Отказът от нови храни е една от най-честите ситуации в

Отказът от нови храни е една от най-честите обстановки в детското хранене, само че зад него стои комплицирана композиция от биология, развиване и прекарвания. Повечето деца минават през интервали, в които познатата храна е единственият вид, а непознатото провокира запаси. Този развой не е каприз или липса на образование, а натурален стадий от оформянето на усета и чувството за сигурност.

Биологията като предпазен механизъм

Почти всички деца имат вродена податливост към нерешителност по отношение на непознати усети. Това се назовава неофобия към храна и е част от еволюционната отбрана на дребните За тях новите храни могат да бъдат рискови, по тази причина детският мозък избира да се доверява единствено на познатото. Тази нерешителност е най-силно изразена във възрастта сред 2 и 6 години, когато мозъкът интензивно построява модели на сигурност и риск. Дори в случай че детето е опитвало дадена храна по-рано, появяването ѝ в нов тип, текстура или композиция може още веднъж да провокира съмнение. Така неналичието на приемане не значи действително не харесва, а по-скоро не е уверено, че е безвредно.

Ролята на развиването и чувствителността

Децата постоянно отхвърлят нови храни и заради свръхчувствителност към текстура, аромат или цвят. Сензорната обработка към момента не е изцяло зряла и някои чувства се възприемат като прекомерно интензивни. Текстурата на пюретата, хрупкавостта на зеленчуците или комбинацията сред влажно и изсъхнало могат да основат мощно чувство, което води до отвод.

Около третата година децата стартират да развиват чувство за самостоятелност . Контролът върху храната е един от дребното способи, по които дребните могат да изразят автономия. Затова отводът от време на време има по-малко общо с храната и повече с потребността да решим сами.

Периодите на бърз напредък също въздействат . Апетитът се трансформира от месец на месец, което може да сътвори усещане за своенравие. Една храна може да бъде обичана дълго време и внезапно да стане нежелана без забележима причина. Тези цикли са естествени и отразяват измененията в потребностите на организма.

Децата свързват храната с прекарвания . Ако новата храна се появява в миг на отмалялост, звук или при напрегната атмосфера на масата, вероятността да бъде призната понижава. При мощен напън, увещание или опити да се изяде всичко, храненето последователно се асоциира със стрес, а новото с дискомфорт.

Същото важи и за противоположното. Когато детето вижда, че другите към него одобряват храната умерено и без напън, шансът да последва образеца е по-висок. Поведенческото подражателство е мощен фактор в тази възраст. Често самото наличие на друго дете, което яде дадена храна, има по-голям резултат от всички пояснения. Емоционалната памет се свързва и със личните желания на родителите. Ако избрана храна е рядко предлагана, поднасяна с съмнение или съпроводена с изрази, които подсказват съмнение, детето неумишлено улавя тези сигнали. Така усетите, които още не са образувани, се оформят от атмосферата към тях.

Приемането като развой, а не като миг

Децата рядко одобряват дадена храна при първия опит, написа Puls.bg. На доста от тях са нужни от 10 до 20 срещи с нов артикул, преди той да стане част от менюто. Срещи значи освен опитване. Може да бъде допиране, аромат, игра с храна, присъединяване в приготвянето или даже виждане на другите да я ядат. Когато се построи тази постепенна познатост, естествената отбрана против новото понижава и детето се усеща по-сигурно.

Вместо да се стремим към неотложно приемане, можем да сътворяваме спокойна среда, в която храната участва без очакване. Така детето последователно стартира да изследва усетите, а храненето се трансформира в развой на доверие, а не в миг на спор.