Мигрантите в Германия: Те живеят в чакане и в страх
Отидох в този подслон за бежанци в Хамбург с един въпрос: Кой в действителност е бил 26-годишният Ахмад А., който неотдавна умъртви с нож един човек в хамбургски мол и рани още четирима? Защото Ахмад е живял таман в този подслон - написа журналистът Джафар Абдул Карим. "Дойче веле " разгласява неговия роман.
Неговият съквартирант на първо време ми описа, че Ахмад бил доста набожен и стигал до крайности. Веднъж нахлул в общата им стая и му забранил да слуша музика. Грях било. През последните седмици от прозореца на публикацията той постоянно призовавал гръмогласно мюсюлманите към молитва.
Атака в Хамбург, умрял и ранени
Убиецът в Хамбург - мигрант от ОАЕ, не е било допустимо да бъде депортиран
Други хора в приюта ми споделиха, че Ахмад държал флага на „ Ислямска държава” в стаята си, трети твърдяха, че пушел трева и бил извънредно неустойчив душевен.
"Много пъти сме се оплаквали от Ахмад пред управата на дома, само че никой не ни обръщаше внимание. Не ни взимат на съществено, ние сме просто някаква численост ", сподели ми един младеж.
Не знаят къде ще бъдат на следващия ден
През този един ден аз се срещнах с повече от десетима млади мъже, които по през целия ден се чудят какво да вършат. Един слушаше музика, различен таман се връщаше от пазар, трети готвеха дружно в кухнята, четвърти играеха баскетбол. Няколко души си пристигнаха от работа – работят на черно, несъмнено, нормално по кухните. Има и такива, които вървят на курсове по немски.
Мнозина обаче вътрешно са рухнали. Седят по през целия ден в стаята, ядат, пият, поддържат връзка по "Уотсап " със фамилиите си. И това е. После лягат да спят.
Много от тези хора са си мислели, че след година-две всичко ще им е наред: език, жилище, работа, ще се съберат отново със фамилиите си. Тези очаквания от дълго време са се стопили.
'New record for #Germany': 22.5% of German population have ‘migrant background’ – census https://t.co/48OttID6av
— RT (@RT_com) August 2, 2017
Службите не престават да обработват молбите, мнозина от хората в приюта още нямат позволение за престояване. Борбата им с немския език е тежка. Курсът за начинаещи им дава някаква основа, само че с цел да проговорят, на тях им би трябвало контакт с немскоезични събеседници. И доста непримиримост.
Да си намериш жилище в Хамбург също не е лесна работа, даже за локален човек. Колкото повече време минава, толкоз по-силна става и паниката за фамилията вкъщи. И съвсем никой от тези хора не знае накъде ще бъде след половин година.
Те живеят в очакване и в паники, а не в Германия. Да, физически са тук, само че в мислите си не са – и не знаят къде ще бъдат на следващия ден. Мнозина от тях се усещат жертва на немската политика. Усещат, че "горе " нещата са в застой. В същото време обаче и те самите би трябвало да се напънат: да научат езика, да си намерят работа и жилище, да се интегрират в Германия. И да имат самообладание, доста самообладание. Вярно, че някои са съумели, само че множеството не са.
Не имат вяра на управляващите и се усещат безпомощни
Тревожно е, когато толкоз доста младежи се усещат изоставени. Държавата би трябвало да внимава да не ги изпусне. Мнозина от тях имат възприятието, че не получават задоволително поддръжка. Нямат вероятност, търсят опора. Там се случват неща, които ние не виждаме и за които като че ли не ни е грижа. Хората се групират по националности, афганистанци против араби, или пък по политически възгледи – за или срещу Асад в Сирия. Тези спорове са ни безразлични.
Преди година-две ние се възмущавахме, когато гледахме фрагментите с големите маси чакащи хора. Сега тези хора към този момент са невидими, само че множеството от тях към момента живеят в приюти за бежанци.
Непрекъснато ги слушам да споделят: управляващите не ни желаят, таман по тази причина непрестанно ни блокират и въобще не ни изслушват! Това тяхно чувство не трябва да се задълбочава. От живота в родните си страни те са привикнали да нямат доверие на властта. А в този момент същото им се случва и в Германия.
Гневни са, че никой не е обърнал внимание на недоволствата им против Ахмад. Защо никой не реагира? Защо полицията не го сложи под наблюдаване, откакто всички знаеха, че е ислямист?
Недоверието им към управляващите и възприятието за беззащитност се задълбочават в допълнение и от обстоятелството, че двете страни просто не се схващат, в това число и в дословния смисъл. Когато полицията пристигнала да ги разпитва за Ахмад, диалозите се водели на немски. Един бежанци разбирали, други – не. И полицията си тръгнала съвсем с празни ръце. Но белким няма преводачи или пък служители на реда, които приказват арабски, когато би трябвало да се свърши такава значима работа?
"Споменават ни единствено когато се случи нещо неприятно "
В приютите за бежанци има потребност и от доста култура: за Германия, за работата на администрацията, за политическата система в страната. Властите би трябвало да намерят медиатори – германци от арабски генезис, които познават културата и знаят езика. Това ще сътвори повече доверие. И двете страни са в дълг: администрацията би трябвало да работи по-добре, а бежанците – да имат повече самообладание.
Недоверие бежанците изпитват и към медиите. "В началото всички ни обръщаха внимание, а в този момент ни загатват само когато се случи нещо неприятно ", споделят те. Усещането им е, че щом са араби и мюсюлмани, в очите на хората те по формулировка се трансформират в терористи.
Много от тях вероятно ще останат в Германия. Историята се повтаря: през 1980-е години пристигнаха ливанците и палестинците, през 1990-е – бежанците от войната в някогашната Югославия. Много от тях останаха в Германия, само че не всички се интегрираха.
Ако желаеме тези хора да станат добре интегрирани наши съграждани, ние би трябвало да се поучим от историята и да вземем на съществено техните страхове и грижи. Трябва да ги изслушаме и да не ги забравяме. В противоположен случай скоро може да възникне редом общество, освен това – освен в приютите за бежанци, само че и в главите на самите бежанци.
Джафар Абдул Карим (35 г.) е водещ на тв-предаването "ШабабТок " на "Дойче веле " което има многомилионна аудитория в арабските страни. Роден е в Либерия, родителите му са от Ливан. Израснал е в Ливан и Швейцария, учил е в Германия, Франция и Англия. Авторската му колонка се споделя "К'во става, Джафар? "
Неговият съквартирант на първо време ми описа, че Ахмад бил доста набожен и стигал до крайности. Веднъж нахлул в общата им стая и му забранил да слуша музика. Грях било. През последните седмици от прозореца на публикацията той постоянно призовавал гръмогласно мюсюлманите към молитва.
Атака в Хамбург, умрял и ранени
Убиецът в Хамбург - мигрант от ОАЕ, не е било допустимо да бъде депортиран
Други хора в приюта ми споделиха, че Ахмад държал флага на „ Ислямска държава” в стаята си, трети твърдяха, че пушел трева и бил извънредно неустойчив душевен.
"Много пъти сме се оплаквали от Ахмад пред управата на дома, само че никой не ни обръщаше внимание. Не ни взимат на съществено, ние сме просто някаква численост ", сподели ми един младеж.
Не знаят къде ще бъдат на следващия ден
През този един ден аз се срещнах с повече от десетима млади мъже, които по през целия ден се чудят какво да вършат. Един слушаше музика, различен таман се връщаше от пазар, трети готвеха дружно в кухнята, четвърти играеха баскетбол. Няколко души си пристигнаха от работа – работят на черно, несъмнено, нормално по кухните. Има и такива, които вървят на курсове по немски.
Мнозина обаче вътрешно са рухнали. Седят по през целия ден в стаята, ядат, пият, поддържат връзка по "Уотсап " със фамилиите си. И това е. После лягат да спят.
Много от тези хора са си мислели, че след година-две всичко ще им е наред: език, жилище, работа, ще се съберат отново със фамилиите си. Тези очаквания от дълго време са се стопили.
'New record for #Germany': 22.5% of German population have ‘migrant background’ – census https://t.co/48OttID6av
— RT (@RT_com) August 2, 2017
Службите не престават да обработват молбите, мнозина от хората в приюта още нямат позволение за престояване. Борбата им с немския език е тежка. Курсът за начинаещи им дава някаква основа, само че с цел да проговорят, на тях им би трябвало контакт с немскоезични събеседници. И доста непримиримост.
Да си намериш жилище в Хамбург също не е лесна работа, даже за локален човек. Колкото повече време минава, толкоз по-силна става и паниката за фамилията вкъщи. И съвсем никой от тези хора не знае накъде ще бъде след половин година.
Те живеят в очакване и в паники, а не в Германия. Да, физически са тук, само че в мислите си не са – и не знаят къде ще бъдат на следващия ден. Мнозина от тях се усещат жертва на немската политика. Усещат, че "горе " нещата са в застой. В същото време обаче и те самите би трябвало да се напънат: да научат езика, да си намерят работа и жилище, да се интегрират в Германия. И да имат самообладание, доста самообладание. Вярно, че някои са съумели, само че множеството не са.
Не имат вяра на управляващите и се усещат безпомощни
Тревожно е, когато толкоз доста младежи се усещат изоставени. Държавата би трябвало да внимава да не ги изпусне. Мнозина от тях имат възприятието, че не получават задоволително поддръжка. Нямат вероятност, търсят опора. Там се случват неща, които ние не виждаме и за които като че ли не ни е грижа. Хората се групират по националности, афганистанци против араби, или пък по политически възгледи – за или срещу Асад в Сирия. Тези спорове са ни безразлични.
Преди година-две ние се възмущавахме, когато гледахме фрагментите с големите маси чакащи хора. Сега тези хора към този момент са невидими, само че множеството от тях към момента живеят в приюти за бежанци.
Непрекъснато ги слушам да споделят: управляващите не ни желаят, таман по тази причина непрестанно ни блокират и въобще не ни изслушват! Това тяхно чувство не трябва да се задълбочава. От живота в родните си страни те са привикнали да нямат доверие на властта. А в този момент същото им се случва и в Германия.
Гневни са, че никой не е обърнал внимание на недоволствата им против Ахмад. Защо никой не реагира? Защо полицията не го сложи под наблюдаване, откакто всички знаеха, че е ислямист?
Недоверието им към управляващите и възприятието за беззащитност се задълбочават в допълнение и от обстоятелството, че двете страни просто не се схващат, в това число и в дословния смисъл. Когато полицията пристигнала да ги разпитва за Ахмад, диалозите се водели на немски. Един бежанци разбирали, други – не. И полицията си тръгнала съвсем с празни ръце. Но белким няма преводачи или пък служители на реда, които приказват арабски, когато би трябвало да се свърши такава значима работа?
"Споменават ни единствено когато се случи нещо неприятно "
В приютите за бежанци има потребност и от доста култура: за Германия, за работата на администрацията, за политическата система в страната. Властите би трябвало да намерят медиатори – германци от арабски генезис, които познават културата и знаят езика. Това ще сътвори повече доверие. И двете страни са в дълг: администрацията би трябвало да работи по-добре, а бежанците – да имат повече самообладание.
Недоверие бежанците изпитват и към медиите. "В началото всички ни обръщаха внимание, а в този момент ни загатват само когато се случи нещо неприятно ", споделят те. Усещането им е, че щом са араби и мюсюлмани, в очите на хората те по формулировка се трансформират в терористи.
Много от тях вероятно ще останат в Германия. Историята се повтаря: през 1980-е години пристигнаха ливанците и палестинците, през 1990-е – бежанците от войната в някогашната Югославия. Много от тях останаха в Германия, само че не всички се интегрираха.
Ако желаеме тези хора да станат добре интегрирани наши съграждани, ние би трябвало да се поучим от историята и да вземем на съществено техните страхове и грижи. Трябва да ги изслушаме и да не ги забравяме. В противоположен случай скоро може да възникне редом общество, освен това – освен в приютите за бежанци, само че и в главите на самите бежанци.
Джафар Абдул Карим (35 г.) е водещ на тв-предаването "ШабабТок " на "Дойче веле " което има многомилионна аудитория в арабските страни. Роден е в Либерия, родителите му са от Ливан. Израснал е в Ливан и Швейцария, учил е в Германия, Франция и Англия. Авторската му колонка се споделя "К'во става, Джафар? "
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ