Ива Митева: Отказът за доставка на допълнителни машини за изборите е извиване на ръце
Отказът на " Сиела-Норма " да достави спомагателни машини за изборите при заложената цена от 6,5 млн. лева е опит за извиване на ръце. Това съобщи пред ръководителят на 45-ото Народно заседание Ива Митева.
Тя описа, че дисертацията ѝ за смесената изборна система е научно проучване и то няма нищо общо с политиката. Допълни, че листите на " ИТН " към момента не са подготвени и тя не знае дали ще бъде част от тях за идните избори.
Митева уточни, че се надява ЦИК да разбере истината по отношение на цената на спомагателните машини за идния избор и за какво компанията снабдител " Сиела норма " е отказала да осигурн поръчаните бройки при заложената цена от 6,5 млн. лв..
По думите ѝ поръчаните машини за предходните избори са коствали 43 млн., а цената е избрана Министерския съвет.
" Никой не знае по какъв начин се е стигнало до тази цена. ЦИК просто е подписала един контракт и е гласувала тази цена. Разбирам, че даже самите представители на " Сиела " не могат да обяснят по какъв начин се е стигнало до тази цена. (...) Според мен това е едно извиване на ръце от компанията, тъй като е ясно, че първите машини са доставени от тях и е обикновено и останалата част да се достави от тях ", посочи Митева.
Тя уточни, че не приема рецензиите, отправени към смяната на Изборния кодекс за този избор и 100-процентовото машинно гласоподаване.
" Направените промени следваха от измененията на ГЕРБ, направени през 2020 година Те не бяха толкоз основни. Най-съществената беше смяната, обвързвана с гласуването на българските жители в чужбина. По отношение на машинното гласоподаване, то е въведено през 2019 година, тогава и самият Борисов заявяваше, че би трябвало да се вкара и е нелепост да се гласоподава и с хартии, и с машини ", разяснява ръководителят на 45-ото Народно заседание.
Преди дни Митева стана лекар в Института за страната и правото на Българска академия на науките с дисертация за въвеждането на смесена изборна система. В труда си тя предлага 1/3 от депутатите да се избират мажоритарно, останалите 2/3 - съразмерно, с кандидатски листи и преференции.
" Това е докторски труд, това е научно проучване и то няма нищо общо с политиката, която има " ИТН ". Не съм предала хората, дали своят вот на референдума, тъй като докторантурата съм я почнала 2015 година, доста преди референдума да се състои. Докторантурата си я приключих през октомври 2020 година - преди да знам дали ще вземам участие в " ИТН ", изясни тя.
Митева посочи, че в нейната дисертация мажоритарният избор е водещ детайл. Тя добави, че всичките ѝ сътрудници от партията на Слави Трифонов са я поздравили са академичното достижение. Като част от гражданската квота на политическата мощ, Митева добави, че не знае по какъв начин ще бъдат подредени листите и дали ще взе участие в тях.
Добави, че в случай че бъде поканена - ще се включи.
Относно късия живот на 45-ото Народно заседание, Митова сподели, че той е дал старт на възраждането на парламентаризма макар дребното време. Допълни, че е имало и по-кратки парламенти, работили към 10 дни.
" Кратките Народни събрания постоянно са били във времена на рецесия, когато сме в подобен стадий би трябвало да минем през този интервал, би трябвало тази сила да се излее. Мисля, че това беше положителният вид, в случай че бяхме траяли в една естествена конюнктура на законодателен развой, нещата щяха да тръгнат по различен път ", добави тя.
По думите ѝ не е имала миг на председателския стол, в който да е изгубила " почва под краката си ". Сподели, че са ѝ били нужен няколко дни, с цел да свикне с позицията. Най-критичният миг в работата ѝ е бил, когато е трябвало да гласоподават Закона за правосъдната власт и Кодекса за общественото обезпечаване.
" Ако бяхме приели тези закони на едно съвещание, аз щях да се срамя, че съм била народен представител. Беше уязвимост на Народното събрание, че нямахме време по-задълбочено да разгледаме поправките в Закона за правосъдната власт, те са доста значими, само че не могат да се гледат за един ден. Същото се отнася и за Кодекса за обществено обезпечаване ", добави Митева.
Тя описа, че дисертацията ѝ за смесената изборна система е научно проучване и то няма нищо общо с политиката. Допълни, че листите на " ИТН " към момента не са подготвени и тя не знае дали ще бъде част от тях за идните избори.
Митева уточни, че се надява ЦИК да разбере истината по отношение на цената на спомагателните машини за идния избор и за какво компанията снабдител " Сиела норма " е отказала да осигурн поръчаните бройки при заложената цена от 6,5 млн. лв..
По думите ѝ поръчаните машини за предходните избори са коствали 43 млн., а цената е избрана Министерския съвет.
" Никой не знае по какъв начин се е стигнало до тази цена. ЦИК просто е подписала един контракт и е гласувала тази цена. Разбирам, че даже самите представители на " Сиела " не могат да обяснят по какъв начин се е стигнало до тази цена. (...) Според мен това е едно извиване на ръце от компанията, тъй като е ясно, че първите машини са доставени от тях и е обикновено и останалата част да се достави от тях ", посочи Митева.
Тя уточни, че не приема рецензиите, отправени към смяната на Изборния кодекс за този избор и 100-процентовото машинно гласоподаване.
" Направените промени следваха от измененията на ГЕРБ, направени през 2020 година Те не бяха толкоз основни. Най-съществената беше смяната, обвързвана с гласуването на българските жители в чужбина. По отношение на машинното гласоподаване, то е въведено през 2019 година, тогава и самият Борисов заявяваше, че би трябвало да се вкара и е нелепост да се гласоподава и с хартии, и с машини ", разяснява ръководителят на 45-ото Народно заседание.
Преди дни Митева стана лекар в Института за страната и правото на Българска академия на науките с дисертация за въвеждането на смесена изборна система. В труда си тя предлага 1/3 от депутатите да се избират мажоритарно, останалите 2/3 - съразмерно, с кандидатски листи и преференции.
" Това е докторски труд, това е научно проучване и то няма нищо общо с политиката, която има " ИТН ". Не съм предала хората, дали своят вот на референдума, тъй като докторантурата съм я почнала 2015 година, доста преди референдума да се състои. Докторантурата си я приключих през октомври 2020 година - преди да знам дали ще вземам участие в " ИТН ", изясни тя.
Митева посочи, че в нейната дисертация мажоритарният избор е водещ детайл. Тя добави, че всичките ѝ сътрудници от партията на Слави Трифонов са я поздравили са академичното достижение. Като част от гражданската квота на политическата мощ, Митева добави, че не знае по какъв начин ще бъдат подредени листите и дали ще взе участие в тях.
Добави, че в случай че бъде поканена - ще се включи.
Относно късия живот на 45-ото Народно заседание, Митова сподели, че той е дал старт на възраждането на парламентаризма макар дребното време. Допълни, че е имало и по-кратки парламенти, работили към 10 дни.
" Кратките Народни събрания постоянно са били във времена на рецесия, когато сме в подобен стадий би трябвало да минем през този интервал, би трябвало тази сила да се излее. Мисля, че това беше положителният вид, в случай че бяхме траяли в една естествена конюнктура на законодателен развой, нещата щяха да тръгнат по различен път ", добави тя.
По думите ѝ не е имала миг на председателския стол, в който да е изгубила " почва под краката си ". Сподели, че са ѝ били нужен няколко дни, с цел да свикне с позицията. Най-критичният миг в работата ѝ е бил, когато е трябвало да гласоподават Закона за правосъдната власт и Кодекса за общественото обезпечаване.
" Ако бяхме приели тези закони на едно съвещание, аз щях да се срамя, че съм била народен представител. Беше уязвимост на Народното събрание, че нямахме време по-задълбочено да разгледаме поправките в Закона за правосъдната власт, те са доста значими, само че не могат да се гледат за един ден. Същото се отнася и за Кодекса за обществено обезпечаване ", добави Митева.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ