Отиде си легендата на кукления театър – Слава Рачева! Това

„ Отиде си легендата на кукления спектакъл – Слава Рачева! ” Това изречение разруши сърцата на хиляди хора преди дни, когато от Съюза на артистите в България оповестиха тъжната новина за загубата на най-популярната куклена актриса в страната ни. Тя ни напусна месец преди да отпразнува 88-ия си рожден ден. С повече от 80 функции зад тила си, вечно остава в сърцата на българите с емблематичния облик на Педя човек-лакът брада, който цели 40 години споделя приказки за лека нощ в осем без 10 по малкия екран.

 

„ Отиде си нашето детство! ”, въздъхнаха порасналите деца, които са израснали с обичания облик на Педя човек-лакът брада. С него Слава Рачева става звезда още напълно млада и в продължение на десетки години влиза в домовете на хората всяка вечер, с цел да споделя приказки на децата. Дори когато от дълго време се беше отдръпнала от актьорската си специалност, те не не помниха нито гласа, нито лицето й, нито обичаната кукла. Много майки продължиха да отглеждат наследниците си с познатата песничка „ Аз съм мъничко дребосъче, на децата благ приятел ”  и, въпреки Педя човек да е към този момент на 66 години, за израсналите с него той към момента е синоним на детството. А дружно с него тази купа носи е неговата създателка Слава Рачева. Дълги години тя пази в дома си в София първата кукла, с която споделя приказки по малкия екран. Малко повече от година преди да си отиде, през декември 2024 година, я подарява на Къщата на куклите, където има вяра, че е мястото й отсега нататък.

Слава Рачева отдава на практика целия си живот на изкуството за деца, което е нейна огромна обич. Започва още когато е 18-годишна – към момента без особено обучение, без опит, само че с голям възторг и подготвеност да учи. На 22 години основава облика на Педя човек-лакът брада, който остава нейна запазена марка до края на живота й. Изключително известна и обичана до последните си дни, тя нито за момент не си разрешава да се възгордее с триумфите и уважението, които получава. Актрисата не пропуща случай да означи, че не тя е звездата, а куклата, с която е играла цели 4 десетилетия. Г-жа Рачева е една от последните представителки на златното потомство български артисти, които, с изключение на с гения и професионализма си, бяха известни и със своята човечност. Усмихната, общителна, сладкодумна – тъкмо каквато я помнят децата, израсли с приказките й, тя не стана жертва на звездомания, макар премиите, ордените и нестихващия интерес към нея.

Родена е на 23 април 1938 година в София в семейство на доктор. „ Живеехме на площад „ Журналист ”. Баща ми работеше на доста места и трябваше да се местим дружно с него. В началото беше боен доктор. След Втората международна война продължи като граждански. Пет години живяхме в Ямбол, по-късно се върнахме в София. От 1951 година станах ученичка в Първо учебно заведение. Много желаех да последвам разнообразни неща, имах право да запиша всичко, тъй като бях... прилична ученичка... ”, спомня си актрисата приживе в изявление за сп. „ Биограф ”. Под „ прилична ученичка ” тя в действителност засяга, че е била цялостна отличничка. „ Успехът ми беше „ Отличен 5 ” при цялостна матура по 8 предмета. При всичките тези благоприятни условия аз написах преди всичко Висшето държавно театрално учебно заведение, което година по-късно стана ВИТИЗ. Не ме одобриха ”, споделя Слава Рачева.

Неуспехът е краткотраен и не я отхвърля от фантазията за сцена. Тогавашната абитуриентка към този момент се изявява в Хора на девойките, тъй че не слиза от сцената единствено тъй като не е студентка по актьорско майсторство. В края на ноември 1955г. тя вижда публикация във вестник, че в кукления спектакъл в София има конкурс за стажанти. „ Явих се и от 1 декември 1955 година подписах първия си трудов контракт за стажант актьор. Бях на 18 години и половина. Рано-рано съм записана на учебно заведение, от 6-годишна, със особено позволение ”, споделя още обичаната актриса.

Тя в действителност сама се записва да учи. „ Отидох и се записах. И то на доста хубава дата – 8 септември 1944 година На идващия ден – 9 септември, отидохме да посрещаме Съветските войски на моста на Тунджа... ” Актрисата си спомня детството с доста игри и другари. Приживе споделя, че е забравяла да се прибира вечер у дома. Изпитва страдание към днешните  родители. „ Децата, прибрани по домовете си, даже не подозират какво изпускат, само че родителите несъмнено страдат, че не могат да им основат условия за същински игри и наслаждение. Непрекъснато да се бориш къде да заведеш това дете, в коя градинка да го оставиш, какво да направиш с него – това е огромно натоварване! ”, разсъждава госпожа Рачева.

Самата тя е отглеждала мъчно двете си дъщери. Докато децата на България порастват с приказките на Педя човек, нейните лични деца рядко имат случай да слушат приказки от устата на своята майка. Нямала време, все била на работа – спектакъл, телевизия, турнета... „ Моите деца ходеха на ясла, на детска градина, разчитахме на баби, дядовци – който можеше... Отгледахме ги. С внуците си постоянно съм имала чудесна връзки, само че и на тях не съм разказвала доста приказки ”, спомня си актрисата приживе.

Макар да признава, че изпитва виновност като родител, че не е имала задоволително време с девойките си, тя въпреки всичко е задоволена от тяхната реализация като възрастни хора. И двете й дъщери са сполучливи в професионалния си живот, като паралелно с това основават фамилии и свои деца. Голямата е доктор, от години се радва освен на децата, само че и на внуците си, а по-малката развива бизнес във Виена.

До последния си ден Слава Рачева е уверена, че Българската национална телевизия не е направила услуга на дребните си фенове, спирайки предаването „ Лека нощ, деца ”. „ Единственото, което тогава споделих, беше: „ Вашето дете може и да не гледа „ Лека нощ, деца ”, само че с това предаване в осем без 10 се дава знак, че завършва времето за неговото гледане на телевизия ”. Дали по-късно ще спи, дали ще му четете приказки, дали ще играе, е различен въпрос. Но неговото време за телевизия за този ден е завършило. Не е потребно да се гледа прекомерно дълго и до късно. Сънчо и Педя човек беше натурален миг, след който децата към този момент знаеха, че програмата за тях е свършила ”, безапелационна беше актрисата. Може ли някой да й опонира?!

Тя не криеше, че цялостен живот е имала възприятието, че е длъжна да работи доста и да прави всичко сама: „ Винаги се е налагало да работя като мъж. Не съм търсила помощ. Майка ми споделяше: „ Научи се да бъдеш жена! ”. Но аз постоянно съм поемала отговорност за всичко – подобен ми е характерът, усещам се добре по този метод, не ми тежи, считам, че е във опциите ми. ” Не че не е имало моменти, в които натоварването й е тежало, просто е избягвала да занимава други хора с умората, която е изпитвала. „ Винаги е имало и тежести, и неприятности, и грижи, имало е и потребност някой да ми помогне, само че виждам по-малко да отегчавам на хората за помощ ”, твърдеше тя.

И в действителност рядко говореше за проблемите си. А те не бяха по никакъв начин малко. Остава вдовица повече от четвърт век преди самата тя да си отиде. Със брачна половинка си се среща още като ученичка, не се омъжва още веднъж след неговата загуба. Не е привърженица и на серийните бракове и разводи, които в днешно време са много всеобща процедура. „ Който повтори или потрети, бърка, тъй като намира същото, от което е решил, че би трябвало да се откаже. То е неизбежно, опира да натюрела на индивида. Всеки търси това, което е търсил и първия път ”, уверена беше госпожа Рачева.

Дълго преди гибелта си тя има съществени болести – астма, проблеми със сърцето и очите, слаб имунитет, поради който постоянно я засягат вируси и инфекции. Но и за тези неща избягваше да се оплаква. Така и си отива от този свят – безшумно, без суетност, без да занимава обществото с проблемите си –достойно, както живя.

Какво за нея беше значимо, с цел да си актьор? „ Трябва да си порядъчен, да се държиш обикновено. Като ти се усмихне някой, и ти да се усмихнеш, като ти каже: „ Добър ден! Ама вие не бяхте ли...? ”, да кажеш: „ Да, аз съм, благодаря! ”, беше веруюто на най-обичаната куклена актриса в страната ни.