Отказът от дебат е отказ пред избирателите да дадеш отговори

Отказът от спор е отвод пред гласоподавателите да дадеш отговори на въпроси, от които се интересуват, разяснява социологът държанието на Румен Радев Преди деня за размисъл от Tribune.bg се обърнахме към социолога Мира Радева, коята разяснява за нас горещите тематики от последните две седмици, свързани с изборите на 14 ноември, държанието на партиите и главните политически играчи, появяването на спомагателни 427 машини за гласоподаване, които са импортирани у нас без поръчка, неналичието на съответно пояснение за случилото се от страна на институциите и властта и рисковете, които всичко това крие пред честността на вота. Всички изследвания сочат, че ГЕРБ е първа политическа мощ, само че по този начин наречените партии на митинга не престават да приказват, че ще ги изолират, обръщение защо е това? Според мен тези партии остават правилни на поръчката си още от предишното лято. Те пристигнаха, те се сътвориха, с цел да смъкват ГЕРБ от власт. Аз даже не съм видяла някакво друго обръщение, което да са излъчили. Те пристигнаха с посланието „ Ще свалим ГЕРБ “ и Гешев от власт и това е главният акцент на техните стратегии. Така че, в случай че смъкват това предизборно обръщение, значи да отрекат съществуването си. Няма никаква логичност да се откажат от него. Румен Радев не откликна на нито една покана за спор, за какво съгласно Вас се опасява от директен конфликт с съперниците си, а в това време президентският избор ще се взема решение на балотаж по всяка възможност? Трудно ми е да вляза в кожата на един чужд за мен човек, само че не може да се каже, че един боен, какъвто е той в тази ситуация, е и огромен експерт по реторика. Смятам, че на този терен той първо се усеща извънредно нерешителен, просто тъй като чисто професионално е учил други неща. Няма никакъв укор в това, което споделям. Просто считам, че той е неопитен за подобен спор. Втората причина, която приказва към този момент отрицателно за него е, че той малко се държи сякаш му е обезпечен вотът, нещо, което, несъмнено, не е по този начин. Според мен освен Румен Радев, само че който и да било претендент за президент, отказвайки се от обществен спор, на процедура той отхвърля разговор с гласоподавателите си. Това към този момент е огромно нарушение. Тук дебатът не би трябвало да се преглежда като някакво щение на публицисти или на съперници. Реално това е отвод пред гласоподавателите ти да дадеш отговори на въпроси, от които хората се интересуват. В този смисъл нито един претендент за президент не би трябвало да постъпва по този метод. Както демонстрират социологическите проучвания, може би все пак държание, Румен Радев ще бъде определен още веднъж. Възможно е, само че във всеки случай считам, че сходен избор на гласоподавателите е най-малкото непрецизен, което въпреки това не е кой знае каква изненада. Ние към момента си стоим в тоталитарните обувки и към момента преглеждаме властта като далечна и независеща от нас. Това в допълнение демотивира младежите да отидат да гласоподават. Като цяло, още веднъж споделям, нито един претендент за президент не би трябвало да си разрешава сходно държание. През последната седмица служебното държавно управление още веднъж е задействано в компроматна война само против ГЕРБ. Знаете, появиха се съмнителни машини за гласоподаване с неразбираемо предопределение и до този миг няма никакво съответно и разумно пояснение за протичащото се. От друга страна разписките няма да се броят или ще се броят единствено в избрани обстановки, всичко това не слага ли под въпрос честността на вота? Това, което имам вяра надълбоко, без значение дали има машини или няма машини е, че демократичните правила не се намират нито в протоколи, нито в машини, те се намират в сърцата на жителите. Ако хората имат подозрения по отношение на честността на вота, имам поради гласоподавателите и представителите на другите партии, те би трябвало по всевъзможен метод да се подсигурят, че вотът ще бъде почтен. Демокрацията е наша, не е на някаква ЦИК, не е на някакво служебно държавно управление, в този смисъл от нас зависи честността на вота. Ако ние подхождаме към нея официално – някой различен там да свърши работата, тогава и демокрацията ни е официална. Ако обаче със сърцата си застанем да я браним тази народна власт, тогава сигурно изборите ще бъдат почтени. Така разбирам аз нещата. Защото откогато свят светува опити да се излъжем едни други съществуват, постоянно е било по този начин, няма нищо ново под слънцето. Когато човек доста желае да излъже, то нормално намира и метод, само че тук отговорността е не просто на този, който се пробва да излъже, а на цялото общество, което би трябвало да сътвори правила, да сътвори условия, тъй че да не могат да го излъжат. Ето обстановката с имунизациите сега е от същия темперамент. Някакви хора се пробват да се промъкнат сред капките и да кажат „ Аз няма да се имунизирам “. Е да, ти няма да се ваксинираш, само че всеки ден ще умират по 200 души. И ти би трябвало да знаеш, че персонално с твоето отношение си причина, с цел да умират хора. В този ред на мисли отговорността е на цялото общество. Що се отнася до появилите се машини, откакто не се даде нито едно смислено пояснение, гледах и диспути по този мотив, аз не мога да си обясня по какъв начин може през митниците да минат тези машини и никой да не знае къде отиват и защо отиват. Това е политически скандал! По някакъв метод се повтаря „ Костинбродската спекулация “ от 2014 година. И в случай че гласоподавателите не схващат, че такива неща никой не би трябвало да може да си разреши, то и демокрацията ще е такава, подправена, официална. Всеки един човек, всеки един член в другите изборни комисии, би трябвало да има вяра, че нещата са същински. Аз желая да попитам нещо доста обикновено. Не се задължават изборните комисии да броят бюлетини, само че никой не им пречи да го създадат. Да, това не се вписва в протокола, само че вътре във всяка една изборна комисия в последна сметка има представители на другите партии. Ами просто въведете си едно вътрешно предписание – „ изваждаме резултата, преброяваме бюлетините и виждаме дали има разлика “. Разбира се, с един-два гласа мъчно ще се промени резултата. Има неточности, препускане. Аз тъй като съм се занимавала с това и знам, че постоянно има леки разминавания в тези протоколи, които мъчно могат да се избегнат, къде поради погрешно нанасяне, къде нещо друго. Винаги има такива дребни работи, само че те не се отразяват значително на вота. Въпросът е самите комисии да вършат това контролно броене. Какво пречи и на доброволци от самите гласоподаватели. „ Аз съм симпатизант на еди коя си партия и желая да видя дали ще бъде почтен вотът. Ами имам право да остана и да видя “. Така че, има доста форми на надзор и доста благоприятни условия. Аз считам, че политическите партии имат задоволително и опит, и знания да инструктират своите представители, тъй че да се наблюдава резултатът. По какъв метод тези спомагателни машини могат хипотетично да повлияят на вота? Смятам, че огромният проблем няма да бъде на парламентарния избор. Истинският проблем ще бъде вторият тур на президентския избор, тъй като доколкото разбирам са впрегнати всички сили да се подсигурява втори мандат на Румен Радев и там, в случай че е доста близка дистанцията, което е допустимо, тогава към този момент тези няколко стотици или хиляди гласа могат да имат доста значително значение. 427 машини, колкото последно стана ясно, че е броят на тези, които не са били поръчани, не са толкоз доста. При един оспорван резултат на втори тур обаче, могат да имат доста значително значение. Кирил Петков и компания към този момент се виждат като ръководещи и даже редят постове, на база на какво е това самочувствие и има ли предварителни ангажименти? Тези хора са си такива. Признавам си, че първоначално ми бяха забавни, симпатични, тъй като са младежи, ученици на влиятелни университети, с доста положително CV, само че бих споделила, че са доста неопитни. За страдание е притеснително пренебрежението им към мнението на другите. Още по-притеснително е неуважението към институциите, основани в България. Те застават и сякаш са на гола поляна споделят „ Правилата са тези, които ние ще ви кажем “. Ами че това е тоталитаризъм, това не е народна власт. Всъщност нещо сходно видяхме и при опита на партията на Слави Трифонов да направи държавно управление.„ Ние ви споделяме, че това е държавното управление, вие би трябвало да го подкрепите “. Е няма по какъв начин да стане! Знаете обвиняванията, които излязоха, че Христо Иванов сякаш нямал искания, пък въпреки това желаел да утвърди персонално всеки един министър от оферти кабинет на „ ИТН “, ами по този начин е в политиката. Всеки, който има ангажимент, желае да има някакво възприятие за сигурност, че най-малкото, най-идеалистичното, ще се движи програмата в нужната посока. Удивително е политическото изтощение, в което изпадна цялата ни политическа система. Удивителна е неналичието на лидерско мислене. Удивителна е неподготвеността на тези хора. От друга страна, в случай че се замислим, това е и естествено. Те не са били в политиката, не я познават. Идват от напълно разнообразни сфери, от сферата на бизнеса. Ами аз като човек, който доста години съм била и не преставам под някаква форма да бъда началник, мога да кажа, че в моята компания нещата зависят от мен. Съобразявам се несъмнено с Кодекса на труда, изискванията на труд, има някакви предварителни условия, само че по този начин или другояче аз съм индивидът, който споделя дали ще се случи едно или друго нещо. Ето за какво и те идват с тази настройка. Това го имаше и в партията на Слави Трифонов, в този момент го виждам и при тези момчета. Оттам идва и неподготвеността. Само че в политиката са равни всички. Даже да имаш единствено 4% от гласовете на избори, твоите депутати са от решаващо значение, с цел да се дефинира болшинството и тогава ти може да се окажеш най-силният от всички. Ти можеш да се окажеш индивидът, който действително ще дефинира кой къде да бъде, тъй като без твоите гласове другите са заникъде. В този смисъл неналичието на политически опит, на схващане за това какво е политиката, по какъв начин тя се осъществя, просто е пагубна и основава тези ужасяващи условия, в които се намираме.