Галварино – индианецът с ножове, вместо ръце, изправил се срещу испанците
Откакто има войни, има и воини, които са откривали своето предопределение на бойното поле. Окървавени, простреляни, срязани, намушкани – те са тези, които всеки би очаквал да загинат брутално, само че по някакъв метод остават живи и не престават да се борят.
Такъв бил и Галаварино, войнът претърпял ужасяващи пострадвания, само че съумял да ги употребява, с цел да се трансформира в кошмара на всеки собствен съперник.
Преди 5 века, в ранните години на продължителната Арауканска война в Южна Америка, войска от испански завоеватели унищожават няколко хиляди индианци Мапуче в борбата при Лангунила в централно Чили. Испанците пленяват 150 индианци, измежду тях и младия водач Галварино, и ги водят в лагера си. След къс (и без подозрение безпристрастен) съд, губернатор Гарсия Мендоса, командирът на испанците, подрежда на бойците си да отрежат дясната ръка и носа на всеки войник, а на по-главните като Галварино – двете ръце. Тази грубост има една цел – да покаже на Мапуче, че би трябвало да се предадат.
Според индианската легенда, откакто Галварино губи лявата си ръка, той самоуверено предлага и дясната, гледайки по какъв начин брадвата пада, без даже да мигне. След това моли мъчителите си да му нанесат финалния удар – те отхвърлят.
Галварино и десетки други осакатени индианци по-късно са освободени и им е подредено да кажат на военачалника Кауполикан да се съобщи, с цел да избегне още кръвопролития. Галварино не ги послушва. Вместо това той предизвиква Кауполикан и хората му да се бият с испанските нашественици. Изправя се пред мапучите, подвига нагоре срязаните си ръце и им споделя, че каквото са сторили на него, испанците ще сторят на всички, в случай че се предадат.
Но какво би могъл да направи един войник без ръце против врага? Много малко, както знаел доста добре и самия Галварино. Следващите му дейности обаче го трансформират в легенда. Преди следващото стълкновение, той прикрепя ножове към китките си. Не е известно какъв брой огромни са били ножовете, нито какъв брой остри, само че си представяме дълги, блестящи остриета, стърчащи от ръцете му.
На 30 ноември 1557г, по-малко от месец след злощастните събития, Галварино е на фронта в Битката при Миларапу. Планът е да устроят засада на испанците и да победят Мендоса, преди той да успее да хвърли артилерията и конете си против тях. Но мапучите задействат клопката прекомерно скоро и макар първичния си триумф, командирът съумява да удари индианците с оръдеен огън и да открие поле за деяние за кавалерията. Всичко на всичко са избити 3000 индианци, а испанците претърпяват най-вече леки пострадвания и губят досте коне. Пленени са и стотици индианци, измежду които още веднъж Галварино.
Няма сигурни сведения за представянето на Галварино в борбата. Един от испанските бойци написа, че вождът е повел своите воини с ориентирани напред ножове, вместо ръце, викайки „ Никой няма право да отстъпва! Ще умрем за нашата майка земя! “ Разказва още, че Галварино се е изправил против Мендоса и е съумял да повали дясната ръка на генерала.
След борбата, Галварино не получава трети късмет. Той и останалите пленници са наказани да бъдат обесени. Според легендите, Мендоса хвърлил вожда на кучетата, до момента в който други считат, че Галварино се е самоубил, с цел да лиши испанците от удоволствието.
Арауканската война продължава съвсем 300 години, като индианците Мапуче непрекъснато оказват опозиция на испанската колонизация.
