Кое е вярно: Пускаме мигрантите за 50 евро или стреляме по тях?
Откакто няколко авторитетни западни медии написаха и пуснаха репортажи по какъв начин български граничари стрелят по мигранти, опитващи се пресекат нашата граница, която е и външна граница на Европейския съюз, се чудя – нашите граничари стрелят ли по мигрантите или ги пропущат против 50 евро? Защото последното изказване има още по-авторитетен източник – министър председателят на Нидерландия Марк Рюте.
И тъй като нито съм ловджия, нито съм ходила в казармата, няма да се пробвам да проучвам по какъв начин наподобява огнестрелна рана от военен патрон. Но не може и на лаиците да не направи усещане фактът, че репортажите от югоизточната българска граница се появяват в западноевропейски медии в навечерието на гласуването по Шенген, а България към този момент е нарочената страна.
На 8 декември Съветът на Европейския съюз по правораздаване и вътрешни работи следва да гласоподава разширението на зоната за свободно придвижване. И резултатът от репортажите плюс усещането, което е оставил Рюте, предстоящо ще насложат у заетия с всекидневието си междинен западноевропейски жител визията, че България „ не е вярна страна “, че в нея има корупция и не се почитат правата на индивида.
Което може и да е задачата, тъй като в политиката от дълго време опорните точки заместиха политическите тези и същинския разбор. Опорните точки не е наложително да се базират на обстоятелства, още по-малко – на идеология, учредена на публични връзки. Те не са дело на стратегически мислители и идеолози, а на политтехнолози и медийни специалисти. Докато политическата теза би трябвало да пусне корен в програмата на една партия, да води началото си от нейната идеология, а не от всекидневието. Опорките са реактивни и целят да основат усещане сега.
Другото към този момент е старомодно.
В противоположен случай бихме ли чели следното: „ Борисов командва президента и му споделя какво да прави и какво да приказва. “ Думите са на Грети Стефанова от „ Демократична България “.
Освен че са откровена нелепост, думите на госпожа Стефанова нямат връзка с действителността. Представяте ли си по какъв начин някой командва президента Радев? Та чак му споделя какво да приказва. Нали неговите неточности в политиката постоянно идват точно от разбирането му, че е с най-голям пагон и другите би трябвало да стоят в стойка „ спокойно “ и да козируват, когато приказва, а не да оспорват и да разясняват. Особено пък Борисов да го командва? Разпространителите на тази опорка не помниха ли оня пестник? Юмрукът беше против Борисов. Ако на даден стадий ползите на Радев и Борисов съответстват, това изобщо не значи, че единият командва другия и че съгласуват дейностите си.
Разпространението на опорки разчита на късата памет, неналичието на задоволително знания, нежеланието да се задълбочиш по тематиката (все едно за какво – в всеобщия случай тъй като не те интересува особено) или пък сляпата религия, че „ нашите “ постоянно са прави.
В случая с репортажите за българо-турската граница междинният фен неясно си показва къде се намира България (затова му обясняват) и това, което става в тази балканска страна никак не го интересува, стига да не го визира директно.
Но видяното непосредствено визира самочувствието му, че живее в свободен свят, където свободата и човешкото достолепие не просто се зачитат, те са на фундамент. Та тези тъмни балкански субекти не заслужават изобщо да са в Европейски Съюз!
Изявата на Грети Стефанова пък „ приказва “ на тези симпатизанти на Демократична България, които са не запомнили, че Радев бе определен за президент и с техни гласове на втория тур. Както и, че техните деятели бяха ядрото на митингите против ГЕРБ и Борисов, които Радев поддържа с вдигнатия си пестник.
Спирам се на горните два случая, тъй като са от през днешния ден. Иначе може да се напомня обстойно и нашироко по какъв начин политиците приказват откровени измислици, само че измислици, които им правят работа и са казани в подобаващия миг.
Така за Борисов „ Белене “ първо беше „ мочур “, а след това – план, който би трябвало да се довърши. Радев едно време беше „ льотчик “, в този момент „ приказва вярно “.
В Българска социалистическа партия преди две години твърдяха, че машините и единствено машините ще решат казуса с честността на изборите, през днешния ден пазят хартията и тезата, че би трябвало да се даде на хората да избират по какъв начин да гласоподават – с хартиена бюлетина или с машина.
Да не приказваме пък за Кирил Петков, някогашния министър председател и съпредседател на „ Продължаваме промяната “. „ Европейски водачи ми признаха, че 10 години Борисов ги е лъгал за Шенген “, сподели наскоро той в народен ефир. Петков е политик от две години, а министър председател беше едвам седем месеца. Партията му още не е структурирана и не членува в нито едно от политическите фамилии – не я взеха нито в ЕНП, нито в АЛДЕ, надлежно не взе участие в техните конгреси и сбирки. Тогава по кое време и по какъв начин е развил такива доверителни връзки с сътрудниците си в Европейския съвет (в който влизат министър председателите на страните от ЕС), та някой от тях да му показа такова нещо за Борисов?
Но, така ще е тя, както споделяше моята баба. Едно време „ обстоятелствата бяха настойчиво нещо “, само че през днешния ден живеем в света на „ различните обстоятелства “. Политиците от ден на ден ще приказват това, което им е преференциално сега, без да държат сметка на такива неща като истината. И несъмнено, ще въвличат медиите в това свое провинение (Не неистини!, споделя Господ), тъй като те отразяват думите им. И по-късно ще се чудят за какво доверието в политическото пада и множеството българи не желаят да гласоподават. Напомням, на последните парламентарни избори интензивността бе под 40%.
Опорките основават една подправена действителност, в която основателите им желаят ние, наблюдаващите, да живеем. В тази подправена действителност партиите и политиците възложители излъчват стабилност, точност, мощ. И чакат основаната картина да поражда у фена предпочитание да ги следва.
В България обаче сме закоравели скептици, привикнали постоянно да имат едно мислено за това, което им приказват от тв приемника. А и през годините тези от екрана не са се потрудили да основат у публиката стабилно усещане, че са солидни хора, на които може да се има вяра.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
И тъй като нито съм ловджия, нито съм ходила в казармата, няма да се пробвам да проучвам по какъв начин наподобява огнестрелна рана от военен патрон. Но не може и на лаиците да не направи усещане фактът, че репортажите от югоизточната българска граница се появяват в западноевропейски медии в навечерието на гласуването по Шенген, а България към този момент е нарочената страна.
На 8 декември Съветът на Европейския съюз по правораздаване и вътрешни работи следва да гласоподава разширението на зоната за свободно придвижване. И резултатът от репортажите плюс усещането, което е оставил Рюте, предстоящо ще насложат у заетия с всекидневието си междинен западноевропейски жител визията, че България „ не е вярна страна “, че в нея има корупция и не се почитат правата на индивида.
Което може и да е задачата, тъй като в политиката от дълго време опорните точки заместиха политическите тези и същинския разбор. Опорните точки не е наложително да се базират на обстоятелства, още по-малко – на идеология, учредена на публични връзки. Те не са дело на стратегически мислители и идеолози, а на политтехнолози и медийни специалисти. Докато политическата теза би трябвало да пусне корен в програмата на една партия, да води началото си от нейната идеология, а не от всекидневието. Опорките са реактивни и целят да основат усещане сега.
Другото към този момент е старомодно.
В противоположен случай бихме ли чели следното: „ Борисов командва президента и му споделя какво да прави и какво да приказва. “ Думите са на Грети Стефанова от „ Демократична България “.
Освен че са откровена нелепост, думите на госпожа Стефанова нямат връзка с действителността. Представяте ли си по какъв начин някой командва президента Радев? Та чак му споделя какво да приказва. Нали неговите неточности в политиката постоянно идват точно от разбирането му, че е с най-голям пагон и другите би трябвало да стоят в стойка „ спокойно “ и да козируват, когато приказва, а не да оспорват и да разясняват. Особено пък Борисов да го командва? Разпространителите на тази опорка не помниха ли оня пестник? Юмрукът беше против Борисов. Ако на даден стадий ползите на Радев и Борисов съответстват, това изобщо не значи, че единият командва другия и че съгласуват дейностите си.
Разпространението на опорки разчита на късата памет, неналичието на задоволително знания, нежеланието да се задълбочиш по тематиката (все едно за какво – в всеобщия случай тъй като не те интересува особено) или пък сляпата религия, че „ нашите “ постоянно са прави.
В случая с репортажите за българо-турската граница междинният фен неясно си показва къде се намира България (затова му обясняват) и това, което става в тази балканска страна никак не го интересува, стига да не го визира директно.
Но видяното непосредствено визира самочувствието му, че живее в свободен свят, където свободата и човешкото достолепие не просто се зачитат, те са на фундамент. Та тези тъмни балкански субекти не заслужават изобщо да са в Европейски Съюз!
Изявата на Грети Стефанова пък „ приказва “ на тези симпатизанти на Демократична България, които са не запомнили, че Радев бе определен за президент и с техни гласове на втория тур. Както и, че техните деятели бяха ядрото на митингите против ГЕРБ и Борисов, които Радев поддържа с вдигнатия си пестник.
Спирам се на горните два случая, тъй като са от през днешния ден. Иначе може да се напомня обстойно и нашироко по какъв начин политиците приказват откровени измислици, само че измислици, които им правят работа и са казани в подобаващия миг.
Така за Борисов „ Белене “ първо беше „ мочур “, а след това – план, който би трябвало да се довърши. Радев едно време беше „ льотчик “, в този момент „ приказва вярно “.
В Българска социалистическа партия преди две години твърдяха, че машините и единствено машините ще решат казуса с честността на изборите, през днешния ден пазят хартията и тезата, че би трябвало да се даде на хората да избират по какъв начин да гласоподават – с хартиена бюлетина или с машина.
Да не приказваме пък за Кирил Петков, някогашния министър председател и съпредседател на „ Продължаваме промяната “. „ Европейски водачи ми признаха, че 10 години Борисов ги е лъгал за Шенген “, сподели наскоро той в народен ефир. Петков е политик от две години, а министър председател беше едвам седем месеца. Партията му още не е структурирана и не членува в нито едно от политическите фамилии – не я взеха нито в ЕНП, нито в АЛДЕ, надлежно не взе участие в техните конгреси и сбирки. Тогава по кое време и по какъв начин е развил такива доверителни връзки с сътрудниците си в Европейския съвет (в който влизат министър председателите на страните от ЕС), та някой от тях да му показа такова нещо за Борисов?
Но, така ще е тя, както споделяше моята баба. Едно време „ обстоятелствата бяха настойчиво нещо “, само че през днешния ден живеем в света на „ различните обстоятелства “. Политиците от ден на ден ще приказват това, което им е преференциално сега, без да държат сметка на такива неща като истината. И несъмнено, ще въвличат медиите в това свое провинение (Не неистини!, споделя Господ), тъй като те отразяват думите им. И по-късно ще се чудят за какво доверието в политическото пада и множеството българи не желаят да гласоподават. Напомням, на последните парламентарни избори интензивността бе под 40%.
Опорките основават една подправена действителност, в която основателите им желаят ние, наблюдаващите, да живеем. В тази подправена действителност партиите и политиците възложители излъчват стабилност, точност, мощ. И чакат основаната картина да поражда у фена предпочитание да ги следва.
В България обаче сме закоравели скептици, привикнали постоянно да имат едно мислено за това, което им приказват от тв приемника. А и през годините тези от екрана не са се потрудили да основат у публиката стабилно усещане, че са солидни хора, на които може да се има вяра.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ