Отказът на руски резервисти от война може да се окаже

Отказът на съветски резервисти от война може да се окаже запасът, който да обърне войната в посока на мира, само че ще бъде смъртоносна неточност, в случай че Съединени американски щати счетат това за уязвимост и помъчат да се възползват

 

За Европейския съюз се задават месеци на тестване, каквито не е преживявал от своето основаване. Този път новата Карибската рецесия не е на хиляди километри като онази през 1962-ра, която изправи на нокти Общността, а в самата Европа. И даже единствено това е мотив за международна паника, защото остарялата Европа, която се простира от нос Кабу да Рока до Урал на два пъти подпали света.

По традиция европейците последни загряват какво тъкмо се случва и се ужасяват едвам когато се случи. В смисъл - осъзнават подпалвача чак когато им подпали задника. Така преди Втората международна война проспаха подпалвача от Берлин с политическа инфантилност вид Чембърлейн, а в този момент бяха напът да проспят и подпалвача от Москва с протестната инфантилност вид промяна на цветовете на Айфеловата кула. Затова и толкоз се изненадаха от нападението над Украйна, а в този момент - и от мобилизацията в Русия, въпреки че и двете бяха предстоящи.

Мобилизацията, която дълго беше отлагана от Путин, най-сетне ще свърши работа. Не във военно отношение, там надали ще реализира грандиозни обрати, а по-скоро - затъване в тресавищата на войната.

Мобилизацията обаче ще активизира страха на европееца, който боязън пък ще генерира съпротивителните му сили, и то не алегорично, не цветово.

А в Русия мобилизацията реализира мълниеносен резултат - хиляди запасняци 
обсадиха и нападнаха, само че не Украйна, а Граничен контролно-пропусквателен пункт
на Финландия и Грузия. Извиха се километрични колони, само че не от танкове и бетеери, а от коли. Авиацията също беше подложена на напън - изкупиха се всички еднопосочни билети за Турция, Сърбия, Дубай, като цените доближиха до  9200 евро за билет.

Мобилизираха се и силите за махленски митинг, въпреки и към момента рядък, което в съветските обичаи си е същински подвиг - в миналото непосредствено пращаха протестиращите на каторга, а в този момент още в полицейските сектори връчват на арестуваните призовки за явяване във военните комисариати. Служители на ФСБ в Тюмен даже предизвестиха, че протестиращите против войната ще бъдат наказвани със работа в армията. И по този начин от Федера́льная слу́жба безопа́сности, без да щат, формулираха гениалното просветление, че войната е наказване.

Да, такава е за актуалния руснак, за поколението, което предстои на „ частичната “ военна готовност. Защото и в Русия, въпреки постепенно и бавно, се сътвори по този начин нареченото потребителско общество, което по никакъв начин не е склонно на всеотдайност. Потребителските общества на Запад родиха най-мащабните митинги против войната във Виетнам. Може и да бъдат упреквани в липса на идеализъм и безпринципност, само че тъкмо те стигнаха до исторически изстраданата концепция, че не е окей да станеш
пушечно месо поради упоритостите на кайзера, царя, фюрера, дучето, вожда
и президента от латиноамерикански или азиатски вид. Това общество не е склонно на всеотдайност. Особено пък когато не пази родината, а пази ползите на роднините във властта. Така че саможертвеният военен зов „ За Родину! За Сталина! “ няма по какъв начин да се трансформира в „ За Родину, за Путина! “.

Отказът на актуалния руснак да води война е просветление, а не е плашливост. 

С някои комични изключения като синчето на Дмитрий Песков, избудалкано по телефона от публицисти да се яви на комисия за готовност, което щяло да се съгласи единствено при персонално позвъняване от Путин, а за доброволец отказвало. Или множеството депутати и служители, които считали, като че са по-полезни на постовете си, в сравнение с фронта. Така де, както множеството депутати и служители по света. 

Саможертвата към този момент не възбужда руснака.

Както от дълго време не възбужда западноевропееца, а още по-отдавна - и американеца.

Особено когато не се показва в икономисване на ток, ограничение на къпането до пет минути и леко зъзнене у дома, а - в действителната опция патрон да ти пръсне черепа или осколките да ти отнесат някои нужни елементи от тялото.

Идеята за великолепие можеше и да проработва в спокойно време - Името " Единна Русия " ме възбужда!, беше признала екзалтирано съветската певица  Надежда Бапкина в наличието на Путин, когато той още беше единствено един път президент. Но не работи в действителността на войната. Не съм сигурен дали тази персона продължава да се възбужда и в този момент, в случай че някой неин родственик е свикан под патроните.
Да, изчезва една от особеностите на съветската половост - възбуденост от саможертвата

Въздигната в фетиш през революцията. Точно в този отвод от гибел, в този едвам назряващ, само че безапелационен отвод от война, се крие вярата за разрязване на гордиевия възел, безизходен към тази нелогична война. Може би тъкмо митингът на запасняците, на резервистите, ще се окаже решаващият запас, който ще обърне хода на войната в посока към мира. 

Масовото дезертьорство от фронта през Първата международна докара до експлоадирането на октомврийската гражданска война. А дали  в този момент превантивното дезертьорство би довело до октомврийска гражданска война в мисленето?  Но освен на руснаците. А и на американците, които ще създадат смъртоносна неточност, в случай че одобряват това дезертиране за уязвимост и опитат по табиет да се възползват от него. И на освирепелия Зеленски, който ще побърза да разгласи следващата победа. И на европейците, за които се задават месеци на тестване в наближаващата тежка зима.

Но както споделят специалистите, и най-тежките зими се претърпяват като се изключи една - нуклеарната. 

И този път саможертвата би трябвало да я създадат политиците.