Откакто е учреден НАТО, не са преставали опитите Алиансът да

Откакто е основан НАТО, не са преставали опитите Алиансът да бъде разгласен за непотребен, демодиран и неблагоприятен – било за Съединени американски щати, било за Европа. Тези опити редовно се подхранват от пропагандата на Москва – руска или путинистка, те съставляват обичана сфера на тълкования от страна на европейската радикална левица, само че имат и своите поддръжници в извънредно дясното, изолационистко крило на американския консерватизъм, откъдето идва и посочения по-долу разбор на института „Катон“. НАТО се основава напълно заради обстоятелството, че сталинистка Москва не е задоволена от резултатите на Втората международна война и от договореностите от Ялта, които й разрешават да окупира и съветизира централна и източна Европа. Още с края на военните дейности против Райха Сталин стартира систематична акция за подкопаване политическата непоклатимост на западноевропейските страни – на първо място на тези със мощно комунистическо придвижване като Франция и Италия. Основен приоритет също е неутрализацията на Германия и превръщането й в плацдарм за агресия към останалата част на западна Европа. Разгромената от войната Европа не е в положение да удържи сталинисткия напън, само че за жалост се оказва, че новата международна мощ – Вашингтон – също не знае какво може да направи с цел да се опълчи на сталинистката упоритост и експанзия. Западът (новият водач Вашингтон и съдружниците му в западна Европа) е изправен пред призрачен избор. Едната опция е да реагира твърдо на сталинисткия напън, което най-вероятно би довело до обновяване на огромни военни дейности на територията на разгромената от войната с Райха Европа. Алтернативната опция е внимателно да се отстъпва под сталинисткия напън и последователно да се изостави Европа на милостта на болшевишка Москва. Това би било пораженско непочтеност и вероятност за погром на самата Америка като нова международна мощ. Изходът се обрисува в късата публикация на младия посланик в посолството на Съединени американски щати в Москва – Джордж Кенън – който предлага да се употребява ресурса на времето за въздържане на руската експанзия до тогава, до момента в който дълбоките прерогативи на демократичната капиталистическа система релефно се очертаят против стагнацията на тоталитарния комунизъм на Изток. Тази тактика на сдържането докара до успеха на западния съюз 40 години по-късно. Основният институционален артикул на тактиката на сдържането бе НАТО – защитителен съюз, минимален общ знаменател сред системите за сигурност на западните страни, ориентиран към единение за въздържане на руската експанзия. След краха на комунизма с нова мощ се възобновиха апелите за разформироване на НАТО – нали Съветския съюз към този момент не съществуваше… Това разформироване може би щеше да се случи, в случай че не бяха напъните на демократичните водачи от централна и източна Европа, които настояха да бъдат позволени до участие в Алианса. За разлика от сътрудниците си в западна Европа и Америка, източните водачи познават и помнят историята. Тя е записана със следи от бич върху кожата на личните им нации. За източноевропейците не предстои на подозрение, че след по-дълъг или по-кратък интервал на „смутни времена“ в Русия, източната империя още веднъж ще се изправи на крайници и ще възобнови своята експанзия към народите на източна Европа. Така източноевропейските нации способстваха за предефинирането на задачата на НАТО и запазиха Алианса против апелите – в това число и тези от източници като института „Катон“ – за разпускането му. Ако през днешния ден НАТО не съществуваше, експанзията на Путин щеше да бъде доста по-динамична и доста по-мащабна. Прибалтика можеше да стане нейн обект още преди Украйна. Останалата част от източна Европа също щеше да бъде директен обект на експанзия – по-скоро рано, в сравнение с късно. Ако Меркел и Саркози не се бяха поддали на шантажа на Путин в Букурещ през 2008 година и не бяха блокирали МАП – проектът за участие за Украйна и Грузия, през днешния ден по всяка възможност в Украйна нямаше да гинат почтени хора, дами и деца… Но някой в Лос Анджелиз или във Вашингтон би споделил – „Какво ме интересува, че вие в източна Европа имате проблеми със сигурността…? Америка не може да служи на всички!“ НАТО е инструментът на американското наличие в Европа, който обезпечава световния баланс на силите в Евразия и по този метод спомага за укрепването на американската световна роля в света. Когато в края на 20 – началото на 21 век НАТО планираше разширение на евроатлантическата система за сигурност в постсъветското пространство – до Каспийско море, Русия на Путин знаеше добре, че няма различен късмет за световна стратегическа проекция с изключение на съдействието си със Запада. Затова до 2007 година Путин бе пълностоен сътрудник на НАТО и на Запада. Затъването на Америка в Ирак и отводът от стратегическа проекция в Евразия на евроатлантическия съюз отвори вероятността за антиевропейска – антизападна равноправност на путинския режим в Москва. Тази вероятност докара до Грузия от август 2008 година, до Крим и Донбас в 2014 година, до пълномащабната експанзия против Украйна в 2022 година НАТО е стратегическият инструмент за удържане на непълен надзор и баланс върху стратегическите развития на Евразия от страна на груповия Запад – колкото и да се стремят да афишират неговото битие за нереалност. Затова нито връзките Вашингтон – Брюксел, нито тези сред Вашингтон и Москва, както и тези сред Вашингтон и Пекин, са мислими без инструментите на наличие на свръхвеликите сили в Евразия. НАТО е западният инструмент на това наличие. Останалото са илюзии на идеологически тесногръди деятели, които си фантазират, че могат да стеснят света до мащаба на личните си лимитирани визии и ползи. Аргументът „времената се менят“ тук няма особена стойност. Геополитиката и геологията си наподобяват по това, че главните закони и съотношения на техните обекти се трансформират доста постепенно, в продължение на огромни исторически столетия. Стратегическите проекции на власт са огромни, високоинертни процеси, които не могат да се трансформират по силата на прищявки или повърхностни идейни и политически импулси. Огнян Минчев, коментар във фейсбук