Отива си още една година от живота ни, но тя

Отива си още една година от живота ни, само че тя с нищо не подсказва, че той ще стане по-добър и по-спокоен. Тресавището, което ни принуждават да преминем, става все по-безмилостно и по-безнадеждно.
В такава реалност би трябвало да мислим за идната година, в която за пенсионерите щяло да има някакво " огромно " нарастване на скромните им подаяния, авансово изядени от галопиращата инфлация. А жестоката статистика сочи, че междинната дълготрайност на живота в родината ни е едвам 72 години, с 13 години по-ниска от жизнеността в Испания!
Залисани в спекулативни далавери и рабски дарове към чуждоземните си настойници, днешните властници раздават милиарди левове, а бедните български жители стават все по-бедни и все по-отчаяни. Става тирада за милиони човешки същества!
Този неуместен бал с гротескни маски продължава и няма изгледи скоро да завърши, тъй като някому е нужно обществото ни да се раздира от боязън, ненавист и непоносимост към особеното мнение. Глад, заболявания и безизходност - с тях са опаковани коледните блага на властниците към своя народ. Те даже не се посвениха да лишават мизерните 50 лв. като коледни бонуси за пенсионерите - най-заслужилата, само че и най-беззащитна социална каста.
Държава без обучение, опазване на здравето и просвета не е страна. А ние от дълго време се простихме с същинското обучение. Днешното е лишено от най-важната си съставния елемент - възпитанието. Без него и без изгонените от учебниците прелестни произведения на български писатели класици децата ни се трансформират в безчувствени роботи, загледани към чуждоземни университети, банки  и компании, където ще вегетират, надалеч от родители и другари.
Макевиалисткият принцип за владеенето посредством разделяне днешните властимащи употребяват със забележително старание. Гаврят се с най-монолитните български обичаи, с цел да насъскват хората, въвличайки ги в безплодни и ненужни разногласия.     Опитаха се да посегнат на националния ни празник 3 март. А на тази дата преди 145 години бяха приети от цивилизования свят етническите граници на новоосвободена България, разпростряли се от Тулча до Корча, от Ниш до Лозенград и от Видин до Солун.
Режат безмилостно монументи, под претекст, че ги демонтират, а в действителност оскверняват паметта на българската история, която би трябвало да опазим каквато е била, а не каквато се желае на стремящите се да я заличат от съзнанието на идващите генерации.
Идва новата 2024 година, програмирана още веднъж да бъде неспокойна и турбулентна. И въпреки всичко вяра има. Тя е окрилена от вярата в справедливостта, от силата на добротворството.
И както е споделил Вапцаров:
" Тя е бронирана крепко в гърдите.
И бронебойни патрони за нея
няма открити!
Няма открити! "