Oткакто Гала е в отпуск, Юлиан Константинов я замества частично

Oткакто Гала е в отпуск, Юлиан Константинов я замества отчасти в „ На кафе ", само че е все по този начин запазен към феновете и не споделя нито една персонална история за живота си. Останалите панелисти свободно бърборят за някогашните си сътрудници и разводите си, за новите си половинки, само че оперният артист не се изкушава да показа даже изречение за новата си другарка. А има за какво да се изфука сегашната му обичана Силвия е освен красива и елегантна, само че и доста сполучлива в специалността. Тя е близо 15 години по-млада от водещия, който през август следващата година ще стане на 60 години.

Гаджето му също не се дава на възрастта - благодарение на модерните интервенции на челото й няма една гънка, а устните й са очевидно уголемени. С красивата дама панелистът на Гала е съкровен от две години. Тя работи в задгранична компания като компютърен експерт на много висока служба. Силвия, с изключение на красива и осъществена в специалността, е възпитана и класна жена, хвалят я нейни познати.

Преди пет години стана ясно, че водещият се е развел със брачната половинка си Юлия след 20 години брак и две деца.

Когато стартира телевизионната му кариера, Константинов бе доста по-емоционален и открит и нерядко палеше кавги в студиото. Понеже не обича да губи, се радваше бурно, когато завоюва точка като капитан в " Аз обичам България “, която сред 2011 и 2017 година се излъчваше по Нова телевизия. Претенциите на Константинов стигат до такава степен, че той стартира да се сърди, че му сортират по-безинтересни сътрудници и поради тях губи от тима на другия капитан Андрей Слабаков. На оперния артист и шоумен на няколко пъти му е направена остра забележка, само че той продължава с крясъците и недоволствата.

Чашата на самообладание прелива и продуцентите взимат решителни ограничения, освобождавайки Юлиан Константинов от отговорностите му на капитан на един от тимовете в шоуто и той е заменен от Иван Ласкин.

Затова в този момент Константинов е повече от обран и спокоен, въпреки преди години почтено да си признаваше: „ Винаги съм бил гръмък, не съм от спокойните и уравновесени хора, не мога да заставам на едно място повече от 10 минути. Едно време в дипломата ми за приблизително обучение все имах незадоволително държание, единствено края го подвигнаха на приемливо. На шефа на детска педагогическа стая му беше омръзнало да се занимава с мен. Бях преместван от няколко учебни заведения. Последно учих в спортното учебно заведение „ Олимпийски очаквания " дружно с всички добре облечени предприемачи, само че ме трансферираха хладилния колеж. Щях да ставам волейболист, даже бях капитан на „ Левски “, а преди този момент - авиоконструктор и ловджия на тигри човекоядци, до момента в който не разбрах, че музиката ми носи най-голямо наслаждение. “