Само на 50 г. си отиде поетът и журналист Марин Бодаков
Отиде си Марин Бодаков - стихотворец, публицист и учител във Факултета по публицистика и всеобща връзка в Софийския университет „ Свети Климент Охридски “. Бодаков умря на 50-годишна възраст, оповестяват от Литературен клуб " Перото ".
Роден е на 28 април 1971 година във Велико Търново. Роден е на 28 април 1971 година във Велико Търново. През 1994 година приключва българска лингвистика в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. От 1997 до 2000 година работи в списание „ Български месечник “.
През 2011 година печели (заедно с Румен Леонидов) премията за лирика „ Иван Николов “.
Носител на оценката Рицар на книгата на Асоциация „ Българска книга “ в категория „ Печатни медии – вестници и списания “ за 2014 година
Ето и някои от неговите стихове:
Обич
Помня този човек,
раната му като транспортен съд,
корабът му като покривка,
завивката му като тресавище,
мочурището като звезда
и звездата като рана.
Човек като човек.
***
Това ли е лятото?
Говориш с любовта на трети език,
нито на своя, нито на нейния.
Обикаляш гробищата на далечна страна,
чужд в чужд са се сгушили.
Мачти сред колибите, оградата – нападала в тревата.
Cелски ангел кърпи обущата ти наоколо,
само че закъде да бързаш.
Роден е на 28 април 1971 година във Велико Търново. Роден е на 28 април 1971 година във Велико Търново. През 1994 година приключва българска лингвистика в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. От 1997 до 2000 година работи в списание „ Български месечник “.
През 2011 година печели (заедно с Румен Леонидов) премията за лирика „ Иван Николов “.
Носител на оценката Рицар на книгата на Асоциация „ Българска книга “ в категория „ Печатни медии – вестници и списания “ за 2014 година
Ето и някои от неговите стихове:
Обич
Помня този човек,
раната му като транспортен съд,
корабът му като покривка,
завивката му като тресавище,
мочурището като звезда
и звездата като рана.
Човек като човек.
***
Това ли е лятото?
Говориш с любовта на трети език,
нито на своя, нито на нейния.
Обикаляш гробищата на далечна страна,
чужд в чужд са се сгушили.
Мачти сред колибите, оградата – нападала в тревата.
Cелски ангел кърпи обущата ти наоколо,
само че закъде да бързаш.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ