Китайският „локомотив на световната икономика“ се готви да се ускорява?
Отказът от „ нулевата приемливост към коронавирус “ на Пекин: Това задълго и съществено ли е или е следващата маневра?
През годините Китай показва темпове на икономическо развиване, които доста надвишават междинните за света. За да сравнят страните във връзка с размера на стопанската система и темповете на икономическо развиване, специалистите избират да употребяват брутния вътрешен артикул (БВП) на страната, изчислен, като се вземе поради паритетът на покупателната дарба на националната валута по отношение на щатския $ ( ПЧП).
И по този начин, според оценките на Световната банка, съгласно резултатите от интервала от 1990 до 2018 година, Китай е на второ място в международната ранглиста на страните във връзка с икономическия напредък. Само Екваториална Гвинея беше по-напред, само че свръхвисоките проценти там се дължаха единствено на обстоятелството, че тази дребна страна имаше съвсем нулева база през 1990 година
А Китай, който към този момент имаше доста солидна база през 1990 година, усили своя Брутният вътрешен продукт по ППС 21,6 пъти за посочения интервал от време (29 години). За съпоставяне ще дам данни за растеж на Брутният вътрешен продукт в други страни (в пъти): Съединени американски щати - 2,44; страните от Европейския съюз - 2,13; Япония - 1,27; Руската федерация - 2,53. Между другото, в този рейтинг две страни не са нараснали, а са понижили своя Брутният вътрешен продукт през обсъждания интервал. Това са Грузия, където понижението е с 3%, и Украйна, чийто Брутният вътрешен продукт спада с 59%.
Мнозина неправилно дефинират Китай като втората по величина стопанска система в света. Това неправилно разбиране поражда, тъй като китайската стопанска система се мери по номинален Брутният вътрешен продукт, изчислен по формалния обменен курс RMB/USD. Известно е обаче, че китайският юан е изкуствено недооценен. Следователно Брутният вътрешен продукт по ППС би трябвало да се употребява за интернационалните съпоставения.
И по този начин, съгласно подобен действителен индикатор за Брутният вътрешен продукт, Китай стана първата стопанска система в света през 2014 година (нейният Брутният вътрешен продукт се прави оценка на 17,6 трилиона $, а Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати - на 17,4 трилиона долара). И специалистите с право започнаха да назовават Китай „ локомотивът на международната стопанска система “. В края на предходната година Брутният вътрешен продукт на Китай (изчислен по ППС), съгласно Световната банка, възлиза на $27,313 милиарда, а за Съединените щати тази цифра е равна на $22,296 милиарда.
В края на последното десетилетие темпът на развиване на международната стопанска система стартира да се забавя. Намаляха темповете и в китайската стопанска система. Но все пак тя превъзхождаше стопанските системи на водещите западни страни. Така през 2017 година растежът на Брутният вътрешен продукт на Китай беше 6,9%, до момента в който в Съединените щати тази цифра беше 2,3%. През 2018 година цифрите са надлежно 6,7% и 2,9%; през 2019 година - 6,0% и 2,3%. В същото време в предишното Китай имаше „ златни години “, когато темповете на напредък на Брутният вътрешен продукт надхвърляха 10%-овата летва. А рекордните години са 1992 и 2007 година, когато годишният растеж на Брутният вътрешен продукт е 14,2%.
През 2020 година световната стопанска система беше ударена от „ пандемията на коронавирус “. Бяха взети решения за ограничение на доста типове икономическа активност (локдауни). В края на годината международният Брутният вътрешен продукт спадна с 3,3%. Това е най-дълбокият спад от световната рецесия от 1929-1933 година Американската стопанска система падна с 3,4%. И може би единствената стопанска система, която остана в " плюс ", беше китайската. Ръстът на Брутният вътрешен продукт на Китай през 2020 година е 2,2%.
Миналата година, макар продължаващата " пандемия ", международната стопанска система сподели възкръсване. Ръстът на международния Брутният вътрешен продукт възлиза на 5,5%. В Съединени американски щати нарастването е 5,7%. Но даже и тук Китай сподели своето предимство: неговият Брутният вътрешен продукт набъбна с 8,1%.
А по какъв начин вървят нещата при " локомотива " през изтичащата година? Икономистите признават, че китайската стопанска система е живяла и се е развивала дълги години с помощта на подобен „ допинг “ като заеми и заеми за стимулиране на производството и търсенето на пазарите на недвижими парцели, потребителските артикули, коли, потребителска електроника и прочие
В китайската стопанска система са се образували великански „ дългови балони “, които не могат да бъдат леко издухани. Да се издухат значи да се подсигурява изплащането на задълженията и/или тяхното преструктуриране. Това към момента може да се направи при общ дълг в стопанската система, еднакъв на, да речем, 100% от Брутният вътрешен продукт. Но в Китай тази цифра, съгласно публични данни, към този момент е надхвърлила 300%.
А като се вземе поради и подобен китайски феномен като " банкирането в сянка ", съгласно специалисти, той може да доближи 600%. За да премахнете деликатно този дълг над китайската стопанска система, би трябвало да имате ритъм на стопански напредък от най-малко 15, и по-добре от 20 %. Това обаче е непостижима фикция. Следователно несъответствията, насъбрани в китайската стопанска система, могат да бъдат преодолени единствено посредством рецесии, посредством „ пръсване на пазарните „ балони “, банкрути и така нататък
И върху всички тези несъответствия през 2022 година се наслагват нови проблеми. На първо място, утежняването на обстановката към Тайван и последвалите наказания от Вашингтон (по-специално забрани за американски компании да купуват и продават чипове и друга микроелектроника на китайски компании).
Отново (след известна отмора през 2021 г.) се задейства „ коронавирус факторът “. Тази опасност е издигната в сан на опасност за националната сигурност на Китай. Отговорът на него беше публично оповестената от Пекин политика на „ нулева приемливост към коронавирус “. Мащабните локдауни започваха при най-малкия симптом на вирус.
Шанхай е отличен образец за такова блокиране. Икономическият живот в тази негласна бизнес столица на Китай с население от 25 милиона души беше просто неподвижен. През август в публикацията „ Нула коронавирус и икономическите проблеми на Шанхай “ написах: „ 50 локални и 10 импортирани доказани случая на зараза бяха открити в града, както и 3454 асимптоматични случая, които се преглеждат настрана в Китай.
Шанхайските компании бяха трансферирани на отдалечен режим на работа; в нормалния режим действаха единствено службите, които осигуряваха действието на главните системи на живота на града. Тунели и мостове през река Хуанпу бяха блокирани, а железопътните гари в съответните региони също не работеха.
През май, заради ново огнище на COVID-19 в Шанхай, последните две линии на метрото стопираха да работят. Беше неразрешено излизането от домовете в зоните под карантина. Градът стартира да наподобява на голям затвор, в който пандизчиите са лишени даже от разходки в двора. Редица поданици гладуваха. Рязко се усили броят на психологичните обостряния и самоубийствата ”. И имаше доста такива градове, по-малки от Шанхай в Китай. Кампанията за „ нулева приемливост към коронавирус “ обхвана и столицата на Китай Пекин.
Експерти по света се чудеха каква е повода за тази политика, която в последна сметка единствено изостри общественото напрежение в китайското общество и подейства като спирачка за икономическото развиване. Имаше даже версии, съгласно които тази политика е инициирана и провеждана от тези държавни партийни водачи на Китай, които са петата колона на Америка и целеустремено работят за намаляване на Поднебесната империя (някои от китайците я назовават " комсомолската " секта в ККП).
Други споделиха, че това са умишлени стъпки на китайските водачи, стремящи се да трансфорат страната в „ огромен концентрационен лагер “ (те споделят, че това е „ социализъм с китайска специфичност “), а „ битката с коронавирус “ е единствено прикритие.
Преди година (в навечерието на новата година) както в Китай, по този начин и в чужбина (в МВФ, Световната банка) бяха направени прогнози за развиването на стопанската система на КНР за 2022 година Повечето оценки бяха за към 5 % напредък на Брутният вътрешен продукт или даже малко повече. През лятото, когато започнаха локдауните в Китай, оценките бяха понижени до 4-4,5%. А през есента оценките още веднъж бяха ревизирани и станаха малко по-високи от летвата от 3%. Световната банка даже даде цифра от 2,8%.
И най-сетне, през ноември-декември имаше признаци, че анти-COVID акцията в Китай е към своя край. Китай анулира универсалното PCR тестване. Задължителната хоспитализация на пациенти с лека форма на коронавирус е анулирана, към този момент могат да остават под домашна карантина без наложителна хоспитализация.
Ако по-рано, при определяне на най-малко един инфектиран, се обявяваше карантинна зона за цялостен регион, област или град, в този момент те са лимитирани до карантина в обособена постройка или на етажа на къщата. Трафикът се поддържа, фабриките и комерсиалните обекти не престават да работят, като единствено в някои случаи някои чиновници се трансферират на отдалечена работа и други
Експертите още веднъж се почесват по главите: по какъв начин да си обяснят такова внезапно спиране на политиката за „ нулев коронавирус “? Някои споделят, че това се дължи на вълненията, почнали в Китай в края на октомври и траяли до края на ноември и даже началото на декември. Протести против политиката на " нулев коронавирус " се организираха в Шанхай и в доста други градове в Китай. И по тази причина, по този начин да се каже, партийните и държавни водачи на Китай взеха решение да не довеждат размириците до същинска детонация.
Други споделят, че самодейността идва от горната страна. Например, политиката на „ нулев коронавирус “ беше инициирана от предходното партийно управление и след 20-ия конгрес на КПК управлението на партията, с помощта на Си Дзинпин, беше коренно обновено, изчистено от петата колона и в този момент вкарва страната нови порядки.
Във всеки случай животът и стопанската система в Китай се връщат към нормалния си темп. Всички по света стартират да гледат с вяра към локомотива на стопанската система, който стартира да се форсира. През идната година доста специалисти чакат доста по-високи темпове на икономическо развиване на Китай, в сравнение с през 2022 година Оценките за напредък на Брутният вътрешен продукт през 2023 година в този момент са в диапазона 5,0–5,5%. По-специално, търсенето на нефт и природен газ (включително LNG - полутечен естествен газ) ще се усили от китайската стопанска система. Тоест, Русия ще бъде измежду спечелилите.
Възможно е обаче да има губещи. Експертите показват Европа като един от тях. Факт е, че блокировките от 2022 година доведоха до обстоятелството, че общият импорт на LNG в Китай през първите 9 месеца на тази година понижа с 20,2% спрямо януари-септември 2021 година Неполученият от Пекин газ през 2022 година отиде главно в Европа, което ненапълно облекчи избухналата там енергийна рецесия.
Но удобната за Европа обстановка стартира да завършва през четвъртото тримесечие на годината. Още през октомври Пекин стартира да се приготвя за завръщане на енергийните пазари, когато Държавният съвет на Китайската национална република наложи възбрана за продажба на остатъците от LNG в чужбина, най-вече в Европа. И тогава стартира началото на обрата в ковид-политиката на Пекин.
Остава единствено да разберем: задълго и съществено ли отхвърля Пекин „ нулевата приемливост към коронавирус “ или е просто следващата маневра? Отговорът на този въпрос е значим за вярното схващане на вероятностите пред международната стопанска система.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
През годините Китай показва темпове на икономическо развиване, които доста надвишават междинните за света. За да сравнят страните във връзка с размера на стопанската система и темповете на икономическо развиване, специалистите избират да употребяват брутния вътрешен артикул (БВП) на страната, изчислен, като се вземе поради паритетът на покупателната дарба на националната валута по отношение на щатския $ ( ПЧП).
И по този начин, според оценките на Световната банка, съгласно резултатите от интервала от 1990 до 2018 година, Китай е на второ място в международната ранглиста на страните във връзка с икономическия напредък. Само Екваториална Гвинея беше по-напред, само че свръхвисоките проценти там се дължаха единствено на обстоятелството, че тази дребна страна имаше съвсем нулева база през 1990 година
А Китай, който към този момент имаше доста солидна база през 1990 година, усили своя Брутният вътрешен продукт по ППС 21,6 пъти за посочения интервал от време (29 години). За съпоставяне ще дам данни за растеж на Брутният вътрешен продукт в други страни (в пъти): Съединени американски щати - 2,44; страните от Европейския съюз - 2,13; Япония - 1,27; Руската федерация - 2,53. Между другото, в този рейтинг две страни не са нараснали, а са понижили своя Брутният вътрешен продукт през обсъждания интервал. Това са Грузия, където понижението е с 3%, и Украйна, чийто Брутният вътрешен продукт спада с 59%.
Мнозина неправилно дефинират Китай като втората по величина стопанска система в света. Това неправилно разбиране поражда, тъй като китайската стопанска система се мери по номинален Брутният вътрешен продукт, изчислен по формалния обменен курс RMB/USD. Известно е обаче, че китайският юан е изкуствено недооценен. Следователно Брутният вътрешен продукт по ППС би трябвало да се употребява за интернационалните съпоставения.
И по този начин, съгласно подобен действителен индикатор за Брутният вътрешен продукт, Китай стана първата стопанска система в света през 2014 година (нейният Брутният вътрешен продукт се прави оценка на 17,6 трилиона $, а Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати - на 17,4 трилиона долара). И специалистите с право започнаха да назовават Китай „ локомотивът на международната стопанска система “. В края на предходната година Брутният вътрешен продукт на Китай (изчислен по ППС), съгласно Световната банка, възлиза на $27,313 милиарда, а за Съединените щати тази цифра е равна на $22,296 милиарда.
В края на последното десетилетие темпът на развиване на международната стопанска система стартира да се забавя. Намаляха темповете и в китайската стопанска система. Но все пак тя превъзхождаше стопанските системи на водещите западни страни. Така през 2017 година растежът на Брутният вътрешен продукт на Китай беше 6,9%, до момента в който в Съединените щати тази цифра беше 2,3%. През 2018 година цифрите са надлежно 6,7% и 2,9%; през 2019 година - 6,0% и 2,3%. В същото време в предишното Китай имаше „ златни години “, когато темповете на напредък на Брутният вътрешен продукт надхвърляха 10%-овата летва. А рекордните години са 1992 и 2007 година, когато годишният растеж на Брутният вътрешен продукт е 14,2%.
През 2020 година световната стопанска система беше ударена от „ пандемията на коронавирус “. Бяха взети решения за ограничение на доста типове икономическа активност (локдауни). В края на годината международният Брутният вътрешен продукт спадна с 3,3%. Това е най-дълбокият спад от световната рецесия от 1929-1933 година Американската стопанска система падна с 3,4%. И може би единствената стопанска система, която остана в " плюс ", беше китайската. Ръстът на Брутният вътрешен продукт на Китай през 2020 година е 2,2%.
Миналата година, макар продължаващата " пандемия ", международната стопанска система сподели възкръсване. Ръстът на международния Брутният вътрешен продукт възлиза на 5,5%. В Съединени американски щати нарастването е 5,7%. Но даже и тук Китай сподели своето предимство: неговият Брутният вътрешен продукт набъбна с 8,1%.
А по какъв начин вървят нещата при " локомотива " през изтичащата година? Икономистите признават, че китайската стопанска система е живяла и се е развивала дълги години с помощта на подобен „ допинг “ като заеми и заеми за стимулиране на производството и търсенето на пазарите на недвижими парцели, потребителските артикули, коли, потребителска електроника и прочие
В китайската стопанска система са се образували великански „ дългови балони “, които не могат да бъдат леко издухани. Да се издухат значи да се подсигурява изплащането на задълженията и/или тяхното преструктуриране. Това към момента може да се направи при общ дълг в стопанската система, еднакъв на, да речем, 100% от Брутният вътрешен продукт. Но в Китай тази цифра, съгласно публични данни, към този момент е надхвърлила 300%.
А като се вземе поради и подобен китайски феномен като " банкирането в сянка ", съгласно специалисти, той може да доближи 600%. За да премахнете деликатно този дълг над китайската стопанска система, би трябвало да имате ритъм на стопански напредък от най-малко 15, и по-добре от 20 %. Това обаче е непостижима фикция. Следователно несъответствията, насъбрани в китайската стопанска система, могат да бъдат преодолени единствено посредством рецесии, посредством „ пръсване на пазарните „ балони “, банкрути и така нататък
И върху всички тези несъответствия през 2022 година се наслагват нови проблеми. На първо място, утежняването на обстановката към Тайван и последвалите наказания от Вашингтон (по-специално забрани за американски компании да купуват и продават чипове и друга микроелектроника на китайски компании).
Отново (след известна отмора през 2021 г.) се задейства „ коронавирус факторът “. Тази опасност е издигната в сан на опасност за националната сигурност на Китай. Отговорът на него беше публично оповестената от Пекин политика на „ нулева приемливост към коронавирус “. Мащабните локдауни започваха при най-малкия симптом на вирус.
Шанхай е отличен образец за такова блокиране. Икономическият живот в тази негласна бизнес столица на Китай с население от 25 милиона души беше просто неподвижен. През август в публикацията „ Нула коронавирус и икономическите проблеми на Шанхай “ написах: „ 50 локални и 10 импортирани доказани случая на зараза бяха открити в града, както и 3454 асимптоматични случая, които се преглеждат настрана в Китай.
Шанхайските компании бяха трансферирани на отдалечен режим на работа; в нормалния режим действаха единствено службите, които осигуряваха действието на главните системи на живота на града. Тунели и мостове през река Хуанпу бяха блокирани, а железопътните гари в съответните региони също не работеха.
През май, заради ново огнище на COVID-19 в Шанхай, последните две линии на метрото стопираха да работят. Беше неразрешено излизането от домовете в зоните под карантина. Градът стартира да наподобява на голям затвор, в който пандизчиите са лишени даже от разходки в двора. Редица поданици гладуваха. Рязко се усили броят на психологичните обостряния и самоубийствата ”. И имаше доста такива градове, по-малки от Шанхай в Китай. Кампанията за „ нулева приемливост към коронавирус “ обхвана и столицата на Китай Пекин.
Експерти по света се чудеха каква е повода за тази политика, която в последна сметка единствено изостри общественото напрежение в китайското общество и подейства като спирачка за икономическото развиване. Имаше даже версии, съгласно които тази политика е инициирана и провеждана от тези държавни партийни водачи на Китай, които са петата колона на Америка и целеустремено работят за намаляване на Поднебесната империя (някои от китайците я назовават " комсомолската " секта в ККП).
Други споделиха, че това са умишлени стъпки на китайските водачи, стремящи се да трансфорат страната в „ огромен концентрационен лагер “ (те споделят, че това е „ социализъм с китайска специфичност “), а „ битката с коронавирус “ е единствено прикритие.
Преди година (в навечерието на новата година) както в Китай, по този начин и в чужбина (в МВФ, Световната банка) бяха направени прогнози за развиването на стопанската система на КНР за 2022 година Повечето оценки бяха за към 5 % напредък на Брутният вътрешен продукт или даже малко повече. През лятото, когато започнаха локдауните в Китай, оценките бяха понижени до 4-4,5%. А през есента оценките още веднъж бяха ревизирани и станаха малко по-високи от летвата от 3%. Световната банка даже даде цифра от 2,8%.
И най-сетне, през ноември-декември имаше признаци, че анти-COVID акцията в Китай е към своя край. Китай анулира универсалното PCR тестване. Задължителната хоспитализация на пациенти с лека форма на коронавирус е анулирана, към този момент могат да остават под домашна карантина без наложителна хоспитализация.
Ако по-рано, при определяне на най-малко един инфектиран, се обявяваше карантинна зона за цялостен регион, област или град, в този момент те са лимитирани до карантина в обособена постройка или на етажа на къщата. Трафикът се поддържа, фабриките и комерсиалните обекти не престават да работят, като единствено в някои случаи някои чиновници се трансферират на отдалечена работа и други
Експертите още веднъж се почесват по главите: по какъв начин да си обяснят такова внезапно спиране на политиката за „ нулев коронавирус “? Някои споделят, че това се дължи на вълненията, почнали в Китай в края на октомври и траяли до края на ноември и даже началото на декември. Протести против политиката на " нулев коронавирус " се организираха в Шанхай и в доста други градове в Китай. И по тази причина, по този начин да се каже, партийните и държавни водачи на Китай взеха решение да не довеждат размириците до същинска детонация.
Други споделят, че самодейността идва от горната страна. Например, политиката на „ нулев коронавирус “ беше инициирана от предходното партийно управление и след 20-ия конгрес на КПК управлението на партията, с помощта на Си Дзинпин, беше коренно обновено, изчистено от петата колона и в този момент вкарва страната нови порядки.
Във всеки случай животът и стопанската система в Китай се връщат към нормалния си темп. Всички по света стартират да гледат с вяра към локомотива на стопанската система, който стартира да се форсира. През идната година доста специалисти чакат доста по-високи темпове на икономическо развиване на Китай, в сравнение с през 2022 година Оценките за напредък на Брутният вътрешен продукт през 2023 година в този момент са в диапазона 5,0–5,5%. По-специално, търсенето на нефт и природен газ (включително LNG - полутечен естествен газ) ще се усили от китайската стопанска система. Тоест, Русия ще бъде измежду спечелилите.
Възможно е обаче да има губещи. Експертите показват Европа като един от тях. Факт е, че блокировките от 2022 година доведоха до обстоятелството, че общият импорт на LNG в Китай през първите 9 месеца на тази година понижа с 20,2% спрямо януари-септември 2021 година Неполученият от Пекин газ през 2022 година отиде главно в Европа, което ненапълно облекчи избухналата там енергийна рецесия.
Но удобната за Европа обстановка стартира да завършва през четвъртото тримесечие на годината. Още през октомври Пекин стартира да се приготвя за завръщане на енергийните пазари, когато Държавният съвет на Китайската национална република наложи възбрана за продажба на остатъците от LNG в чужбина, най-вече в Европа. И тогава стартира началото на обрата в ковид-политиката на Пекин.
Остава единствено да разберем: задълго и съществено ли отхвърля Пекин „ нулевата приемливост към коронавирус “ или е просто следващата маневра? Отговорът на този въпрос е значим за вярното схващане на вероятностите пред международната стопанска система.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ