Почина Павел от най-възрастното семейство у нас и на Балканите
" Отиде си мъжът ми. Много ми е мъчително, 78 години брак имахме. Но по този начин било писано. " Това показа 99-годишната Лалка Цветанова от Тетевен. Тя е брачна половинка на Павел, а двамата бяха най-възрастното семейство на Балканите. Мъжът Павел не взимал доста медикаменти, само че имал високо кръвно. Как се случила нещастието, Лалка не си изяснява, само че целият град се стекъл да изпрати дядото.
" Той не знаеше какво е хапове. 78 години живеехме дружно в обич, мир, съгласие. Имахме и копнеж един за различен, само че Господ по този начин избрал ", показа още тъжната вест старата жена.
В момента тя е обгрижвана от деца и внуци, като всички я търсят по няколко пъти по телефона, желаят и да им гостува. " Къде да тормозя младите... Аз тук си имам къщурка, излизам си, не съм се спряла и от къщната работа. Не съм се изоставила. Особено в този момент, виждам да не заставам сама ", споделя баба Лалка.
Тъжно й е, че за малко и двамата са щели да навършат 100-те години и по този начин в действителност да станат казус - семейство столетници, което още върви по заведения, пие си кафето, играе на карти и го живее този живот с наслада и усмивка.
Като млади баба Лалка и дядо Павел живеели през една къща в Тетевен. Общата им история почнала тъкмо преди дядо Павел да замине на фронта през 1943 година Баба Лалка останала сама с дете на ръце, а брачният партньор й нарамил автомата. Дошъл 9 септември, страната ни се присъединила против немците, а боецът марширувал победоносно по европейските бойни полета.
Победата го заварила в Австрия, край близкото до Грац градче Лайбниц. После Павел се върнал в Тетевен при жена си и дребното дете. След година построили и къщичката. Възрастният мъж обичаше да споделя увлекателни истории отпреди 70 години, сякаш са се случили през вчерашния ден.
" Много ми липсва да си приказваме с него, разказите му. Той беше и ловджия, и риболовец и имаше толкоз радостни случки. И до последно другари го канеха да върви с тях по язовирите, само че той отхвърляше ", показа баба Лалка. Възрастната жена 40 години е била тъкачка в локалното текстилно дружество. Цял живот двамата с дядото са и запалени туристи.
" Минавахме два пъти пеш през Балкана, с цел да стигнем за панаира в Пловдив да вземем за пример. Всеки петък и събота вървяхме до хижа в планината, където той ловуваше с другари, а аз готвех за компанията. Болници не знаем, доктори не виждаме, пием си билки и това беше, само че ето - нещастието се случи и в този момент съм самичка ", тъжна е Лалка.
Въпреки тъгата по мъжа си тя и в този момент става рано - в 5,30, както цялостен живот са правили двамата. " Според мен дълголетието ни се дължеше на строгия режим на живот. Освен това в никакъв случай не сме прекалявали с храната. Още от деца си знаехме - каквото има, това се яде. Никога не сме си разрешавали доста месо или пакетирани храни.
Аз и в този момент по този начин пребивавам - каквото си отгледам - доматки, краставички, това-онова от пазара, доста не съм лакома. Но дядото ми липсва. Само той. Това другарчето да си отиде от теб е най-мъчно. Добре, че са децата и внуците, та малко да се забавлявам с тях ", показа тъжно Лалка и след това добави: " Но като се замисля, най-малко живяхме добре с дядото. Истински. От всичко по малко си взимахме от живота ", безапелационна е Лалка Цветанова от Тетевен пред " България Днес ".
" Той не знаеше какво е хапове. 78 години живеехме дружно в обич, мир, съгласие. Имахме и копнеж един за различен, само че Господ по този начин избрал ", показа още тъжната вест старата жена.
В момента тя е обгрижвана от деца и внуци, като всички я търсят по няколко пъти по телефона, желаят и да им гостува. " Къде да тормозя младите... Аз тук си имам къщурка, излизам си, не съм се спряла и от къщната работа. Не съм се изоставила. Особено в този момент, виждам да не заставам сама ", споделя баба Лалка.
Тъжно й е, че за малко и двамата са щели да навършат 100-те години и по този начин в действителност да станат казус - семейство столетници, което още върви по заведения, пие си кафето, играе на карти и го живее този живот с наслада и усмивка.
Като млади баба Лалка и дядо Павел живеели през една къща в Тетевен. Общата им история почнала тъкмо преди дядо Павел да замине на фронта през 1943 година Баба Лалка останала сама с дете на ръце, а брачният партньор й нарамил автомата. Дошъл 9 септември, страната ни се присъединила против немците, а боецът марширувал победоносно по европейските бойни полета.
Победата го заварила в Австрия, край близкото до Грац градче Лайбниц. После Павел се върнал в Тетевен при жена си и дребното дете. След година построили и къщичката. Възрастният мъж обичаше да споделя увлекателни истории отпреди 70 години, сякаш са се случили през вчерашния ден.
" Много ми липсва да си приказваме с него, разказите му. Той беше и ловджия, и риболовец и имаше толкоз радостни случки. И до последно другари го канеха да върви с тях по язовирите, само че той отхвърляше ", показа баба Лалка. Възрастната жена 40 години е била тъкачка в локалното текстилно дружество. Цял живот двамата с дядото са и запалени туристи.
" Минавахме два пъти пеш през Балкана, с цел да стигнем за панаира в Пловдив да вземем за пример. Всеки петък и събота вървяхме до хижа в планината, където той ловуваше с другари, а аз готвех за компанията. Болници не знаем, доктори не виждаме, пием си билки и това беше, само че ето - нещастието се случи и в този момент съм самичка ", тъжна е Лалка.
Въпреки тъгата по мъжа си тя и в този момент става рано - в 5,30, както цялостен живот са правили двамата. " Според мен дълголетието ни се дължеше на строгия режим на живот. Освен това в никакъв случай не сме прекалявали с храната. Още от деца си знаехме - каквото има, това се яде. Никога не сме си разрешавали доста месо или пакетирани храни.
Аз и в този момент по този начин пребивавам - каквото си отгледам - доматки, краставички, това-онова от пазара, доста не съм лакома. Но дядото ми липсва. Само той. Това другарчето да си отиде от теб е най-мъчно. Добре, че са децата и внуците, та малко да се забавлявам с тях ", показа тъжно Лалка и след това добави: " Но като се замисля, най-малко живяхме добре с дядото. Истински. От всичко по малко си взимахме от живота ", безапелационна е Лалка Цветанова от Тетевен пред " България Днес ".
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ