Откъс от Размирни години. Спомени на един опълченец“ на Мито

Откъс от „ Размирни години. Спомени на един опълченец “ на Мито Анков.Авторът е ръководител на Врачанския революционен комитет и съпровожда Васил Левски и Димитър Общи по време на пропагандните им обиколки.

Впоследствие се записва в Българското опълчение и демонстрира необикновен подвиг в решителните сражения при Стара Загора, Шипка и Шейново.

Представеният текст споделя точно за напрегнатите августовски дни на 1877 година, когато духа на българския опълченец бива подложен на тестване.

...11 август.  Още овреме придвижванията почнаха по цялата боева линия. Всичките опълченци бяха на местата си и с неспокойствие чакаха неприятеля.

Най-сетне съмна се добре. Неприятелските часови се виждаха, демонстрираха се и турци, които се наместиха в едни камънаци и почнаха да стрелят. Почнаха и нашите да им дават отговор. Обадиха се и топовете. Постепенно сражението ставаше все по-ожесточено. Почнаха да гърмят и пушки, и топове и от двете страни. Имаше към този момент ранени опълченци и в гърба, тъй като в този момент турците стреляха и откъм Лиса гора. По едно време турците почнаха да пускат колони по всякакви направления, от което се разбираше, че те се готвят да ни атакуван от всички страни и да ни унищожат.

Нашите топове се силеха да дават отговор на турските, само че последните бяха 10 пъти повече от първите, пък и нямахме задоволително гранати. Освен това турците ни бяха обкръжили съвсем отвсякъде, оставаше още свободен единствено пътят за Габрово.

По цялата боева линия се чуваха единствено команди: „ Пальба ротой! Мзводом… пли! “. При все че биваха все разредявани, неприятелските редове продължаваха да настъпват настойчиво.

Но най-накрая с едно гръмогласно „ Ура! “ опълченците на щик нахлуха в турските редове и се почна битка за гуша и ръце с ръце.

Турците схванаха, че не ще могат да надделеят и се отдръпнаха в безредие; те схванаха, че не така елементарно ще завладяват шипченските височини от омразните тям ешилкалпаклъ комиталар (опълченските шапки имаха дъно със зелено сукно). Тази офанзива коства на Опълчението много скъпо. Много ранени се насочиха към превързочния пункт и доста умрели и тежко ранени придвижиха санитарите. През всичкото време нашата кавалерия непрекъснато тичаше от шанц на шанц, изложена на патроните, и разнасяше с конски торби патрони на опълченците. Но Бог я резервира, тъй като вършеше свято и благородно дело.

В това време военачалник Столетов с началника на щаба подполковник Ринкевич и с другите щабни офицери стоеше на връх Св. Никола и от там издаваше заповеди, които конниците опълченци бързо разнасяха. Но беше още рано денем, а помощ дали щеше да ни пристигна и по кое време? Тия въпроси си задаваше всеки наш офицер и всеки боец.

Денят към този момент почна да се преваля и турците все по-яростно налитаха да завладяват и едничкото ни за оттегляне място – шосето за Габрово. Пазеха го Орловският и Брянският полкове и някои опълченци.

По едно време стана огромен ужас – някои извикаха, че турците излезли на шосето, само че това беше неистина. Наистина те бяха се пробвали да извършат това, само че бяха отблъснати. Към 6 часа опълченците почнаха да си шушнат, че гранатите ни се към този момент свършили. Това ни мощно разтревожи.

Та и турците това и чакаха и сякаш и те знаеха това и със свършването на деня желаеха да свършат и с нас сметката. Барабани и тръби отново заечаха, въздухът отново се извърши с турски диви крясъци: „ Аллах, юрюин канкардашлар “ и дива гневна паплач полетя върху нас, и когато ние съвсем се готвехме да отстъпим, чу се зов: „ Помощ иде! “.

Запяха и песента „ Шуми Марица “. Опълченците се насърчиха, нахвърлиха се лудешки с щиковете си на турците и ги отблъснаха. Още се повтаряше: „ Помощ иде! “, само че тя не идеше.

Чак когато предните редове на турците към този момент бяха излезли на шосето и се готвеха да нанесат гръмоносен удар на храбрите бранители на шипченската височина, чиито редове бяха доста oредели, дойде бързо един батальон от отряда на военачалник Радецки, качени по двама бойци на един кон.

Турците бяха прогонени и гърмежите на топовете им почнаха да стават по-редки и се чуваха далеко.

В него ден – 11 август, както споделяха, турците бяха направили 14 офанзиви, само че бяха навсякъде отблъснати с огромни загуби.