Ако беше жива, Бригита Чолакова щеше да отбележи 90-ия си юбилей
Откакто съществува малкия екран у нас, безспорно Бригита Чолакова е най-магнетичната звезда у нас. Така и не излиза наяве дали в такава я трансформират трудът, персоналната харизма или пък нещо друго. Ако през днешния ден бе жива, легендата на Българска национална телевизия щеше да означи 90-ия си празник. Уви обаче, тя си отиде през 1999 година в съня си, (вероятно) изтощена да се бори с пошлостта в бита, връзките, усета на обличане…
За биографията й доста е писано и евентуално ще се написа, само че в идващите редове ще потърсим отговор на въпроса кое я е трансформирало в най-магнетичната тв персона у нас в персоналните й разсъждения, преди да стане Тя, възхитителната.
„ Бихте ли отишли да работите с висше особено обучение като осведомител на гара София, остарялата, с плъхове съвсем колкото хората? Не, нали? А нямате визия какъв брой доста може да научи човек, работейки там. Първо, опознава страната и жп връзките до всичките й места в страната. Второ, стартира да схваща за какво железничарите са класа, „ страна в страната ”, променяли нееднократно историческия ход на развиването на страната. Тежкият и първичен труд сплотява хората, прави ги мощни и виновни. Аз персонално не се срамих от куртката, която обличах, с цел да посрещна влаковете от чужбина, нито от спомагателните слугински работи, които като преводачка вършех добро-волно. Смятах, че по този начин обезщетявам мизерията в близост и те, чужденците, въпреки всичко няма да си мислят най-лошото за нас, българите.
Бихте ли се навили с висше особено обучение да станете конферансие в цирка? Не, нали? Циркаджия за множеството хора звучи обидно. „ Да, но не! ” Моите циркови години са вторият ми университет. Школа за колегиалност, приятелство, взаимопомощ. Школа за артистичност, за привързване към животните, за учредителен опит и експедитивност на реакциите.
Да сте яздили слон? Не, нали? А аз в никакъв случай няма да не помни това висшо наслаждение.
Бихте ли отишли да работите с висше особено обучение като гримьор в киното? Не, нали? А нямате визия какво значи да живееш с артистите, режисьорите, операторите и всички други кинаджии. Също като в цирка. Много работа, от време на време противна. Особено в случай че продукцията е историческа, с доста бради и мустаци, като във филмите „ Паисий ” и „ Калоян.
Започваш да лепиш през нощта, а по-късно през целия ден тичаш под палещите лъчи на слънцето, подлепваш, попиваш. Но по какъв начин другояче щях да познавам Стефан Сърчаджиев, Иван Димов, Иванка Димитрова, Георги Попов и още толкоз доста български гении? Държаха се с мен като с равна. Предадоха ми от човешките си полезности, от необятно скроените си характери и души.
Бихте ли отишли с висше особено обучение в нощния бар или вариетето като конферансие? Не, нали? Какъв срам, даже ще възкликнете! Нито е позорно, нито ненужно, ще ви отговоря. Какво прелестно съсловие са музикантите! Как умеят да живеят и обичат! В ония години същинско другарство ги свързваше с проститутките и тъй като хонорарите им бяха мизерни, цигарите и виното идваха от масите на девойките. Измъкваха от клиентите си за приятелите. А след това осъмвахме в някой от домовете ни, изтощени от приказки за философията на живота.
Веднага бихте приели, без значение от образованието си, да работите в малкия екран или да водите „ Златният Орфей ”, нали? Много е привлекателно, доста лъскаво, само че и доста мъчно, убеждавам ви! Нямаше да се оправя по този начин добре, в случай че не бяха университетите преди този момент.
Някой беше споделил, че човек би трябвало да се готви за шанса, в случай че той в миналото го срещне. Иначе срещата ще бъде безрезултатна. Така че, не се срамувайте, не се колебайте! Подготвяйте се за миха, в който ще потече златната река! “
Инфо: Уикенд
Тагове: Бригита Чолакова конферансие цирк жп гара София гримьор кино тв легенда Стефан Сърчаджиев Иван Димов Иванка Димитрова Георги Попов бар вариете проститутки музиканти
