Обикновено мислите ни са ориентирани и към това да осигурим и наследниците си, които да се радват на фамилен уют. Често обаче се оказва, че децата освен не правят оценка напъните, а трансформират живота ни в същински пъкъл.
Много постоянно децата не помнят обещанията, които дават на родителите си. Когато щерка ми Вяра беше дребна споделяше, че щом порасне, ще се грижи за мен и татко си, споделя читателка на вестник „ Лична драма “. Мечтаеше да ни подари огромна къща, където ще можем умерено да прекараме старините си, а лятото да ни води на отмора. Думите са едно, а обещанията – друго. Днес щерка ми е стара жена и непрестанно ни упреква, че сме й задължени. Тя ни е едничка и някой ден ще получи всичко, което имаме, само че всяко нещо с времето си.
За страдание Вяра не желае да чака и към този момент прави проекти по какъв начин да се докопа до наследството, до момента в който сме още живи. Дъщеря ми има вяра, че щом сме й родители, сме длъжни да й осигурим пари или най-малко апартамент. Наскоро стартира да тормози и баба си, манипулирайки я да й завещае жилището си след гибелта си. Вяра мисли, че по право наследството й принадлежи, единствено тъй като в миналото е пособия на старицата да засади градината си с картофи. Баба й не можа да откаже и направи наследство в нейна изгода.
Но даже и това не й стига и в този момент се пробва да вземе и нашия дом. Преди известно време със брачна половинка ми си купихме къща и от нелепост оформихме нотариалния акт на името на Вяра. Неотдавна щерка ми ни предизвести, че е пуснала парцела за продажба, а мен и татко си ще изпрати в старешки дом. Оттогава не съм спряла да рева. Цял живот се блъскаме по квартири, заделяли сме от залъка си, и вместо да си отдъхнем, ще прекараме старините си в дом. Това ли заслужаваме?
