Отиде си Марияна Янакиева
Отишла си е Марияна Янакиева от Тервел, която страдаше от тежка форма на остеопороза. Преди няколко месеца нещастието на тежко болната жена, която на 58 години тежеше едвам 33 кг, беше разказана във фейсбук от юриста от Варна Петър Николов, който обезверената жена потърсила след три дни недояждане. Драмата провокира цунами от състрадание, написа Про нюз Добрич.
През 2018 година Марияна припада, евентуално тогава е направила лек инсулт. Година по-късно пада и чупи стъпало. Тогава излиза наяве, че има остеопороза. По време на рехабилитацията по-късно още веднъж пада и чупи пета. Разбрали, че болестта се задълбочава. Последното строшаване е на коляно. Сама маха гипса и кракът зараства изкривено. Успява да се придвижва в жилището си с проходилка. Но е толкоз слаба, че не може да вдигне даже пасатора, с цел да пасира храната си. Жената живееше в апартамент на 6-тия етаж на блок в града. Нямаше опция да се разхожда сама, жилището й беше занемарено, тя едвам ставаше, с цел да отиде и да отвори прозореца, а на всички места имаше плесен. Жената не бе минавала през ТЕЛК, тъй като нямаше кой да я заведе на доктор. Състоянието й не позволяваше да яде разнообразна храна и беше на диета от варени картофи и бисквити. Не можеше да работи, да готви, да чисти, тъй като беше с проходилка, а костите й се чупеха. Споделяше, че за нея леглото й е ковчег, когато е сама вие от болежка.
Трагедията на Марияна провокира бурна реакция, десетки предложиха храна и морална поддръжка, даже с професионална лечебна помощ. Но това не я избави. Само няколко месеца по-късно тя умря.
„ Болестта я победи. Понякога човек е безпомощен пред живота. И пред ориста. Почивай в мир, скъпа Мариянче. Душата и тялото ти бяха цялостни с непостижима болежка, а ти се радваше на хляба, на слънцето, на всяка подарена книга и изпратена до теб картичка, написана от някой чужд на ръка. Отиде си, знаейки, че не си сама, че не си изоставена, отиде си измежду доста болежка и страдалчество, преподавайки ни следващия урок по човещина. Да помним, че сме за малко на този свят и сме богати щом душите ни са цялостни с положителни каузи. Да помним какъв брой е значимо да обичаме околните си хора и да се радваме на всеки момент по тази земя. Да помним и да прощаваме злото и неприятното, тъй като то е уязвимост човешка, която отива в пръстта. Нека я запомним с хубаво Мариянка! Бог да я елементарни! И прощавай! “, написа юрист Петър Николов.
Погребението се е състояло в село Жегларци.
През 2018 година Марияна припада, евентуално тогава е направила лек инсулт. Година по-късно пада и чупи стъпало. Тогава излиза наяве, че има остеопороза. По време на рехабилитацията по-късно още веднъж пада и чупи пета. Разбрали, че болестта се задълбочава. Последното строшаване е на коляно. Сама маха гипса и кракът зараства изкривено. Успява да се придвижва в жилището си с проходилка. Но е толкоз слаба, че не може да вдигне даже пасатора, с цел да пасира храната си. Жената живееше в апартамент на 6-тия етаж на блок в града. Нямаше опция да се разхожда сама, жилището й беше занемарено, тя едвам ставаше, с цел да отиде и да отвори прозореца, а на всички места имаше плесен. Жената не бе минавала през ТЕЛК, тъй като нямаше кой да я заведе на доктор. Състоянието й не позволяваше да яде разнообразна храна и беше на диета от варени картофи и бисквити. Не можеше да работи, да готви, да чисти, тъй като беше с проходилка, а костите й се чупеха. Споделяше, че за нея леглото й е ковчег, когато е сама вие от болежка.
Трагедията на Марияна провокира бурна реакция, десетки предложиха храна и морална поддръжка, даже с професионална лечебна помощ. Но това не я избави. Само няколко месеца по-късно тя умря.
„ Болестта я победи. Понякога човек е безпомощен пред живота. И пред ориста. Почивай в мир, скъпа Мариянче. Душата и тялото ти бяха цялостни с непостижима болежка, а ти се радваше на хляба, на слънцето, на всяка подарена книга и изпратена до теб картичка, написана от някой чужд на ръка. Отиде си, знаейки, че не си сама, че не си изоставена, отиде си измежду доста болежка и страдалчество, преподавайки ни следващия урок по човещина. Да помним, че сме за малко на този свят и сме богати щом душите ни са цялостни с положителни каузи. Да помним какъв брой е значимо да обичаме околните си хора и да се радваме на всеки момент по тази земя. Да помним и да прощаваме злото и неприятното, тъй като то е уязвимост човешка, която отива в пръстта. Нека я запомним с хубаво Мариянка! Бог да я елементарни! И прощавай! “, написа юрист Петър Николов.
Погребението се е състояло в село Жегларци.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ