Синдромът на непрекъснатото преглеждане на служебната поща
Откакто се реалокира в телефона, служебната поща е едно от най-притегателните мобилни приложения.
Хиляди чиновници на компании непрестанно ревизират имейлите до тях от компаниите им до момента в който са в придвижване, в това число след края на работния ден. Макар че пощата е високо ангажираща и постоянно забавна, и макар че тя може да ни кара да се усещаме потребни и значими тъй като е доста лична, от време на време се поражда прекалено ревизиране, даже в моменти, когато това може да се избегне.
Не се присъединявайте към хората със синдром непрекъснато да преглеждат на телефона си служебната поща, даже когато са на открито и в компанията на други.
Даже има и някои, които взимат преносимия компютър си в леглото когато се разсънят заран. Или си проверяват пощата преди да си измият зъбите.
Компанията The Energy Project в Съединени американски щати преди време направи анкета по тематиката, в която 60% от хората споделиха, че прекарват едвам по-малко от 2 часа дневно с изключена поща. А 20% прекарват едва по половин час дневно, без да отварят пощата си.
Явно електронната поща е станала като " тръба за интравенозно хранене ", пошегуваха се от изданието Harcard Business Review.
Това е пристраствяне към информацията и връзката, към непрекъснатата връзка. Става дума за нужда от наложително задоволство.
Още през 1960 година психологът Уолтър Мичъл прави опит . Пред група от четиригодишни деца той оставя сладкиши. Казва им, че откакто излезе от стаята, те могат да изядат по един сладкиш незабавно. Ако изчакат 15 минути, могат да изядат по два. Само 30% от децата изчакали 15 минути, останалите предпочели да работят незабавно, въпреки и да получат по-малко заплащане.
Въпреки че имейлът не е като сладкишите, по същия метод хората изпитват удовлетворение когато преглеждат пощата си постоянно без да отсрочват. Също по този начин огромен брой хора използват всяко допустимо опрощение, с цел да спрат да работят върху всичко, което е мъчно и изисква доста концентрация и препочитат да се ровичкат в мейла си. Мичъл назовава това " стратегическо систематизиране на вниманието ".
Ако и вие страдате от същия синдром, изберете един ден, в който да изключвате пощата си най-малко за половин час и да се съсредоточавате върху нещо значимо, изискващо цялото ви внимание. След това последователно започнете да увеличавате този половин час. Използвайте това време да направете нещо потребно, което непрекъснато отлагате, поучава Мичъл.
Хиляди чиновници на компании непрестанно ревизират имейлите до тях от компаниите им до момента в който са в придвижване, в това число след края на работния ден. Макар че пощата е високо ангажираща и постоянно забавна, и макар че тя може да ни кара да се усещаме потребни и значими тъй като е доста лична, от време на време се поражда прекалено ревизиране, даже в моменти, когато това може да се избегне.
Не се присъединявайте към хората със синдром непрекъснато да преглеждат на телефона си служебната поща, даже когато са на открито и в компанията на други.
Даже има и някои, които взимат преносимия компютър си в леглото когато се разсънят заран. Или си проверяват пощата преди да си измият зъбите.
Компанията The Energy Project в Съединени американски щати преди време направи анкета по тематиката, в която 60% от хората споделиха, че прекарват едвам по-малко от 2 часа дневно с изключена поща. А 20% прекарват едва по половин час дневно, без да отварят пощата си.
Явно електронната поща е станала като " тръба за интравенозно хранене ", пошегуваха се от изданието Harcard Business Review.
Това е пристраствяне към информацията и връзката, към непрекъснатата връзка. Става дума за нужда от наложително задоволство.
Още през 1960 година психологът Уолтър Мичъл прави опит . Пред група от четиригодишни деца той оставя сладкиши. Казва им, че откакто излезе от стаята, те могат да изядат по един сладкиш незабавно. Ако изчакат 15 минути, могат да изядат по два. Само 30% от децата изчакали 15 минути, останалите предпочели да работят незабавно, въпреки и да получат по-малко заплащане.
Въпреки че имейлът не е като сладкишите, по същия метод хората изпитват удовлетворение когато преглеждат пощата си постоянно без да отсрочват. Също по този начин огромен брой хора използват всяко допустимо опрощение, с цел да спрат да работят върху всичко, което е мъчно и изисква доста концентрация и препочитат да се ровичкат в мейла си. Мичъл назовава това " стратегическо систематизиране на вниманието ".
Ако и вие страдате от същия синдром, изберете един ден, в който да изключвате пощата си най-малко за половин час и да се съсредоточавате върху нещо значимо, изискващо цялото ви внимание. След това последователно започнете да увеличавате този половин час. Използвайте това време да направете нещо потребно, което непрекъснато отлагате, поучава Мичъл.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ