Откакто влезе на Дондуков“ 2 президентът Радев загуби най-малко три

...
Откакто влезе на Дондуков“ 2 президентът Радев загуби най-малко три
Коментари Харесай

Президентът Радев губи битки, но не отказва от войната. Защо и докога?

Откакто влезе на „ Дондуков “ 2 президентът Радев загуби минимум три борби, които самичък инспирира – против мутрите („ Мутри, вън! “), против „ шарлатанията “ и против партийния модел и парламентарната република.

Радев се надцени.

Въпросите към него са повече от отговорите, които дава.

Поведението му от 29 май насам оставя усещането, че играе ва банк, изпуска нервите си и подхваща неверни ходове. За десетина дни те също са минимум три.

Първа неточност – на косъм от прелом

Времето и методът, по който връчи втория изследователски мандат, бяха скандални за една парламентарна народна власт.
След постигнатото съгласие сред Денков и Габриел за сформиране на кабинет бе въпрос на часове президентът да връчи мандата. Все отново той самият твърдеше, че желае страната да има постоянно държавно управление. И въпреки всичко политическата рецесия продължи прекомерно дълго, с цел да се поддържа безвремието в условия на световни трансформации.

 

Но часовете станаха дни, а в медиите изтече записът, който даде оправданието на Радев да се съмнява в „ целесъобразността “ на контрактувания кабинет.

 

Първите му думи на „ Дондуков “ 2 оставиха чувството, че досието може да остане в ръцете му, което не е нищо друго с изключение на нарушаване на Конституцията и прелом.

Той сподели: „ Като президент и висш главнокомандващ съм директно зает с националната сигурност и предназначен да защищавам българската страна. Точно поради това е нецелесъобразно от моя страна да ви връча мандат и да поверя съдбините на България в ръцете на водачите на вашата партия след изтеклите записи и последвалите обществени признания поради торпилирането на българския суверенитет. “


След това обаче добави, че по Конституция е задължен да връчи мандата, като акцентира, че към този момент е дискредитиран и е оправдано да не бъде изпълнен.
С други думи, президентът, който се е заклел в Конституцията, внуши, че без тази Конституция щеше да вземе друго решение. Че при различен модел – какъв ли е той..., решението му също щеше да е друго.

 

Държавата, т.е., се развива по конституционни правила, които не подсигуряват националната сигурност?
Може ли президентът да въодушевява за слагането на сходни въпроси?

Втора неточност – обръщам ви тил

След избора на държавното управление Радев продължи да се движи по същата тънка линия, като явно загуби равновесие.

Преди гласуването той предизвести: „ Надявам се държавното управление да не предава националните ползи, по този начин както водачите на новата коалиция предадоха доверието на своите гласоподаватели “.
А след гласуването напусна залата, игнорирайки полагането на клетвата на новите министър председател и министри. Демонстрация, която къса институционалния разговор и блокира взаимоотношението сред управляващите, както е планувано да се случва в главния закон.


Но и това не е всичко.

Трета неточност – последователност няма да има

Оказа се, че служебното държавно управление си потегля с казус. За първи път в новата ни история заместител министрите са уволнени ден по-рано и обичайното предаване и приемане на властта няма да се случи.
Опонентите на Радев към този момент го дефинираха като бойкот (акад. Николай Денков).
И възмездие?

Трите изгубени борби

Най-малко три са и борбите, които Радев инспирира, само че действително загуби.
Когато въодушеви митингите през 2020 година с вдигнатия пестник и апела „ Мутри, вън! “, времето работеше за него.
Годините на власт тежаха на Борисов и ГЕРБ, всеобщото неодобрение беше реалност и то търсеше политическите си носители.

 

На площадите си изля гражданска сила, която на първите постоянни избори се трансформира в гласове за „ ИТН “, Демократична България, групировката към Мая Манолова. И нищо. Пак избори. Има Такъв Народ даже стана първа политическа мощ. И какво? Нищо. Избори.

 

В този откъслек, през служебната власт, Радев отвори писта за нови политически звезди – Кирил Петков и Асен Василев. Да напомним – в границите на самодейността „ Триморие “ пред погледа на Радев американският президент поименно загатна Кирил Петков, което се изтълкува като сериозен знак за доверие. Президентът не опроверга с нищо тази мълва, явно националните ползи не бяха наранени, нямаше вмешателство, нямаше оскърбен суверенитет.

 

Останалото го помним – Петков и Василев сътвориха „ Продължаваме промяната “, завоюваха изборите (с ала-бала през президента?), образуваха държавно управление, започнаха да ръководят и внезапно: нямате 100 дни, шмекерия, Македония-я-я-я!!!!


Последваха избори, избори, длъжностен кабинет след длъжностен кабинет. Време, в което се внушаваше, че партиите са неверни и неспособни да излъчат витална формула за стабилизиране на страната.

Реално ситуационните благосклонности и антипатии на президента не следваха логиката на идеология или на геополитика, без значение от клеймото през днешния ден за „ съветски сътрудник “. Ако ГЕРБ са „ мутрите “, а Политическа партия - „ шарлатаните “, то когато бе против „ мутрите “, той даде път на „ шарлатаните “, когато бе против „ шарлатаните “, не воюваше отчетливо с „ мутрите “.

 

Ако водещи бяха геополитическите пристрастия, то най-логично бе да даде рамо на Българска социалистическа партия на Нинова, които го издигнаха за президент. Но и това не стана. Войната Радев-Нинова се води и ще се води до надвит завършек на една от двете страни, а ухажването на вътрешната й съпротива е реалност, който се оглежда в редица жестове. Например, в състава на последните служебни кабинети.

Може би тактиката да не се дава късмет за основаване и одобряване на огромна партия, на опция, на двуполюсен модел, където политическите формации/блокове да се редуват във властта, създавайки баланс, можеше да докара до всеобщо предпочитание за президентска република.
Но не докара.

 

Инициативата на Има Такъв Народ и Слави Трифонов да се организира референдум за промяна на формата на ръководство приключи безславно.
Неуспехът на подписката, инициирана от „ ИТН “, може да се одобри като загуба и за Радев. Скромният брой подписи, което попречва провеждането на национално допитване, е индикатор, че цялата политика на рушене на престижа на партиите се е провалила. Българските жители явно не желаят модел, който овластява една личност, било тя и с висок рейтинг.

Със основаването на кабинета „ Денков-Габриел “ се постави край и на невиждано дългото служебно ръководство, в чиито мандати имаше и нови шефове на специфичните служби, и всеобщи рокади в администрацията.
Равносметката е, че до момента в който президентската власт укрепваше, нито мутрите бяха надвити, нито шарлатаните – надиграни, в случай че използваме определенията на самия Радев.
Дали и той не подведе гласоподавателите си, като ги поведе против „ мутрите “, а се обърна против „ шарлатанията “?

Новата война

Знаците, които президентът дава в този момент, са за нова политическа война, макар загубите.

С Българска социалистическа партия е ясно. Корнелия Нинова го назова през вчерашния ден „ бащата на хаоса в България “ и няма да му елементарни нито заиграването с вътрешната съпротива, нито ударите върху партийната система, посредством които се създаваха едни играчи, с цел да се торпилират/ерозират други.

Фронтът с постоянното държавно управление също няма по какъв начин да бъде затворен след маневрите на Радев към втория мандат и в деня на клетвата. Онзи запис, който провокира неконтролируем яд, разкрива още, че върви развой на прекупване на кметове на ГЕРБ; че задачата на ПП-ДБ не е Радев да бъде отхвърлен през процедура на „ импийчмънт “, а да се трансформира в „ кралицата на Англия за дълги времена “.

Освен за службите се готви и законопроект, който да ограничи пълномощията на служебните държавни управления, като тяхно обвързване останат единствено изборите. Според Христо Иванов по този начин ще се блокира опцията към тях да поражда „ квазипрезидентски режим “.
Идеята бе споделена обществено към 10 дни преди сюжета на „ Дондуков “ 2.

През дългата политическа рецесия бяха изговорени и доста други хрумвания, които сполучливо работят в демократични страни. Кои ще приемем и кои ще отхвърлим – дебатът следва.

Безспорно е едно – през 2020 година България попадна в задънена улица, а президентът не съумя да я изведе през някакъв излаз в границите на партийната система и парламентарната народна власт.
Случайно?


Впрочем, щастливи от сформирането на постоянен кабинет с първи ротационен министър председател Николай Денков наподобява няма. Липсва екстаз и възторг в обществените мрежи. Има примирени, има дозирани оптимисти, има изчакващи, има комплицирани, има стъписани. А има и нещастни, има подготвени за нов протест жители.

 

Реакциите дотук се вписват в границите на едно демократично общество, където разликите се споделят, обявяват, пазят. Нормално.

 

Нормално е да работи и правилото власт – власт възпира.
Подчертаваме – възпира, не саботира.

Източник: epicenter.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР