Ако България реши да се самоубие като напусне ЕС frognews.bg
Откъдето и да го погледнеш, навлизаме в нова Студена война. Това значи ценностно разделяне на света, политически спирачки пред глобализацията, плюс местни горещи спорове на места. Преди Украйна Русия се саморазправи със Сирия, оправдавайки се с американската интервенция в Ирак и Либия; по-назад беше руската инвазия в Афганистан и смазването на Пражката пролет, преди този момент американските бомбардировки на Виетнам и преврата в Гватемала.
Бяхме почнали да мислим, че това безумство е история, само че не щеш ли се завръща. Тук няма да разисквам кой е отговорен: да кажем, че политиката търси реванш пред стопанската система, която я беше изместила в епохата на глобализацията.
Безформена ненавист към Запада и човешките права
Новото разделяне на света обаче е надалеч по-сложно. Начело на антидемократичния лагер към този момент не стои една втора икономическа и военна мощ, каквато беше Съюз на съветските социалистически републики. Западащата Русия се подрежда на 11-то място и в действителност не създава нищо с изключение на естествени запаси и оръжията, с които да ги пази. Не създава прочее и най-важното - идеология, каквато щедро изнасяше по руско време. Освен, несъмнено, една безформена ненавист към Запада, човешките права и интернационалния ред, която активизира ситуационно разнообразни групировки, само че надали може да послужи за създаване на нещо трайно като социалистическия „ лагер “ преди време.
Като изключим Ким Чен Ун, пътувал 20 часа с влака си към Москва, главният поддръжник на антизападния полюс през днешния ден е Китай. При това от младши сътрудник на Съюз на съветските социалистически републики преди време, през днешния ден Пекин се е трансформирал в началник, който Русия все по-безропотно стартира да слуша.
Играта на Поднебесната империя е комплицирана: употребява спора на Русия със Запада, с цел да черпи ресурсите на първата и да шантажира втория със опасността, че може да мине същински на страната на Москва. Предисторията тук е внезапният и съгласно мен безразсъден завой във връзка с Китай, който направи Доналд Тръмп, обявявайки комерсиална война на главния си световен съперник. За да си представим какъв брой друга е сегашната Студена война от тази във времето на блоковете, би трябвало да се знае, че комерсиалният размер на Китай с сякаш главните му идеологически врагове Съединени американски щати и Европейски Съюз е надлежно четири пъти по-голям от този със съдружника Русия.
Новата група на необвързаните
Ако търсим аналогии с времето на Студената война, ще видим разрастването на една нова група на необвързаните - БРИКС, която от следващата година ще би трябвало да добави към названието си още 6 букви за нови членове. Целите ѝ мъчно могат да бъдат дефинирани - прочее точно тъй като блоковото опълчване към този момент не е по този начин еднопосочно. Във времето на Студената война необвързаните опитваха, както се споделя, да сучат от две майки - най-хубавият образец за което беше Югославия, която си осигуряваше поддръжка от единия лагер, заплашвайки, че ще мине на страната на другия.
Целта на сегашните БРИКС-ове няма по какъв начин да е такава, тъй като единият лагер като че ли е вътре. Но значи ли това, че тандемът Русия-Китай ги ръководи както Съюз на съветските социалистически републики управляваше Ангола или Виетнам? Ами не, тъй като в сходна скица надали биха взели участие Бразилия и Индия, които желаят да са равноотдалечени.
Участието в съюзи през днешния ден е станало доста по-флуидно, изключително за мощни страни, които могат да си разрешат двусмислени участия. Стратегиите в БРИКС са най-различни. Русия желае политическа поддръжка за империалистическата си война, назад на доста остарели и нови членове, които по този метод символически се борят с наследството на империализма. Изпадналата в тежка инфлация Аржентина и гладуващата Етиопия чакат финансова поддръжка от Китай. Всички се надяват на някаква обща валута, която да разреши заобикалянето на $, само че тази работа няма по какъв начин да стане бързо, в случай че не вкарат нещо като „ преводен юан “ по модела на преводната рубла от соцвреме за вътрешно разплащане сред страните. Не е ясно обаче по какъв начин Индия или ЮАР ще го одобряват. Страни като Бразилия са демокрации, Китай е комунистическа тирания, Русия се ръководи от нацистка хунта. Саудитците са водачи ни сунитския свят, вековни врагове на иранците, център на шиитския.
Разнородна група с богати рсурси
Като се замислиш, главното което могат да вършат тази големи страни, е да шантажират Запада с естествените си запаси (42% от петрола ще е в страни от БРИКС). А също да инструментализират политиките по миграцията, климатичните промени, гласуванията в организации като Организация на обединените нации – с една дума все неща, свързани с глобализацията.
Дали в сходна разнородна група може да се появи единна политическа воля, която да печели от сходен шантаж, е неразбираемо – сделката сред Русия и Саудитска Арабия за понижаване на производството на петрола и надлежно повдигане на цената му е добра за производителите, само че неприятна за купувачите. В историята сходни обединявания се вършат или след дълго взаимно развиване, както стана с Европейски Съюз, или след военно завладяване. Възможно е и двусмисленото водачество на Китай да се поразклати поради предвижданата рецесия на стопанската система им, спукването на строителния балон и резултатите от властническата политика на Си. А преди Путин да се изтегли от Украйна за никакво равновесие не можем да приказваме.
Мястото на България
Къде в тази геополитическа обстановка би трябвало да е България? Да аплайваме в групата БРИКС или, недай си боже, за съветската Общност на самостоятелните страни (ОНД) май никой не отваря дума. Да стоим отвън съюзи може да е добре за Швейцария, само че би обрекло една дребна и бедна страна като нашата. Всъщност това, което сме извоювали с участието в Европейски Съюз е най-хубавото, което е можело да ни се случи: за разлика от руския блок, където цареше Брежневият „ стеснен суверенитет “, в този момент сме пълноправен участник в най-богатия съюз в историята.
Дори най-безотговорните русофили не смеят да работят за непосредствено овакантяване на съюзите, в които участваме; нормално се борят за разхлабване на едни или други задължения, вероятно – изнудване на структурите с опълчване на консенсусни решения. Орбан e техният воин, тъй като съумял да си обезпечил съветски газ, само че в това време обрича страната си на 18%-ова инфлация. Идеята е, че в случай че играем ту с едни, ту с други ще кярим, както правеше преди време необвързана Югославия. Тази концепция е освен глупава, само че и нездравословна, тъй като както споделих, светът е различен – най-важната смяна е все по-дълбоката световна обязаност, която санкционира всеки, който стои настрани.
Европейски Съюз и НАТО в Конституцията?
Само че има ли гаранция, че феновете на геополитическата облага няма да се радикализират? Че няма Русия да засилва своите тролове при следващата компликация пред България? По този мотив група някогашни политици и дейци на атлантизма предложиха участието в Европейски Съюз и НАТО да бъде вписано в новата редакция на Конституцията ни. Авторите на писмото се притесняват от това, че популисти, стимулирани извън, ще провеждат референдуми за излизане от тези организации, употребявайки една или друга прочувствена буря.
Напълно съм склонен, че референдуми по сходни стратегически тематики би трябвало да се лимитират оптимално – партии като „ Възраждане “, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ злоупотребяват с тях, с цел да вършат своите предизборни акции. Но да се лимитират, не да се забранят. Ако България реши да се самоубие, като направи своя БулЕкзит, дано това стане, откакто освен жителите, само че и всички институционални равнища вземат отношение. Въпросът е сходно нещо да не става стихийно и елементарно. И убеждавам ви, че с всички сили ще пропагандирам срещу сходна полуда.
Това би било прекомерно
Но да се впише в Конституцията в какви съюзи участваме ми се вижда неверно. Тази концепция малко ми припомня член 12 от живковската конституция (1971), който гласеше: „ Народна република България пpинaдлeжи към cвeтoвнaтa coциaлиcтичecкa oбщнocт, кoeтo e eднo oт глaвнитe уcлoвия зa нeйнaтa нeзaвиcимocт и вcecтpaннo paзвитиe “. Не виждам и за какво “знамената на Европейски Съюз и НАТО да намерят място в Конституцията като детайли, допълващи националната символика ”.
Вярвам – уповавам се! - че някой ден Евросъюзът ще се трансформира във федеративна страна и тогава, несъмнено, ще напишем каквото би трябвало в Конституцията. В момента обаче това ми се вижда прекалено; да не приказваме за Северноатлантическия алианс (НАТО), който на следващия ден може да стане Тихоокеански, галактически или някакъв различен.
Не бива да издребняваме с тая наша многострадална конституция. Нека там са записани полезностите, които изповядваме, правата, смисълът за съществуването на страната ни. Съюзите, в които участваме, ще дойдат оттова: сега просто няма по-добри.
Ивайло Вичев за
Бяхме почнали да мислим, че това безумство е история, само че не щеш ли се завръща. Тук няма да разисквам кой е отговорен: да кажем, че политиката търси реванш пред стопанската система, която я беше изместила в епохата на глобализацията.
Безформена ненавист към Запада и човешките права
Новото разделяне на света обаче е надалеч по-сложно. Начело на антидемократичния лагер към този момент не стои една втора икономическа и военна мощ, каквато беше Съюз на съветските социалистически републики. Западащата Русия се подрежда на 11-то място и в действителност не създава нищо с изключение на естествени запаси и оръжията, с които да ги пази. Не създава прочее и най-важното - идеология, каквато щедро изнасяше по руско време. Освен, несъмнено, една безформена ненавист към Запада, човешките права и интернационалния ред, която активизира ситуационно разнообразни групировки, само че надали може да послужи за създаване на нещо трайно като социалистическия „ лагер “ преди време.
Като изключим Ким Чен Ун, пътувал 20 часа с влака си към Москва, главният поддръжник на антизападния полюс през днешния ден е Китай. При това от младши сътрудник на Съюз на съветските социалистически републики преди време, през днешния ден Пекин се е трансформирал в началник, който Русия все по-безропотно стартира да слуша.
Играта на Поднебесната империя е комплицирана: употребява спора на Русия със Запада, с цел да черпи ресурсите на първата и да шантажира втория със опасността, че може да мине същински на страната на Москва. Предисторията тук е внезапният и съгласно мен безразсъден завой във връзка с Китай, който направи Доналд Тръмп, обявявайки комерсиална война на главния си световен съперник. За да си представим какъв брой друга е сегашната Студена война от тази във времето на блоковете, би трябвало да се знае, че комерсиалният размер на Китай с сякаш главните му идеологически врагове Съединени американски щати и Европейски Съюз е надлежно четири пъти по-голям от този със съдружника Русия.
Новата група на необвързаните
Ако търсим аналогии с времето на Студената война, ще видим разрастването на една нова група на необвързаните - БРИКС, която от следващата година ще би трябвало да добави към названието си още 6 букви за нови членове. Целите ѝ мъчно могат да бъдат дефинирани - прочее точно тъй като блоковото опълчване към този момент не е по този начин еднопосочно. Във времето на Студената война необвързаните опитваха, както се споделя, да сучат от две майки - най-хубавият образец за което беше Югославия, която си осигуряваше поддръжка от единия лагер, заплашвайки, че ще мине на страната на другия.
Целта на сегашните БРИКС-ове няма по какъв начин да е такава, тъй като единият лагер като че ли е вътре. Но значи ли това, че тандемът Русия-Китай ги ръководи както Съюз на съветските социалистически републики управляваше Ангола или Виетнам? Ами не, тъй като в сходна скица надали биха взели участие Бразилия и Индия, които желаят да са равноотдалечени.
Участието в съюзи през днешния ден е станало доста по-флуидно, изключително за мощни страни, които могат да си разрешат двусмислени участия. Стратегиите в БРИКС са най-различни. Русия желае политическа поддръжка за империалистическата си война, назад на доста остарели и нови членове, които по този метод символически се борят с наследството на империализма. Изпадналата в тежка инфлация Аржентина и гладуващата Етиопия чакат финансова поддръжка от Китай. Всички се надяват на някаква обща валута, която да разреши заобикалянето на $, само че тази работа няма по какъв начин да стане бързо, в случай че не вкарат нещо като „ преводен юан “ по модела на преводната рубла от соцвреме за вътрешно разплащане сред страните. Не е ясно обаче по какъв начин Индия или ЮАР ще го одобряват. Страни като Бразилия са демокрации, Китай е комунистическа тирания, Русия се ръководи от нацистка хунта. Саудитците са водачи ни сунитския свят, вековни врагове на иранците, център на шиитския.
Разнородна група с богати рсурси
Като се замислиш, главното което могат да вършат тази големи страни, е да шантажират Запада с естествените си запаси (42% от петрола ще е в страни от БРИКС). А също да инструментализират политиките по миграцията, климатичните промени, гласуванията в организации като Организация на обединените нации – с една дума все неща, свързани с глобализацията.
Дали в сходна разнородна група може да се появи единна политическа воля, която да печели от сходен шантаж, е неразбираемо – сделката сред Русия и Саудитска Арабия за понижаване на производството на петрола и надлежно повдигане на цената му е добра за производителите, само че неприятна за купувачите. В историята сходни обединявания се вършат или след дълго взаимно развиване, както стана с Европейски Съюз, или след военно завладяване. Възможно е и двусмисленото водачество на Китай да се поразклати поради предвижданата рецесия на стопанската система им, спукването на строителния балон и резултатите от властническата политика на Си. А преди Путин да се изтегли от Украйна за никакво равновесие не можем да приказваме.
Мястото на България
Къде в тази геополитическа обстановка би трябвало да е България? Да аплайваме в групата БРИКС или, недай си боже, за съветската Общност на самостоятелните страни (ОНД) май никой не отваря дума. Да стоим отвън съюзи може да е добре за Швейцария, само че би обрекло една дребна и бедна страна като нашата. Всъщност това, което сме извоювали с участието в Европейски Съюз е най-хубавото, което е можело да ни се случи: за разлика от руския блок, където цареше Брежневият „ стеснен суверенитет “, в този момент сме пълноправен участник в най-богатия съюз в историята.
Дори най-безотговорните русофили не смеят да работят за непосредствено овакантяване на съюзите, в които участваме; нормално се борят за разхлабване на едни или други задължения, вероятно – изнудване на структурите с опълчване на консенсусни решения. Орбан e техният воин, тъй като съумял да си обезпечил съветски газ, само че в това време обрича страната си на 18%-ова инфлация. Идеята е, че в случай че играем ту с едни, ту с други ще кярим, както правеше преди време необвързана Югославия. Тази концепция е освен глупава, само че и нездравословна, тъй като както споделих, светът е различен – най-важната смяна е все по-дълбоката световна обязаност, която санкционира всеки, който стои настрани.
Европейски Съюз и НАТО в Конституцията?
Само че има ли гаранция, че феновете на геополитическата облага няма да се радикализират? Че няма Русия да засилва своите тролове при следващата компликация пред България? По този мотив група някогашни политици и дейци на атлантизма предложиха участието в Европейски Съюз и НАТО да бъде вписано в новата редакция на Конституцията ни. Авторите на писмото се притесняват от това, че популисти, стимулирани извън, ще провеждат референдуми за излизане от тези организации, употребявайки една или друга прочувствена буря.
Напълно съм склонен, че референдуми по сходни стратегически тематики би трябвало да се лимитират оптимално – партии като „ Възраждане “, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ злоупотребяват с тях, с цел да вършат своите предизборни акции. Но да се лимитират, не да се забранят. Ако България реши да се самоубие, като направи своя БулЕкзит, дано това стане, откакто освен жителите, само че и всички институционални равнища вземат отношение. Въпросът е сходно нещо да не става стихийно и елементарно. И убеждавам ви, че с всички сили ще пропагандирам срещу сходна полуда.
Това би било прекомерно
Но да се впише в Конституцията в какви съюзи участваме ми се вижда неверно. Тази концепция малко ми припомня член 12 от живковската конституция (1971), който гласеше: „ Народна република България пpинaдлeжи към cвeтoвнaтa coциaлиcтичecкa oбщнocт, кoeтo e eднo oт глaвнитe уcлoвия зa нeйнaтa нeзaвиcимocт и вcecтpaннo paзвитиe “. Не виждам и за какво “знамената на Европейски Съюз и НАТО да намерят място в Конституцията като детайли, допълващи националната символика ”.
Вярвам – уповавам се! - че някой ден Евросъюзът ще се трансформира във федеративна страна и тогава, несъмнено, ще напишем каквото би трябвало в Конституцията. В момента обаче това ми се вижда прекалено; да не приказваме за Северноатлантическия алианс (НАТО), който на следващия ден може да стане Тихоокеански, галактически или някакъв различен.
Не бива да издребняваме с тая наша многострадална конституция. Нека там са записани полезностите, които изповядваме, правата, смисълът за съществуването на страната ни. Съюзите, в които участваме, ще дойдат оттова: сега просто няма по-добри.
Ивайло Вичев за
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ